Решение № 2660 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 368/2011 г.

Решение № 2660 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 368/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова Министърът на образованието, младежта и науката обжалва с касационна жалба решение от 17.11.2010 г. по адм. д. № 1993/2010 г. на Върховния административен съд, VII отделение. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваното решение Върховният административен съд, VII отделение е отменил решение на министъра на образованието, младежта и науката от 2010 г., с което е отказано признаване на придобитото от Наталия Радкова Дойчева висше образование по специалността "счетоводство и контрол на образователно квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет в Р Украйна. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че юридическите факти, на които се е позовал административния орган не покриват елементите на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ) и № 4, ал. 1 от закона за висшето образование във връзка с чл. 2 от наредбата, поради което постановения отказ е незаконосъобразен. При постановяване на решението Върховният административен съд, VII отделение не е допуснал нарушение на закона. Изводите му се подкрепят от събраните по делото доказателства. За да е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата следва да се установи, че дипломата за завършено висше образование не е издадена от посоченото висше учебно заведение. Представената такава от ответницата по касационната жалба, издадена от Киевския славистичен университет не е била поставена под съмнение. Административният орган не е ангажирал доказателства, установяващи неавтентичността на представената от ответницата по жалбата диплома, поради което законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда и относно липсата на фактическия състав на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО във вр. с чл. 2 от наредбата. Дистанционната форма на обучение не се покрива от забраната за разкриване на филиал на чуждестранно учебно заведение на територията на страната . Ответницата по касационната жалба е провела дистанционно обучението си, намирайки се на територията на страната ни, което не представлява нарушение по § 4, ал. 1 ЗВО във вр. с чл. 2 от наредбата. Не се подкрепя от събраните по делото доказателства твърдяното от жалбоподателя, че дистанционното обучение е извършвано чрез споразумение с търговско дружество. Жалбоподателят е имал възможност и е следвало да събере доказателства за начините, методите и организацията на обучението и оценяването на студентите, включително и за ответницата Дойчева., за да се позове на забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. Решението на Върховния административен съд, VII отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,