Решение № 10312 от 5.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2009 г.

Решение № 10312 от 5.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Цвета Илиева Иванова е подала касационна жалба срещу решението от 21.10.2008 г. по адм. дело № 1766/2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата й срещу отказа да директора на Областна дирекция "Полиция" - Пловдив по писмо № Я -7164/03.07.2008 г. да й разреши напускане на страната. Направено е оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № Я-8294/19.05.2008 г. до директора на Областна дирекция "Полиция" - Пловдив Цвета Илиева Иванова поискала да й бъде разрешено излизане извън страната във връзка с подписването на туроператорски договор за туристически сезон 2008 г. Към молбата била приложена заповед от 15.05.2008 г. на едноличния търговец Петър Иванов с фирма ЕТ " ПГ Травел - Петър Иванов" за командироването на Цвета Иванова в Турция от 23.05.2008 г. до 03.06.2008 г. за подписването на договор за съвместна дейност с туроператорска фирма. В хода на административното производство било установено, че със заповед № з-4311/15.11.2006 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Пловдив на Цвета Иванова била наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност поради осъждането й с присъда от 26.06.2006 г. по НОХД № 1068/2005 г. на Районен съд - Пловдив, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс, на 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 12.07.2006 г. и за осъждането не била настъпила реабилитация С писмо № Я-7164/03.07.2008 г. директорът на Областна дирекция "Полиция" - Пловдив отказал да отмени предходно издадената заповед № з-4311/15.11.2006 г. за налагане на принудителна административна мярка. Органът приел, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила, като е породила правни последици. Тъй като за осъждането на жалбоподателката не била настъпила реабилитация, нямало основание по чл. 99 АПК за отмяна на административния акт. Съдът приел, че административният акт съответства на закона. При твърдение на жалбоподателката, че искането й няма да цел получаването на еднократно разрешение за напускане на страната за определен период, административният орган правилно го квалифицирал като искане за отмяна на заповедта по чл. 76, т. 2 ЗБДС, тъй като законът не допускал временно напускане на страната при вече наложено ограничение. Административният съд счел за неотносимо обстоятелството, че заповед № з-4311/15.11.2006 г. не е влязла в сила, тъй като е била обжалвана и разглеждането на делото още не е приключило. При положение, че разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗБДС предвиждала предварително изпълнение на заповедите за налагане на принудителни административни мерки, заповед № з-4311/15.11.2006 г. породила правните си последици, така че жалбоподателката се нуждаела от разрешение за напускане на страната. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Решението съответства на закона. Както е посочил първоинстанционният съд, молбата на Цвета Илиева до директора на Областна дирекция "Полиция" - Пловдив съдържа искане за отмяна на административния акт, с който й била наложена забрана за напускане на страната. Отказът на административния орган по писмо № Я -7164/03.07.2008 г. да отмени издадената заповед е законосъобразен, макар да не е бил обоснован с точните мотиви. В тази връзка следва да се приеме, че заповедта по чл. 76, т. 2 ЗБДС не е влязла в сила и не би могла да бъде отменена от административния орган. Органът има правомощието да отмени издадения административен акт, който не е влязъл в сила, само в хипотезата на чл. 91, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Тази хипотеза обаче не е налице и не би могла да обоснове направеното от жалбоподателката искане. Административният орган не би могъл да отмени и своя влязъл в сила административен акт, ако не са налице условията на чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство. По искане на лицето, на което е наложена забрана за напускане на страната, органът има право да отмени не заповедта, която, ако е влязла в сила, поражда правни последици за съответния период, а принудителната административна мярка. Това той може да направи, ако са налице предвидените в закона обстоятелства за нейното отпадане. В хипотезата на влязла в сила заповед по чл. 76, т. 2 ЗБДС, жалбоподателката може да отправи искане за отмяна на наложената мярка само при настъпване на реабилитация за осъждането й. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд