Решение № 14556 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2011 г.

Решение № 14556 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Министерския съвет на Република България (МС), чрез процесуалния му представител - юрк. Христо Градинаров, и от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния представител - юрк. Лучия Бакалчева, срещу решение № 5917/28.04.2011 г., постановено от Върховния административен съд - пето отделение, по адм. дело № 10291/2010 г. В така подадените касационни жалби са изложени сходни възражения относно неправилното прилагане на чл. 50, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗПБ и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, необоснованост на изводите на съда относно наличието на пропуски в мотивната част на административното решение и защитата на твърденията за нарушаване принципите за публичност, прозрачност и конкуренция, пропуск да бъдат обсъдени доводите на страните относно прилагането по аналогия и по аргумент от по-силното основание на чл. 60, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите (ЗК) спрямо правомощието на МС да прекрати конкурсната процедура. Ответната страна - "Моезия Ойл енд Газ" със седалище Дъблин, Република Ирландия, представлявано от адв. Богоев, оспорва касационните възражения, изложени в двете жалби, пледира да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава заключение в подкрепа на обжалваното съдебно решение. Посочено е, че обжалваното решение е в съответствие с материалноправните изисквания на ЗПБ и с целта на закона и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на заключението е и констатацията, че съда правилно е преценил, че дружеството което е определено като спечелило конкурса не е следвало да бъде отстранено от участие, поради неизпълнение на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. Според прокурора, посоченото изискване на закона за прилагане извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години, е обективно неизпълнимо, поради датата на регистрация на дружеството - март 2008 г., което обстоятелство не може да постави дружеството в неравностойно положение спрямо други които са с по-продължителна регистрация във времето. Върховният административен съд - първа колегия, в настоящият петчленен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби, намира че са редовно подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 298/12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България, върнал е делото като преписка на МС за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви на решението и е осъдил МС да заплати на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия, сумата 50 лв. разноски по делото. За да постанови решението си съдът е приел следното: С решение № 843/23.12.2008 г. на МС е открит конкурс за предоставяне на разрешения за търсене и проучване на нефт и природен газ от блок 1-9 "Мизия", разположен в област Враца. Конкурсът е проведен от комисия, назначена от министъра на икономиката и енергетиката, която със свое решение от 19.08.2009 г. е определила дружеството "Моезия Ойл енд Газ" за конкурсен победител и е предложила на министъра да внесе в МС проект на решения за избор на дружеството като титуляр на съответното разрешително. Министърът на икономиката и енергетиката е внесъл доклад до МС, като противно на становището на комисията е приел, че посоченото дружеството е определено като победител в резултат на опорочена процедура, при която не са спазени изискванията на ЗПБ и методиката за провеждането й. В доклада, внесен в МС на 22.04.2010 г., е предложено прекратяване на започналата процедура. С обжалваното решение на МС, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване. При проведения съдебен контрол е прието, че административния орган няма правомощие по чл. 50, ал. 2 от ЗПБ да прекрати започналата конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, при установени нарушения на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ или наличие на обстоятелствата по чл. 56 от ЗПБ. Съдът, прилагайки нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ е посочил, че границите на компетентност на органа, предполагащи произнасяне по същество, са ограничени до две възможности към етапа на процедурата, при който е налице посочен от конкурсната комисията победител, а именно - или да бъде издадено съответното разрешително, или да бъде отказано издаването му. Съдът е приел, че "прекратяване" на процедурата, поради установени недостатъци в провеждането й, е извън правомощията на МС, поради което и така приетото административно решение подлежи на отмяна като противоречащо на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ. В допълнение, съдът е посочил, че не са налице основания за отказ да се издаде разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по см. на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ. Приел е, че конкретни нарушения на изброените в разпоредбата принципи не са посочени в административния акт, а доколкото участието в конкурса на кандидат, който не отговаря на условията (ако се приеме, че процесното дружеството е такъв кандидат), следва да се прецени от органа като нарушение на процедурните правила, но не и на принципа на конкуренция. Настоящия петчленен състав, приема обжалваното съдебно решението за правилно. Правилно тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че административният орган не е съобразил своя акт с изискванията на материалния закон, като е отчетено наличието на противоречие между фактическото и правно основание за издаване на оспореното решение и издадения краен акт, с който се прекратява процедурата на посоченото основание - чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ (ДВ, бр. 70/2008 г.). Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗПБ, Министерският съвет отказва да приеме актовете по ал. 1, при установяване на нарушения по чл. 23, ал. 4 или при наличието на обстоятелства по чл. 56. Следователно цитираната разпоредба предполага издаване на акт по същество, както правилно е приел съда, а не прекратяване на производството. Неправилно е позоваването от жалбоподателя - МС, на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК, за да обоснове правомощието да бъде прекратена процедурата по съображения, че тази разпоредба задължава водещия орган да довърши същата, както и че без постановяване на решение за прекратяване на процедурата, тя не би била довършена. Цитираната разпоредба регламентира, че "при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка". Административната процедура приключва не само с акт за прекратяването, но и с акта по същество, какъвто в случая се изисква и от закона. В тази връзка, доводите за празнота в закона и необходимостта от попълването й чрез тълкувателни техники и съответното им приложение към казуса е неприемливо. Ако целения от МС резултат е да защити законността чрез санкциониране на установените пропуски в конкурсната процедура, довели до опорочен избор на конкурсен победител, то органа следва да се съобрази с дадените му от закона правомощия и да откаже да приеме актовете по чл. 50, ал. 1 от ЗПБ. Що са касае до мотивите на съда относно наличието или не на основания за отказ за издаване за разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, то същите не могат да бъдат споделени. Обсъждането на въпросите свързани с предпоставките от фактическия състав на хипотезата на чл. 50, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 4 от ЗПБ, т. е. материалноправното съответствие на акта със закона, предполага издаването на акт в рамките на правомощията на органа, с който се разпорежда отказ да бъде приет акт по чл. 50, ал. 1 от ЗПБ. При условие, че е установено превратно упражняване на властнически правомощия от страна на МС, съдът не е следвало да излага мотиви относно наличието или липсата на нарушения, обуславящи един или друг изход от конкурсната процедура. С оглед изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. Пред настоящата инстанция, макар и да се съдържа искане за присъждане на разноски във възражението по касационната жалба, то по делото няма данни такива да са реално извършени, като не е приложен и списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,