Решение № 2545 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2015 г.

Решение № 2545 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Паскалев Паскалев против решение № 7107 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5453/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Паскалев срещу заповед № Л-6461/28.08.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е взето предвид, че заповедта не е мотивирана, а дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено, без да е установено извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за отмяна на обжалваната заповед са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяване на решението не са отчетени допуснатите нарушения във формата на оспорения административен акт. Независимо от обема си обжалваната заповед не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). В акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретно поведение на служителя, обосноваващо възприетата от органа правна квалификация. В заповедта е цитиран сигнала на служителката Лисева, описани са предприетите от служители на главната дирекция действия спрямо Паскалев и обясненията на последния, които съвкупно установяват, че на 28.06.2012 г. бивш затворник подхвърля на Паскалев, по време през което служителят е на пост, кутия от цигари с три камъчета и полиетиленово топче, която Паскалев изхвърля. Не са описани обаче конкретни действия и бездействия на служителя, което да обосноват заключението на дисциплинарно наказващия орган, че извършеното е в нарушение на разпоредбите на чл. 294, т. 6, чл. 312, т. 6 и чл. 33, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, забраняващи на служителите от надзорно - охранителния състав да посредничат за неправомерни връзки с лишените от свобода, да приемат и да съхраняват вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и които задължават служителите да вземат незабавно необходимите мерки при опасни и съмнителни действия на лишени от свобода или други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и дежурния по арест. Липсва описание и на деяние, извършено от Паскалев, в противоречие с нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", с което е уронен престижа на службата. Съображенията на дисциплинарно наказващият орган, обосноваващи направената правна квалификация на поведението на служителя, както и тези, поради които е прието, че извършеното от Паскалев оказва негативно влияние върху авторитета на главната дирекция и може да доведе до загуба на доверие в институцията, не могат да бъдат споделени. Тези доводи са общи и декларативни и по същността си не обясняват причините, поради които описаните в заповедта действия на жалбоподателя, които не са свързани с осигуряване на посредничество между лишени от свобода и други граждани, не са насочени към извършване на услуги и получаване, съхраняване и предаване на вещи и кореспонденция от и за лишени от свобода, са несъвместими с общовалидни ценности, същите са в нарушение на морално - етични правила и уронват престижа на службата При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които също не са съобразени от първоинстанционния съд. В нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) заповедта е издадена и наказанието е наложено без да са оценени всички доказателства от значение за случая. Не са съобразени обстоятелствата, че кутията, подхвърлена на Паскалев, не е съдържала забранени вещества, както и че служителят веднага я е изхвърлил. Не е взета предвид липсата на доказателства, които да установяват, че пакетът е бил предназначен за лице, лишено от свобода, както и че Паскалев го е приел, за да го съхранява и предаде. Допуснатите нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като първите накърняват правото на служителя на защита, който при посочените неясноти фактически не е известен за причините, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а вторите се отразяват на правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на заповедта и същевременно същите обосновават постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон, порок, който също не е констатиран от първоинстанционния съд. Изводите на съдебния състав за съответствие на заповедта с материалния закон са в противоречие с нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Служителят Паскалев е наказан на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), без да са установени предвидените в нормите предпоставки за неговото санкциониране. Липсват доказателства, че Паскалев осъществява посредничество за създаване на връзки между лишени от свобода и други граждани, както и да приема, съхранява и предава вещи и кореспонденция, предназначени от и за лишени от свобода, поради което не може да се приеме, че от страна на служителя е извършена злоупотреба с власт или доверие (чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР отм.). Всъщност в този смисъл са и съображенията на първоинстанционния съд. Изложеното обосновава извод и за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Текстовете предвиждат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН, с които се уронва престижа на службата. В случая такова поведение от страна на служителя Паскалев не е установено. Поведението на жалбоподателя на работното му място пост № 6 (IV кула) не е несъвместимо с добрите нрави. Предприетите от него действия по изхвърляне на кутия от цигари, която не съдържа забранени вещества и не е предназначена за предаване на лице, лишено от свобода, не могат да се квалифицират и като такива застрашаващи доброто име на институцията и уронващи престижа на службата. Единственото нарушение на служителя, както и първоинстанционният съд приема, се състои в това, че в нарушение на чл. 312, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и в нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика, Паскалев не докладва за случая на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест. Това бездействие без съмнение представлява нарушение на служебната дисциплина, но не може да се квалифицира като злоупотреба с власт или доверие, а също и като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на службата, поради което не обосновава налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя и за липса на основания за отмяна на заповедта, са направени в противоречие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на първоинстанционния съд е в противоречие с представените по делото доказателства. При липсата на такива, които да сочат, че жалбоподателят Паскалев посредничи за създаване на връзки между лишени от свобода и други граждани, извършва им услуги и приема, съхранява и предава вещи и кореспонденция от и за лишени от свобода или извършва действия, които накърняват доброто име на институцията, противоречат на добрите нрави и уронват престижа на службата, незаконосъобразно е прието, че поведението на служителя следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с власт и доверие и като нарушение на етичните правила за поведение, уронващо престижа на службата. Данните за предходни нарушения на служителя имат значение при определяне размера на наказанието, но не могат да обосноват правната квалификация на извършеното, в какъвто смисъл е заключението на първоинстанционния съд. Ето защо като достига до извод, че са налице основания за санкциониране на жалбоподателя с най- тежкото дисциплинарно наказание и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие със събраните доказателства. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е основателен. В противоречие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на съда не съдържа съображения за причините, поради които правната квалификация на деянието на Паскалев, направена от административния орган, е възприета изцяло, след като според съдебния състав единственото нарушение на жалбоподателя е, че не е докладвал за случилото си на дежурния главен надзирател и дежурния по арест. Липсата на мотиви в този случай е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се отразява на правилността на крайния извод на съда за липса на основания за отмяна на административния акт и отхвърляне на жалбата. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, не са обосновава от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 227, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № Л-6441/28.08.2012 г. на главния директор на ГДИН да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в производството по оспорване на заповедта (в този смисъл са представените договори за правна защита и съдействие пред всяка инстанция) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да заплати на жалбоподателя сумата 2250.00 лв. разноски по делото пред всички съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,