Решение № 1279 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2014 г.

Решение № 1279 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Дитекс" EООД, гр. Бургас срещу решение № 433 от 18.03.2014 г. по адм. д. № 2599 по описа за 2013 г. на Административен съд /АС/ гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 762 от 3.09.2013 г., издадена от директора на ТД на НАП гр. Бургас за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" бар "Его", находящ се в гр. Бургас, ул. "Възраждане" № 6 за срок от един месец. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Счита, че ПАМ е наложена при липса на мотиви относно основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС и неяснота на конкретните фактически основания, включително поради наличие на издадени три броя идентични заповеди за налагане на ПАМ и три броя наказателни постановления за нарушения, извършени на 8.03.2013 г. Поддържа, че наложената му мярка е несъответна на целта на закона. Претендира се отмяна на решението на АС гр. Бургас и постановяване на решение по същество на спора за отмяна на заповед № 762 от 3.09.2013 г. Ответната страна по касационната жалба директор на ТД на НАП гр. Бургас не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 762 от 3.09.2013 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас за налагане на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на ПАМ "запечатване на обект" - бар "Его", находящ се в гр. Бургас, ул. "Възраждане" № 6 за срок от един месец. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на императивните материално правни разпоредби на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона. Мотивите на оспорената пред АС заповед № 762 от 3.09.2013 г. следва да се считат допълнени с мотивите на протокол № 0120447 от 29.03.2013 г. и АУАН № F062170 от 3.06.2013 г. с оглед изричното им посочване в заповедта. От фактическа страна е установено, че при извършена на 29.03.2013 г. проверка в бар "Его", гр. Бургас, стопанисван от "Дитекс" ЕООД, контролни органи на НАП установили, че на 8.03.2013 г. в бара е извършена продажба на стойност 20.60 лв., маркирана с карта № 385 от 8.03.2013 г., която продажба не била регистрирана чрез издаване на фискален бон от работещите в обекта 2 броя ЕКАФП. От правна страна е намерено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - основание за ангажиране на административно наказателна отговорност на лицето по чл. 185, ал. 1 ЗДДС и за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При тези данни правният извод на първоинстанционния съд за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС поради неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба е необоснован и направен при неправилно приложение на закона. В мотивите на оспорената пред административния съд заповед не е посочено, откъде следва извод за извършена на 8.03.2013 г., в 23:10:59 часа, продажба. Същото обстоятелство не следва и от писмените доказателства по делото. В административната преписка са приложени два броя временни бонове, маркирани с карта № 385 за направени поръчка № 1 в 23:10:59 часа на стойност 13.40 лв. и поръчка № 2 в 00:44 часа - старо салдо 13.40 лв., ново салдо 20.60 лв. От тези данни все още не следва извод за извършени покупка и плащане. При извършената проверка органите по приходите са установили следния принцип на отчитане и заплащане на консумация: при влизане на клиенти в заведението, последните получават на входа магнитна карта с индивидуален номер, предназначена за отразяване на направените от тях поръчки и за отчитане на стойността им. Всяка поръчка като вид, количество и стойност се отразява в паметта на магнитната карта чрез чекирането й в специално устройство, а за всяка направена поръчка се издава междинна бележка от вида на тази, приложена на лист 37 /гръб/ от делото. При напускане на заведението, клиентът предава предоставената му магнитна карта на служители на дружеството на изхода. Картата се поставя в четящо устройство, свързано с компютър и фискално устройство, и въз основа на извлечената от паметта й информация за консумираните в заведението артикули и тяхната стойност, както и за таксата за вход, когато такава се събира, на клиента се издава фискален бон от свързаното с компютъра фискално устройство. При визирания принцип на отчитане и заплащане на консумацията в заведението от констатацията, че след проверка на КЛЕН от 8.03.2013 г. няма регистрирана продажба на стойност 20.60 лв., също не може да се направи категоричен и несъмнен извод за извършени покупка и плащане, обвързани със задължението за отчитане по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В оспорената заповед не са изложени мотиви и от преписката не личи да е изследвано относимото обстоятелство за начина на заплащане на консумацията и приключване на сметката по клиентска карта № 385 по посочения по-горе начин. Ето защо вмененото на касатора нарушение на по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС не е доказано от административния орган в процеса. Релевантен за спорното правоотношение е фактът на плащането в брой, за който в случая не се съдържат доказателства в преписката. След като системата за отчитане на консумацията позволява заплащането да се извърши при натрупване на сумите и напускане на заведението, а проверяващите не са възприели релевантните за спора факти непосредствено, констатациите им при проверката на 29.03.2013 г. са необосновани и почиват на предположения. Актът за установяване на административно нарушение не се ползва с презумптивна доказателствена сила, а липсата на безспорна установеност за плащане на сумата от 20.00 лева има за последица несъставомерност на деянието и незаконосъобразност на оспорената заповедта. Като не е констатирал допуснатата незаконосъобразност на оспорената заповед административният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено и по същество на спора на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго такова за отмяна на заповедта по същите съображения. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК касаторът има право на присъждане на направените в производството разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение