Решение № 2703 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник министър на културата, чрез процесуалния си представител, против Решение 12051 от 16.07.2024 г., постановено по адм. д. 11855/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказ на заместник-министъра на културата за съгласуване на Работен устройствен план за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Сердика, ПИ с идентификатор 68134.105.272., обективиран в писмено становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г. Изложени са доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което се потвърди издадения административен акт. Направено е искане за осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на посочени в касационната жалба актове. Направено е искане за присъждане на сторените разноски. Ответникът Билд Системс София ООД, чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба и излага, писмено и в съдебно заседание, становище, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Билд Системс София ООД срещу Отказ на заместник-министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Средец, ПИ с идент. 68134.105-272. Като правно основание за постановяването на отказа, са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 13, във връзка с чл. 80 от ЗКН. От фактическа страна отказът е мотивиран със съображения, че на основание чл. 113 от ЗУТ е представен РУП към действащ ПУП-И. на местността Зона Г-център, одобрен с Решение 821 по Протокол 73/18.12.2014 г. на СОС и действащ ИПРЗ за УПИ ХV-219, 220, кв. 432, одобрен с Решение 156 по Протокол 30 от 06.04.201 г., които не са одобрени по реда на ЗКН. Допълнително е изложен довод, че от проектът на РУП се установява, че височината на предвидената сграда не е съобразена с околното застрояване и уличния силует. Посочено е, че проектът не е съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство. От фактическа страна е установено, че производството по издаването на оспорения индивидуален административен акт е образувано по Заявление с вх. 7000-2507/16.02.2021 г., подадено от Билд системс София ООД за съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Средец., ПИ с идентификатор 68134.105.272. Към заявлението са приложени относимите документи, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност, обяснителна записка, както и проект за РУП. Билд системс София ООД се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти 110, том XIX, дело 5970/2018 г., като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.272, с предходни идентификатори 68134.105.220 и 68134.105.219. Директорът на НИНКН е изразил писмено становище с рег. СТ-84-246 от 25.05.2021 г. по чл. 84, ал.2 ЗКН, с което е предложено на Министъра на културата да съгласува предложения проект на РУП, като е посочено, че в ПИ 68134.105.272, ХV-219, 220, кв. 432, м. Зона Г-Центъра, район Средец, ул. Любен Каравелов, гр. София не са регистрирани обекти със статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН. По отношение на територията, в която попада обекта е посочено, че същият попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) - Жилищна зона Център /Ж-2/, III част в гр. София, декларирана с Писмо 4469 от 22.08.1986 г. на НИПК, като групов паметник на културата, за който не е изведен режими на опазване. За установяване на правно релевантните факти и обстоятелства са допуснати и извършени две съдебно-технически експертизи. С обжалваното решение административният съд е отменил Отказ на заместник-министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Сердика, ПИ с идент. 68134.105-272 и е изпратил административната преписка на заместник-министъра за културата за произнасяне по Заявление с вх. 7000-2507/25.05.2021 г., подадено от Билд системс София ООД за съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. ИПРЗ Зона Г-Центъра, район Средец, ПИ с идентификатор 68134.105.272 и е осъдил Министерство на културата да заплати на жалбоподателите разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетемтен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, изразяващи се в неправилно установени по случая факти, което е довело и до противоречие с приложимите материалноправни норми - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено от компетентен съд в надлежен състав и в рамките на неговата законова компетентност - чл. 185 и чл. 191 от АПК. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства те са приети за установени. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт при правилно приложение на относимия материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти. Административният съд е постановил решението, като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него от фактическа и правна страна изводи в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователни се явяват и доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. Неоснователно е възражението на касатора, че на страните не е дадена възможност да представят писмени бележки след изслушването на повторната съдебно-техническа експертиза. От протокола от проведеното открито съдебно заседание от 15.07.2024 г. е видно, че страните не са оспорили заключението (от страна на касатора има единствено направено възражение за прекомерност на възнаграждението на вещото лице), също така страните по делото са заявили, че няма да сочат и да представят други доказателства. Съдът подробно е описал фактическата обстановка и събраните по делото относими доказателства и като ги е анализирал в тяхната взаимовръзка е стигнал до правилен извод за незаконосъобрлазност на отказа. Мотивите на административния съд в тази връзка са изключително подробни и точни, поради което настоящата инстанция не намира, че следва да ги преповтаря и на осн. чл.221, ал.1, изр.второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице е посочил, че ПУП от 2014 г. и ПУП от 2017 година технически са еднакви. Одобреният с Решение Nє 156 от 06.04.2017 г. на СОС ПУП- ИПРЗ изцяло възпроизвежда проектното предвиждане по одобрения с Решение Nє 821 от 18.12.2014 г. на СОС план, както е констатирано в неоспореното от страните заключение на вещото лице. Според разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ, след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН. Съгласно чл. 84, ал. 8 от ЗКН за устройствени планове по чл. 78, т. 3 и специфичните правила и нормативи към тях, както и за заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 80. Според чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗКН с устройствените планове се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване, като с общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Съгласно ал. 4 на същия текст не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Според чл. 79 от ЗКН режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. Безспорно по делото е, че в процесния ПИ 68134.105.272, ХV-219, 220, кв. 432, м. Зона Г-Центъра, район Средец, ул. Любен Каравелов, гр. София не са регистрирани обекти със статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН. По отношение на територията, в която попада обекта е посочено, че същият попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) - Жилищна зона Център /Ж-2/, III част в гр. София, декларирана с Писмо 4469 от 22.08.1986 г. на НИПК, като групов паметник на културата, за който не е изведен режими на опазване. Тези обстоятелства се установяват и от Отказ на заместник-министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. СТ-84-246/11.08.2021 г. и от становище по чл. 84, ал.2 от ЗКН с рег. СТ-84-246 от 25.05.2021 г. на директора на НИНКН. Доколкото по отношение на процесния имот не са изведени режими на опазване, устройствените планове следва да бъдат съобразени единствено с изискванията на ЗУТ. Според събраните по делото доказателства, в това число и приетите СТЕ параметрите на бъдещото застрояване, визирани в РУП не противоречат нито на ЗУТ, нито на влезлия в сила ПУП, както по отношение на обема на бъдещото застрояване, така и по отношение на уличния силует. И в тази част настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г., установяващ, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева е заплатено в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,