Решение № 15484 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 718/2012 г.

Решение № 15484 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 718/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 995 от 22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 813/2011 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № 2241/1.09.2011 г., издадена от касационния жалбоподател, с която на Милена Георгиева Атанасова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата на Атанасова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът Милена Георгиева Атанасова оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора по нея, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената писмена форма. Административният акт е подписан от издателя и съдържа изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, включващи време, място на извършване, формално са описани факти, които според касационния жалбоподател са свързани с нарушението, посочено е неизпълнението на служебното задължение съгласно специфичната длъжностна характеристика и нормите от Етичния кодекс за поведение на държавните служители (ЕКПДС) в МВР, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието, както и основанието за налагането му. Обосновано съдът приема, че макар формално да изпълнява изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, то в описаните в оспорената заповед факти не се съдържа посочване на конкретните прояви (действия или бездействия) на служителката, злепоставящи престижа на службата, които да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения съгласно специфичната й длъжностна характеристика и нарушение на посочените етични норми. Такива конкретни обстоятелства и преки данни за неправомерно поведение на Атанасова не могат да се извлекат и от събраните писмени доказателства, приобщени към обобщената справка рег. № 5499/11.08.2011 г., въз основа на която е издадена оспорената заповед. Заключението на първоинстанционния съдебен състав за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (заповед № 1559/21.06.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман), резултатите от която са обобщени в справка, в която са описани допуснатите от служителката нарушения (справка рег. № 5499 от 11.08.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя. С това са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изпълнение и на условията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - след събиране и оценка на всички представени доказателства, включително посочените от служителя. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че не е доказано извършването от страна на служителката на посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и на етичните правила, поради което предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР за санкционирането им не са изпълнени. Последната разпоредба предвижда, че дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди (чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР) и за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители (чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР). В случая правилно е преценено, че не се установява от събраните по делото доказателства служителката да извършва посочените в заповедта нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. Касае се за предположения за действия/бездействия от страна на Атанасова, но липсват безспорно установени факти за това, че като присъства на извършения личен обиск на четирите български гражданки, същата констатира нарушение при тази процедура (откриване на по-голямо количество цигари и в лица извън Фролка Груева), за което не докладва на прекия си ръководител, а докладваните в писмена форма от нея след извършване на проверката данни, са некоректни. Не е осъществено и нарушение на нормата на чл. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, предвиждаща държавният служител да не прикрива доведеното до знанието му правонарушение и такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. В случая поведението на Атанасова е съобразено с констатациите при извършения личен обиск от Вилма Станкова на четирите лица - направен е доклад до прекия ръководител относно намерените кутии цигари при обиска на лицето Фролка Груева. Не е доказано и нарушението на нормата на чл. 33в от ЕКПДС, съгласно която държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба. Липсват категорични данни относно приетото от извършилата проверката комисия за това, че намерените на 14.06.2011 г. в близост до сградата на митнически пункт на ГКПП Олтоманци акцизни стоки - цигари със сръбски бандерол са същите, за които се предполага, че са се намирали в четирите проверени лица и са укрити по време на обиска им. Описаният в справката от 11.08.2011 г. механизъм на извършване на деянието (изваждане на цигари от дрехите на жените, събирането им в чанта и изхвърлянето им от сградата през прозорец на гаража, обсъждане начина на укриването им със св. Антон Стефанов и времето на предполагаемите им действия в тази насока) не почива на безспорни доказателства, от които да се направи категоричен и еднозначен извод за посоченото нарушение на етичните правила, изложено в оспорената заповед. По изложените съображения настоящата инстанция приема за правилен извода на съда за издаване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Като достига до извод за нейната незаконосъобразност и на това основание отменя същата, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съда се подкрепят от представените по делото доказателства. Приетата за установена фактическа обстановка се основава на анализ на събраните писмени и гласни доказателства, които са обсъдени задълбочено. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Обжалваното решение е постановено след обстойна преценка на събраните по делото доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани, включително при съобразяване със значението на представената справка и показанията на свидетелите Манов и Йорданов. Отделно от това следва да се посочи, че изводите на съда не са обосновани от показанията на св. Антон Стефанов, както се твърди в касационната жалба. В мотивите на обжалваното решение е вписано, че същият е разпитан, но констатациите на АС - София област от фактическа страна са направени след анализ на представените от касационния жалбоподател писмени доказателства, както и след позоваване на показанията на свидетелите Манов и Йорданов. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е правилно, като постановено при спазване на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,