Решение № 5767 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2020 г.

Решение № 5767 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инмобилиария Мар Негро" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Македония, № 61-63, офис № 1, представлявано от К. М. -управител, чрез адв. Х. М., срещу решение № 935/24.07.2020 г. по адм. д. № 669 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-02000218006885-091-001 от 9.05.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдено с решение № 33/13.02.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас. С ревизионния акт на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 133 333. ЗЗ лв. главница и лихви в размер на 7 667. 28 лв. за данъчен период от 21.09.2018 г. до 30.09.2018 г. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно. Постановено е при неправилно прилагане правото на Европейския съюз, на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията на жалбоподателя. При постановяване на решението АС-Бургас не е съобразил, че по силата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС сделката, с която се достига оборот за регистрация в размер на 50000 лв. е облагаема, но това законодателно решение противоречи на изискванията на Директива 2006/112/ЕО. Този текст на закона е в противоречие и с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо съдебният състав е следвало да не приложи националната разпоредба, тъй като тя противоречи на нормативно изискване с по-висок ранг, каквато е Директивата. Не са съобразени и тълкуванията направени от СЕС по дела С-324/2011 г. и С-522/2016 г. Намира, че чл. 102, ал. 4 от ЗДДС противоречи на директива 2006/112/ЕО – чл. 290-291 във връзка с чл. 282 и чл. 287, като с оглед примата на европейското право над националното следва да се приложи Директивата. Освен твърденията за противоречие с европейското право, в касационната жалба се твърди, че не е налице облагаема доставка, тъй като продаденият от дружеството имот е със статут на земеделска земя и следователно доставката е освободена. Статутът на земеделска земя е възстановен по силата на закона, тъй като имотът не е застроен към датата на доставката. Инвестиционните проекти одобрени на 19.11.2007 г. от главния архитект на Община Царево, както и издадените въз основа на тях разрешения за строеж с № 231; 232; 233; 234 и 235 всички с дата 20.11.2007 г. са изгубили действието си преди сключване на процесната сделка. Съгласно чл. 96, ал. 6 във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, при облагането следва да се отчетат данъчният режим на доставката към датата на извършването, както и статута на продадения имот към момента на сделката. Това не е направено от първоинстанционният съд, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Иска се неговата отмяна, като се претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"-Бургас, не се явява в насроченото съдебно заседание и не изразява становище по оспорването. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Не е спорно, между страните, че ревизираното лице е сключило сделка са недвижим имот на 21.09.2018 г. и е реализирало облагаем оборот в размер на 800 000 лв. С посочената сделка дружеството е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС. По тази причина е подлежало на регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Подало е заявление за регистрация на 8.10.2018 г., като е било регистрирано служебно от органите по приходите на 17.10.2018 г. Задължението му е правилно определено по основание и размер. Неоснователно касаторът твърди, че е налице противоречие с нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на горните мотиви предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е бил ревизионен акт № Р-02000218006885-091-001 от 09.05.2019 г., с който на "Инмобилиария Мар Негро" ООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 133 333. ЗЗ лв. главница и лихви в размер на 7 667. 28 лв. за данъчен период от 21.09.2018 г. до 30.09.2018 г. При преценка на доказателствата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Задълженията са възникнали във връзка с осъществена на 21.09.2018 г. продажба от дружеството на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 44094.2.931 по кадастралната карта на с. Лозенец, община Царево, с площ от 8 703 кв. м., находящ се в местността "Караагач", с трайно предназначение на земята-урбанизирана, съгласно нот. акт № 187, том ІV, рег. № 5447, дело № 630/2018 г. Стойността на сделката посочена в нотариалния акт е 800 000 лв., като според вписаното в цената на имота не е включен ДДС. При тези фактически установявания, които не са спорни между страните, правилно органите по приходите са определили задълженията на дружеството по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение, какъвто е настоящият случай ДДС е дължим. Размерът му се установява с РА, както е направено в настоящият случай. АС-Бургас при произнасянето си се е позовал на решение № 1411/29.01.2020 г. постановено по адм. д. № 9495/2019 г. на ВАС, с което е разрешен въпросът дали става дума за облагаема сделка или не. В окончателното решение на съда са обсъдени твърденията на ревизираното лице, че се касае за сделка с недвижим имот, който има статут на земеделска земя и поради това за тази сделка не се начислява ДДС по силата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. Прието е, че правилно по отношение на "Инмобилиария Мар Негро" ООД е издаден акт за регистрация по ЗДДС и осъществената продажба на недвижим имот следва да се третира като облагаема доставка. Нормата урежда специфичен случай на регистрация и облагане във връзка с неизпълнение на вмененото по закон задължение на търговеца да подаде заявление за регистрация. При тези факти съдът е посочил, че размерът на задължението е правилно определен и по него не се спори. Изложени са мотиви защо не се възприемат като основателни твърденията на жалбоподателя за противоречие между разпоредбите на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС и чл. 102, ал. 4 от с. з. Съдът е посочил, че не се констатира противоречие между разпоредбите. Доколкото е установено по категоричен начин, че към 21.09.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лева, то за него е възникнало задължение по чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 28.09.2018 г. вкл. Срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС е изтекъл и едва след това е подадено искане за регистрация на 8.10.2018 г. В тези случаи е предвидено извършване на дължимата регистрация и начисляване на ДДС за периода. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си за законосъобразност на РА, като е приел, че подадената срещу него жалба от дружеството е неоснователна. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С решение № 1411/29.01.2020 г., постановено по адм. д. № 9495/2019 г. на ВАС е прието, че дружеството е осъществило облагаема сделка и правилно съобразявайки формирания с нея оборот органите по приходите са издали акт за регистрация по ЗДДС № 020421802100022 от 17.10.2018 г. на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. По силата на това решение се приема, че "Инмобилиария Мар Негро" ООД, следва да бъде регистрирана по ЗДДС, тъй като е формирала оборот след осъществената продажба на 21.09.2018 г., тъй като не се касае за освободена доставка. С ревизионния акт издаден на основание чл. 102, ал. 5 от ДОПК, предмет на контрол в настоящето производство е определен размерът на това задължение. Наведените при обжалването пред настоящата инстанция оплаквания преповтарят тези, които са били изложени и пред първоинстанционният съд, както и при обжалването на акта за регистрация по ЗДДС и се отнасят до това дали осъществената продажба представлява облагаема доставка или не. Всички тези въпроси вече са били обсъдени в решение № 1411/29.01.2020 г. по адм. д. № 9495/2020 г. Видно от мотивите на решението на ВАС, е прието, че актът за регистрация по ЗДДС е законосъобразен. По отношение на начина на определяне на задължението, с оспорения в настоящото производство ревизионен акт не се правят оплаквания. Неоснователно се поддържа от касатора, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, тъй като в съдебния акт не са обсъдени възраженията на дружеството, че предмет на сделката е земеделска земя. Такова обсъждане не се дължи от съда, тъй като по този спорен въпрос между страните има постановено съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на спора в настоящото производство е свързано само с законосъобразността на ревизионния акт издаден на основание чл. 102, ал. 5 от ЗДДС. Наведените от касатора аргументи са били предмет на спора относно законосъобразността на актът за регистрация, във връзка с който има постановено влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е и твърдението, че не е отчетено при постановяване на решението, противоречието между чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Първата от цитираните разпоредби предвижда, че при достигане на конкретен оборот дружеството подлежи на регистрация по ЗДДС. Ако то не заяви искане това да бъде направено в 7 дневен срок от достигане на оборот 50 000 лв., регистрацията се извършва служебно от органите по приходите и върху сделката с която се достига оборота се дължи ДДС. Както е посочено в решение № 8/30.06.2020 г. на Конституционният съд на РБ по к. д. № 14/2019 г. различният режим на облагане в чл. 102, ал. 4 ЗДДС е израз, на конституционното изискване на чл. 19, ал. 2 от КРБ законът да създава и гарантира еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция на лицата, които не са подали заявление за регистрация и не са начислявали ДДС, за периода от достигане на оборота до датата на регистрацията. Жалбата в настоящото производство е свързана само и единствено със законосъобразното определяне на задълженията на дружеството след регистрацията. Съгласно констатациите на органите по приходите ревизираното лице е осъществило само тази сделка за процесния период и върху нея му е определено задължението. Несподелимо е твърдението обосновано при касационното обжалване, че първата сделка, с която се достига оборота не следва да се облага. От съдържанието на приложимите законови разпоредби цитирани по-горе е видно, че от значение за регистрацията по ЗДДС е достигането на конкретен оборот, който законодателно е определен на 50 000 лв. и свързано с него задължение за регистрация. При неизпъление на това задължение в срок е предвидено начисляване на ДДС върху сделката, с която се формира оборота. Ревизираното лице е осъществило една единствена сделка, като с нея е достигнало оборот за регистрация. Факт е, че за периода от 21.09.2018 г. до 30.09.2018 г. "Инмобилиария Мар Негро" ЕООД има оборот над 50 000 лв., подлежи на регистрация, но не е подало заявление за регистрация до 28.09.2018 г., поради което с РА му е начислен ДДС, за периода от 21.09.2018 г. до 17.10.2018 г. В подадената касационна жалба, по повод на която е образувано настоящето производство е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за съответствие на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО - чл. 290-291 във връзка с чл. 282 и чл. 287 от Директивата. За да се произнесе по искането, настоящият състав съобрази следното: В дял XII Специални режими от Директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. за ДДС е предоставена възможност на държавите членки да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не превишава определена в националното законодателство горна граница. В ЗДДС е възприет този подход на освобождаване, като в общия случай е освободила от облагане доставките на данъчно-задължени лица, чиито облагаем оборот е 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, а с оспорваната разпоредба на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определена категория субекти е намалила периода на това освобождаване. Разпоредбата предвижда и облагане на доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот от 50 000. Принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на облагане с ДДС в ЕС би бил нарушен, ако начисленият данък на доставчика, на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, не подлежи на приспадане от получателя. Това обаче не зависи от законовата регламентация, съдържаща се в оспорваната разпоредба, а от липсата на правила за упражняване на правото на приспадане от получателя в този случай и административната практика при решаване на искания за приспадане в обсъжданата хипотеза. В този смисъл са и постановените решения на ВАС по адм. д. № 6046/2020 г. на Първо отделение и адм. д. № 9660/2020 на Осмо отделение. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК, решаващият съд намира, че посочените от ответника по касация разпоредби от правото на ЕС не пораждат съмнение и не обуславят необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство. С оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В настоящият случай твърденията, относно това дали сделката е облагаема или освободена са обсъдени и има постановено влязло в сила съдебно решение. А противоречие на чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 4 от ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО не е налице. По изложените съображения искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните факти по спора, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен обжалвания ревизионен акт. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Разноски с оглед изхода на спора не се дължат в полза на касатора. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Водим от горното Върховен административен съд, състав на осмо отделение,