Решение № 5866 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 370/2009 г.

Решение № 5866 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 370/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 211к от Закона за митниците. Образувано е по касационна жалба на Директора на РМД гр. Бургас подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 1053/ 01.12.2008 г. по адм. д. № 1544/2008 г. на Бургаския административен съд, първи състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - "Пристанище Бургас" ЕАД гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени в касационната жалба намира, че тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отменил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 46/2008 г., издадено от Началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД Бургас, в частта, с която е определено жалбоподателят да заплати публични държавни вземания за ДДС - 23 653 лв., както и дължимата законна лихва съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ до окончателното й заплащане. За да отмени административния акт на Митница - Бургас, административният съд се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба "драфт сървей" и на ж. п. кантар, като в международната практика в корабоплаването се приемат за нормални разликите в рамките на + (- 0.5 % от количеството на товара. Съдът е приел за установено по делото, че процесната стока- меден концентрат тип маднеули (насипно), е била складирана във временен склад, с титуляр Д Пристанище Бургас" ЕАД, като е била приета с митнически манифест. Пристанището, в качеството на управляващ временния склад, е съхранявало стоката до нейното експедиране на партиди, като към момента на експедиране е била измерена на ж. п. кантар и е установена разлика в теглото по - малко, в размер на 48 730 кг. Съгласно приетата по делото експертиза, тази установена разлика е в рамките на допустимото отклонение, дължаща се на използваните два различни метода за измерване на стоката - по газенето на кораба ( "драфт сървей") - до 0.5 % от количеството на товара. В този случай, съдът е приел, че липсите се дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването не като липса от недобро съхраняване на стоката или посегателство върху нея, а като разлика в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене или разтоварване, механично разпиляване при разтоваро - товарната дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния при тези процесии по време на съхраняването на стоката, които винаги водят до изменение на теглото в посока минус. Грешката може да варира в конкретния случай според вещото лице, като при това се отчита последното изменение на "Наредба № 13а - 10403/1959 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково- материални ценности при съхраняването и транспортирането им". Съдът е приел, че по този начин установената липса е в рамките на тези естествени процеси. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е нарушена и материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго. В процесния случай е налице посоченото изключение на правната норма на чл. 12, ал. 2 , а именно - доказателства за друго. По тези съображения Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо А отделение,