Решение № 7537 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2018 г.

Решение № 7537 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. С. от [населено място], [област] чрез процесуален представител адвокат И. А. от Адвокатска колегия - гр. С., против Решение № 368/01.10.2018 г. постановено по адм. дело № 201/2018 г. по описа на Административен съд С.. С него се отхвърля жалбата Д. С. против Решение № 1012-20-75#1/29.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – С. (ТП на НОИ – С.), с което е оставено в сила Разпореждане № 201-00-1374-4/09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на НОИ – С.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд С. е обжалвано Решение № 1012-20-75#1/29.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С., с което е оставено в сила Разпореждане № 201-00-1374-4/09.05.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ – С., с което на основание чл. 54 г, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е разпоредено да бъде спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Д. С.. Съдът е разгледал по същество жалбата, която я счел за неоснователна. От приетите за установени правнорелевантни факти е видно, че касаторът и "Сервисиос Агриколас Л. " ЕООД (дружество SERV. AGRICOLAS L. SLU), със седалище ул. "Коредера де Паласио" № 9, партер, представлявано от Л. С. са обвързани от сключения между тях трудов договор. Съгласно него Д. С. се задължава да изпълнява работа като земеделски работник спрямо работодателя, който е регистриран в Испания. Договорът се сключва за времето от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г., а мястото на работа е договорено да бъде в Испания, община Роа. По делото е била приета фирмена комуникация за колективен трансфер на работници, от която се установява, че Д. С. е командирован към място на заетост В. (България), считано от 29.11.2017 година. Съдът констатира, че поради съпътстващи организационни причини за стопанската дейност, свързани с изпълнението на земеделски задачи Свиленов се командирова временно на това място. Видно от писмо изх. № 4008-20-16#2 от 09.05.2018 г. Д. С. е напуснал територията на Република България на 19.11.2017 г., като е влязъл на територията на страната на 21.11.2017 година. Периодът на осигурена заетост на лицето, което е било наето от SERV. AGRICOLAS L. SLU, е удостоверен в документ U1. Със заявление от 21.12.2017 г. касаторът е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 а КСО. В заявлението е посочено, че правоотношението с осигурителя е прекратено, считано от 15.12.2017 година. Установява се, че с Разпореждане № 201-00-1374-3/21.03.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - С. на Свиленов е отпуснато парично обезщетение за безработица, за времето от 15.12.2017 г. до 14.06.2018 г. в размер на 84. 04 лв. дневно. За периода на регистрация Свиленов е получил парично обезщетение за безработица в размер на 5966, 84 лева. С последващо Разпореждане № 201-00-1374-4/09.05.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ - С. е разпоредено спиране на производството по изплащане на парично обезщетение на Д. С. на основание чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Като мотиви на това разпореждане са изтъкнати обстоятелства, свързани с проверка на признатите периоди на осигуреност на лицето. По-конкретно след извършена проверка от страна на Главна дирекция "Национална полиция" към МВР се установява, че Свиленов е напускал територията на България на 19.11.2017 г. и се е завърнал на 21.11.2017 година. Резултатите от проверката се съдържат в писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 година. Административният съд е преценил, че е налице разминаване на последния ден на осигуряване в Испания и датата, на която лицето влиза в България. За да мотивира основанието за спиране на образуваното административно производство органът се е позовал на чл. 54г, ал. 4 КСО. Счел е, че са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението. За административния орган е било от съществено значение установяването по безспорен начин на престиране на труд според договорено от Д. С. и испанското дружество. При така установените относими факти е прието от съда, че са налице материалните предпоставки на чл. 54г, ал. 4 КСО за спиране на производството и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 54 г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация, че е налице несъответствие в данните относно периодите на осигурена заетост на лицето и фактическото престиране на труд, правилно е било спряно административното производство по изплащане на обезщетението за безработица. По своята правна същност спирането на основание чл. 54 г, ал. 4 КСО има временен и обезпечителен характер, като има за цел да охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU", а от друга дали фактически лицето е упражнявало трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 54 а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Извършените проверки от страна на компетентните държавни органи на територията на България и резултатите от тях, сочат за наличието на данни по смисъла на чл. 54 г, ал. 4 КСО, които обосновават материалната законосъобразност на акта. Доколкото за осигуряване на координация на националната осигурителна система на Испания и на България приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L ЗЗ, 2008 г., стр. 12), то същият в чл. 61 признава осигурителния стаж като основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Българският осигурителен стаж се включва в използваното по - общо понятие "осигурителен период", което може да обхване и периоди на трудова заетост и на пребиваване, когато по законодателството на отделната държава членка на Европейския съюз тези периоди имат осигурителноправни последици. Обстоятелството, че компетентните български институции са поискали представяне на допълнителна информация, документи или подкрепящите ги доказателства, необходими за установяването на правата и задълженията на Д. С., по повод на изплащане на обезщетението за безработица и на това основание са спрели образуваното административно производство, не ограничава правата, които той има по чл. 45 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). При положение, че е налице различие в законодателствата на двете държави (България и Испания) в областта на социалната сигурност и политика, прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU: C: 2009: 595, т. 49 и цитираната съдебна практика). В този смисъл разпореждането за спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица, доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускане на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка (спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица), не би надхвърлила необходимото за постигането на ефективна координация на социалната сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за организирането и финансирането на собствените си социалноосигурителни схеми. Следователно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото с него разпореждане издадено от ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - С. са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883/2004. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е потвърдил същите, Административен съд С. е постановил правилно решение, което при липса на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,