Решение № 11322 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2009 г.
ВАСII отделение02.10.2009 г.докладчик т Ангел Калинов
Диспозитив
Оставя в сила решение № 7 от 18.02.2009 г. по адм. д. № 6237/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, двадесет и трети състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11322 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на СРДНСК срещу решение № 7 от 18.02.2009 г. по адм. д. № 6237/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, двадесет и трети състав, като се иска отмяна на същото, ведно с всички законови последици. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Софийският административен съд е отменил заповед № ДК - 02- СО - 121/25.07.2008 г. на началника на СРДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че процесният строеж е бил изграден най-късно към 1985 г. Спрямо него са налице предпоставките на нормата на § 16, ал. 1 от ЗУТ, изключваща приложението на чл. 225, ал. 1. Като е наредил премахването му, органът е нарушил приложимия материален закон и издаденият от него административен акт следва да бъде отменен. Решението е правилно. В производството пред административния орган е направено възражение от Ивайло Иванов за наличието на предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Административният орган не е уважил възражението със съображението, че не са представени изискващите се строителни книжа за извършеното строителство. Но търпимостта е за строежи, за които няма строителни книжа, но са изградени до 07.04.1987 г. и са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите действали по време на извършването или съгласно този закон. В случая строежа е извършен през 1985 г. и е бил допустим, както по време на извършването му, така и съгласно ЗУТ. При това положение същият не подлежи на премахване, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение