Решение № 1984 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Бухлев, [ЕГН], чрез процесуалния си представител - адв. И. Камбурова против Решение 557 от 26.05.2023 г. на Административен съд (АС) - Бургас, постановено по административно дело 433/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-02000220004171-091-001/22.03.2021 г., поправен с РА за поправка на РА П-02000221091985-003-001/21.05.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта потвърдена с Решение 89/07.06.2021 г. на директор на Дирекция ОДОП - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която на Г. Бухлев за данъчен период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са определени данъчни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 9 400,00 лева и лихва в размер на 3 713,30 лева. Със същото решение, Г. Бухлев е осъден да заплати на НАП разноски за три инстанции в размер на 1 545,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че със свидетелски показания не се доказва тезата му относно основанието за получените по банков път парични средства, като върнати заеми от трети лица и помощ от родителите му. На следващо място, твърди, че не е доказано основание по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а в тази връзка не е доказано и основанието по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК данни за укрити доходи, доколкото не е направен обоснован анализ на паричните потоци и не е изследван размера на получените доходи, поради което не са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и издадения РА е незаконосъобразен. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Бургас при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Монев оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция за държавна такса юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 951,71 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е бил РА Р- 02000220004171-091-001/22.03.2021 г., поправен с РА за поправка на РА П-02000221091985-003-001/21.05.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта потвърдена с Решение 89/07.06.2021 г. на директор на Дирекция ОДОП - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Г. Бухлев са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. - в размер на 9 400,00 лева главница и лихва в размер на 3 713,30 лева. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при правилно приложение на материалния закон по отношение на определените за 2016 г. задължения по ЗДДФЛ. Този извод е обоснован, след като решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да приемат, че придобитата от Фамилия Бухлеви ЕООД през 2016 г. сума в размер на 94 000,00 лева представлява укрит и недеклариран от РЛ доход по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, който следва да се обложи с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от същия закон. Ревизиращите органи са мотивирали заключението си, приемайки, че не са налице доказателства твърдените суми да са предоставени като заем от трети лица, а по отношение на сумите, внесени от родителите на РЛ, са приели, че последните не са разполагали със средства, които да могат безвъзмездно да предоставят на сина си през 2016 г. Наред с това, въз основа на представените писмени доказателства, са приели, че преведените на Фамилия Бухлеви ЕООД суми не са намерили отражение по счетоводна сметка 423 Разчети със собственици сумите, а са отразени в счетоводството на дружеството, като е дебитирана счетоводна сметка 500 Каса и е кредитирана счетоводна сметка 501 Разплащателна сметка с основание теглене. В хода на съдебното производство за изясняване на факти и обстоятелства по делото по искане на Г. Бухлев са разпитани свидетелите Е. Бухлева и Я. Дренчев и е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението на която е прието без оспорване от страните. В съдебния акт подробно са описани констатациите на експерта по поставените му задачи. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел, че по делото са безспорно установени постъпления по банковата сметка на ревизираното лице в резултат на извършени преводи от банковата сметка на Фамилия Бухлеви ЕООД. Това води до увеличаване имуществото на жалбоподателя и представлява облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 от закона, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17, във вр. с чл. 36 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от с. з. Приел е, че твърдението на жалбоподателя, че основанието за получените по банковата му сметка парични средства са върнати заемни средства от трети лица и получена помощ от родители, които банковите преводи от Фамилия Бухлеви ЕООД само опосредяват, поради погрешно ползвана от наредителите банкова сметка, остават недоказани. Приел е, че жалбоподателят не е доказал наличието на действително заемно правоотношение с трети лица, на които е дал парични заеми, върнати през 2016 г. по дружествената банкова сметка, както и действително получени средства като помощ от неговите родители. Обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели, но е приел, че не следва да се кредитират с доверие, като заинтересовани от изхода на делото, неубедителни и неподкрепени с останалите доказателства по делото. Приел е, че този извод не се променя и от ангажираната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, за постъпилите по разплащателната сметка на дружеството суми и тяхното последващо превеждане към жалбоподателя не са вземани счетоводни операции по сч. с/ка 423 "Разчети със собственици", като в съдебно заседание вещото лице уточнило, че при осчетоводяването на процесните суми са взети рутинни операции, поради което е направен извод, че експертното заключение не доказва източника на обложения доход. Отделно от това, съдът се е позовал на посочените в банковите извлечения основания за преводите при постъпване на сумите по дружествената сметка са посочени - "услуга", "вноска на каса", "прехвърляне на средства"; "дарение", съответно при последващ трансфер към сметката на жалбоподателя са отбелязани - "прехвърляне на средства", "прехвърляне на наличност", "превод". Обоснован е извод, че нито едно от основанията по банковите операции не сочи на връщане на заеми. За неоснователни са приети и доводите на жалбоподателя за недоказаност на констатацията на органа по приходите относно наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК, респ. за отсъствие на основания за преминаване на ревизията към особения ред, като е посочил, че ревизията не е била проведена по този ред. Доходите през процесния период на 2016 г., счетени като такива от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не са определени като разлика между разходи и приходи, съответно позоваването на страната на изготвения паричен поток е неотносимо за задължението за 2016 г. То е изведено на самостоятелно основание като необложен доход от друг източник, поради което и спрямо него не е приложена никоя от хипотезите на чл. 122 от ДОПК. Видно от ревизионния доклад единствено за 2015 г. е констатирано превишение на разходите над приходите и в този смисъл изготвения паричен поток е неотносим към установеното публично задължение за 2016 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно по делото, че процесната сума от 94 000,00 лева /в останалата част до 100 000 лева е отменен РА, с решение на горестоящия орган/ представлява доход, за който ревизираното лице не е подало декларация за процесната 2016г. Несъмнено е установено получаване от Бухлев на паричен банков превод от дружеството, на което е едноличен собственик, поради което се потвърждава констатацията на приходните органи за излизане на средствата от патримониума на дружеството и придобиването им в собственост от ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че с паричните преводи по банковата сметка на Бухлев е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. При безспорно установен фактът на получаване на спорните средства по банковата сметка на физическото лице, превеждането им именно от посоченото юридическо лице и през процесната 2016г., изцяло в тежест на Бухлев по общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване основанието за превода на сумите по сметката му съответно необлагаемостта на тези доходи. Основанието за превода на сумите от дружеството на РЛ не е доказано. Правилно съдът е приел, че твърдяното от РЛ основание за превода не се доказва със заключението по назначената ССчЕ, защото за постъпилите по разплащателната сметка на дружеството суми и тяхното последващо превеждане към жалбоподателя не са вземани счетоводни операции по сч. с/ка 423 "Разчети със собственици". То не се доказва и със свидетелски, показания, които правилно не са кредитирани с доверие като неубедителни и неподкрепени с останалите доказателства по делото. Отделно от това правилно съдът след като е обсъдил несъответствията относно постъпилите средства и основанията, посочени в банковите документи, удостоверяващи извършените преводи на средства към сметката на Фамилия Бухлеви ЕООД, които не кореспондират освен с вписаните основания за получаване на сумите по банкова сметка на Г. Бухлев, също и с наличните данни за движението на паричните средства по сметките и дадените от лицето писмени обяснения при извършената проверка е приел, че тезата на РЛ, че банковите преводи от Фамилия Бухлеви ЕООД само опосредяват преводи от върнати заеми от трети лица и получени помощи от родителите, е недоказана. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за държавна такса юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 951,71 лева. По тези съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,