Решение № 8989 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2012 г.

Решение № 8989 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 122е, ал. 1 и 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Панда - ИП" ЕООД със седалище гр. София представлявано от управителя Ир. Браниславова, подадена чрез пълномощниците му - адвокатите Иван Летников и Люба Ковачева, против решение № 377 от 29.03.2012 г. по преписка № КЗК-197/2012 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Решение № Л-1161/13.02.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на хранителни продукти за нуждите на затвора в гр. София по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1: "Хляб", Обособена позиция № 2: "Закуски"; Обособена позиция № 3: "Месо мляно, колбаси и субпродукти"; Обособена позиция № 4: "Птичи субпродукти - замразени", Обособена позиция № 5: "Риба - замразена"; Обособена позиция № 6: "Месни, рибни и месорастителни консерви"; Обособена позиция № 7: "Мляко и млечни продукти"; Обособена позиция № 8: "Плодове и зеленчуци"; Обособена позиция № 9: "Подправки и чай"; Обособена позиция № 10: "Захарни изделия"; Обособена позиция № 11: "Яйца"; Обособена позиция № 12: "Други хранителни продукти". В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението с твърдения, че КЗК игнорирала допуснатите от възложителя нарушения, а тя самата допуснала нарушения на материалния закон и постановила необоснован акт. В първата група доводи твърди, че КЗК необосновано приела оспорения административен акт за откриване на обществената поръчка за законосъобразен, въпреки че посоченото в обявлението изискване досежно гаранциите за участие и за изпълнение на поръчката, а именно че когато гаранцията за участие в процедурата е банкова, то тя е безусловна и неотменяема, което изискване не съответствало на чл. 61 от ЗОП. На следващо място намира, че КЗК неправилно е приела, че не са налице допуснати от възложителя нарушения на основните принципи на ЗОП, предвид въведеното минимално изискване като условие за допустимост, отразено в раздел III. 2.3, т. 3 от обявлението, а именно участниците да представят валиден сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно стандарт ISO 9001:2008 с обхват: предмета на поръчката или еквивалент, възпроизведено и в т. 6.3 от раздел II на Указанията за подготовка на офертата в документацията за участие, което необосновано ограничавало участието на лица в обществената поръчка, в нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Освен това счита, че при постановяване на оспореното пред съда решение КЗК не е съобразила, че посоченото от възложителя от в т. 9 от образеца на техническата оферта изискване храните, изискващи специално съхранение, да се доставят със специализиран транспорт, за който има съответно разрешително, повторено и в чл. 6, т. 5 от проекта на договора, част от документацията за участие, противоречи на императивните изисквания на ЗХ, непредвиждащи изискване за регистрация на транспортните средства, с които ще се осъществява превоза на храни от неживотински произход, обект на поръчката, а изводът на КЗК, че ЗВМД се прилага и по отношение на регистрацията на транспортни средства за превоз на храни от неживотински произход, намира за необоснован. На четвърто място касаторът счита, че КЗК не отчела обстоятелството, че след сравнение на цените по приложения в документацията бюлетин на САПИ, издаден по задание на възложителя и друг, посочен от него, се установявало драстично разминаване на цените на артикулите, т. е. налице били нереални базови цени, което водело до "изкривяване" на ценовите оферти на участниците, тъй като ако се оферират цени, близки до пазарните, коригиращият коефициент, формиран при сравнението им със занижените базови цени ще е висок и на негова основа на месеца, следващ сключването на договора, ще се формират изкуствено завишени доставни цени. На следващо място касаторът намира, че КЗК е игнорирала нарушението на чл. 15, ал. 2, т. 2 и 59, ал. 2 от ЗОП, досежно размера на гаранцията за участие по обособените позиции, предвид неправилно изчислена прогнозна стойност и че "за целите на производството" пред нея "възложителят е опитал да пригоди прогнозната стойност към стойността на гаранцията, а не обратното". На шесто място посочва, че е неприемлив изводът на КЗК, че не е необходима регистрация по Закона за храните на затворническата столова, с оглед налагащото се дълготрайно съхранение на хранителни продукти. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и обжалваното решение на възложителя. В откритото съдебно заседание на ВАС оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител адв. Летников, поддържа жалбата. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изпраща представител и не изразява становища по подадената жалба. Ответникът - Изпълнителният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - чрез процесуалния си представител юрк. Николова, и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли да се отхвърли жалбата и се остави в сила обжалваното решение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК правилно е приела, че оспорените изисквания не се явяват дискриминационни спрямо участниците в процедурата. Посочва, че са неоснователни доводите за материална незаконосъобразност на решението на КЗК в частта относно изискването за представяне на банкова гаранция и счита, че КЗК правилно е приложила закона като е приела, че са спазени изискванията на чл. 61 и чл. 62 от ЗОП, тъй като в документацията почти дословно са преповторени цитираните норми, а и е осигурено право на кандидата да избере една от законово визираните форми за гаранция по чл. 60, ал. 1 от ЗОП. Допълва съображенията като сочи, че банковата гаранция е особен вид договор, по силата на който банката-гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията, наричан "бенефициент", да заплати определена сума пари, ако участникът в процедурата не изпълни задълженията си към бенефициента или причини щети от неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията в рамките на условията, посочени в гаранцията, като съдържащото се изискване за задържането й е при посочените в чл. 62 от ЗОП хипотези и не противоречи на чл. 442 от ТЗ. Намира за неоснователно и възражението за незаконосъобразност на решението в частта за потвърждаване на решението на възложителя относно изискването за представяне на валиден сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно стандарт ISO 9001:2008 с обхват предмета на поръчката, като счита решението за съответно на чл. 53, ал. 1 и ал. 3 от ЗОП и за обоснован изводът на КЗК, че възложителят е въвел изискване за доказване на съответствие на кандидата със стандарти за системи за управление на качеството в рамките на предмета на поръчката, които е отделен при всяка обособена позиция и което условие не препятства участието на жалбоподателя в процедурата, т. е. не се явява дискриминационно спрямо него, поради което не е налице нарушение по чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП. Преценява като неоснователен и доводът по пункт № 4 от жалбата, а именно за липса на произнасяне по твърдението за нарушение на императивни разпоредби на Закона за храните по отношение на изискването за регистрация на транспортните средства за превоз на хранителни продукти от неживотински произход. Посочва, че решението съдържа мотиви в тази връзка, които намира за правилни. Освен това Регламент /ЕО/№ 852/2004 г., глава IV не прави разграничение в изискването за хигиена на транспортните средства за превоз на хранителни продукти в зависимост от произхода им /животински или неживотински/ и препраща към националното право /арг. от чл. 6/ във връзка с регистрацията на транспортните средства, като в случая такава е предвидена с разпоредбата на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за транспортни средства за превозване на суровини и храни от животински произход. Посочва, че ЗХ не предвижда регистрация, а само контрол върху транспортните средства, и обявеното в т. 9 от образеца на техническата оферта условие, след отстраняване на грешката, съответства на закона. Намира, че по аргумент от чл. 15, ал. 2, т. 2, буква "а" от ЗОП, е неоснователен доводът за неправилно определяне на базовите цени на отделните хранителни продукти и че е неоснователен и доводът за нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП и необоснованост на решението при определяне на размера на гаранцията, тъй като КЗК е ползвала приетата като доказателство от независим източник таблица на усреднени цени на едро с ДДС на "Система за агро-пазарна информация" към 31.01.2012 г. /САПИ ООД/, и данните от поръчаното от възложителя маркетингово проучване. По отношение на последното твърдяно отменително основание счита за неоснователен и доводът за материална незаконосъобразност на решението на КЗК в частта за нарушение на ЗХ, поради липсата на условия у възложителя за дълготрайно съхранение на продукти, предвид приложимостта на специални норми, уреждащи изискванията към възложителя. Намира, че в обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяната му. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на глава единадесета - чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба от настоящия касатор против Решение № Л-1161/13.02.2012. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет. В нея дружеството - жалбоподател твърдяло, че административния акт, с който е открита обществената поръчка е незаконосъобразен, тъй като са въведени условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка. Възраженията са в шест групи, съответно: че били нарушени чл. 62 и чл. 63 от ЗОП, предвид изискването за безусловност на гаранциите за участие и изпълнение в случаите на представена банкова гаранция с твърдение, че тази формулировка не съответства на закона. На второ място оспорващото дружество твърдяло необоснованост на изискването всеки участник да представи валиден сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно фиксирания стандарт, като включването в неговия обхват на цялостния предмет на поръчката е в противоречие с предвидената възможност да се участва в една, няколко или всички обособени позиции. На трето място оспорило т. 9 от утвърдения образец на техническа оферта досежно условието за представяне на разрешително за специализирания транспорт с твърдение, че съгласно чл. 246 от ЗВМД транспортните средства са на регистрационен, а не на разрешителен режим. Четвъртото му възражение е свързано с оспорване на начина, по който е изготвен приложения към документацията бюлетин на САПИ, който оказвал съществено влияние върху формиране на ценовото предложение, а базовите цени в него са нереални и водещи до изкривяване на ценовите оферти във вреда на възложителя. Наред с това твърдял, че този порок рефлектира и върху общата прогнозна стойност на поръчката. Петото възражение е за неправилно определен размер на гаранцията за участие по обособени позиции № № 1, 6, 8 и 10. Последното възражение, изведено от пълното описание на предмета на поръчката и регулярността на доставките обосновавало съображения, че възложителят следва да осъществява съхранение на хранителни продукти по обособени позиции № 2, 4, 5, 6, 9, 10, 11 и 12 в нерегистрирани по чл. 12 от Закона за храните складове, което създавало риск за общественото здраве. От писмените доказателства в приложената административна преписка Комисията за защита на конкуренцията установила, че с Решение № Л-1161/13.02.2012. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" открил "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет, с решението са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата, като оповестеният критерий за възлагане на поръчката е най-ниска цена. По отношение на първото спорно обстоятелство установила, че в обявлението /раздел III. 1./ възложителят посочил, че гаранцията за участие и гаранцията за изпълнение се представят като парична сума или банкова гаранция, като ако участникът представя банкова гаранция за участие, то задържането и освобождаването й става по реда на чл. 61 и 62 от ЗОП. По отношение на второто спорно обстоятелство установила, че в т 2.4 от обявлението досежно минималните изисквания, с оглед техническите възможности, възложителят изискал валиден сертификат, издаден от акредитирано лице, съобразно чл. 53, ал. 3 от ЗОП, на името на участника за внедрена система за управление на качеството по ISO 9001:2008 или еквивалент, като в графата за изисквано минимално ниво посочил, че до участие в процедурата се допускат участници, които притежават и представят валиден сертификат за внедрена система на управление на качеството съгласно стандарт ISO9001:2008, с обхват - предмета на поръчката, или еквивалент. По отношение на относимите към следващото възражение обстоятелства установила, че в т. 9 от образеца на техническата оферта, както и в чл. 6, т. 5 от проекто-договора възложителят посочил, че участниците следва да заявят, че ще доставят хранителните продукти при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания за доставка и транспорт на хранителни продукти, като храните, изискващи специално съхранение, ще се доставят със специализиран транспорт, за който има съответното разрешително. В тази връзка установила, че с писмо, изх. № 3443/26.03.2012 г., адресирано до всички лица, закупили документация по обжалваната обществена поръчка, възложителят отстранил допуснатата техническа грешка, като променил текста на т. 9 от Образеца на техническа оферта, който да се чете "Храните, изискващи специално съхранение, ще се доставят със специализиран транспорт, който е регистриран в съответствие с изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност", както и текста на чл. 6, т. 5 от проекта на договор, който да се чете "Храните, изискващи специално съхранение, да се доставят със специализиран транспорт, който е регистриран в съответствие с изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност". По отношение на четвъртото възражение установила, че част от документацията е бюлетин от Система за агропазарна информация /САПИ/, в който са посочени усреднени цени на едро с ДДС за страната на хранителни стоки към 31.01.2012 г., изготвен по заявка на възложителя и касаещ средни цени на едро на хранителни продукти, плодове и зеленчуци, като съдържащите се в него базови цени участват във формулите за актуализация на цените на стоките както при надценка, така и при отстъпка. По отношение на следващите относими за случая обстоятелства установила, че възложителят в обявлението не е посочил каква е прогнозната стойност на поръчката, а само е обявил общите количества за исканите продукти. КЗК обсъдила наведените от дружеството доводи и приела, че не са осъществени твърдяните с жалбата нарушения на материалноправни норми. По първото възражение приела, че действително възложителят в обявлението е изискал изрично банковата гаранция за участие в процедурата да бъде безусловна и неотменяема, като оспореното изискване за безусловност не води до незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, тъй като е в защита на правата и интересите на възложителя в отношенията му с банката-гарант, и в случай на законосъобразно искане за изпълнение по банковата гаранция при неизпълнено задължение от страна на изпълнителя, банката не може да направи възражение и да откаже да преведе съответната сума по сметка на възложителя. По това възражение изследвала правната същност на банковата гаранция, определена в чл. 422 от ТЗ, анализирала я в съвкупност с разпоредбите на чл. 61, 62 и 63 от ЗОП в приложимата им редакция и извела краен извод, че законът ясно и недвусмислено е формулирал случаите, при които гаранцията се задържа, съответно освобождава. Така обосновала извод, че това изискване не противоречи на чл. 62 и чл. 63 от ЗОП. По второто възражение КЗК приела, че изискването на възложителя за представяне на сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно ISO 9001:2008 г. или еквивалент не е дискриминационно и ограничително и не е в противоречие на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, тъй като в случая предметът на обществената поръчка е доставка на хранителни продукти, като те са разделени в обособени позиции, и в зависимост от това дали даден участник подава оферта за една, повече или всички позиции, то следва да представи сертификат по посочения стандарт, но обхващащ хранителните продукти включени в съответната позиция, за които участникът е подал оферта, допълнила съображенията, че при възникналото съмнение оспорващото дружество е можело, но не е поискало разяснения по чл. 29 от ЗОП по отношение на изискванията на възложителя, а и след справка КЗК установила, че то разполага с посочения сертификат за съответните храни и дейности. Така обосновала извод, че оспореното изискване не е дискриминационно. По третото възражение органът по преразглеждане приел, че заложеното в т. 9 от образеца на техническата оферта и в чл. 6, т. 5 от проекта на договор изискване, а именно храните, изискващи специално съхранение да се доставят със специализиран транспорт, който има съответното разрешително, по аргумент от чл. 246, ал. 4 от Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и чл. 6 от Регламент (ЕО) № 852/2004, и с оглед образец № 49 на Удостоверение за регистрация на транспортно средство, е налице непрецизност на израза, допусната от възложителя, но при положение, че възложителят ясно е обосновал изискването при транспортирането на продуктите да се спазват съответните нормативни режими, регламентиращи дейността, че формулировката на това изискване не препятства участието в процедурата, а и с оглед своевременно отстранената техническа грешка, обосновал извод, че е не е налице нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност, налагаща отмяна на обжалваното решение. По четвъртото възражение КЗК обсъдила твърдението, основано на разликата в средните цени в бюлетина САПИ, приложен като част от конкурсната документация и този, използван за изпълнение на предходен договор между жалбоподателя и Министерството на правосъдието за доставка на хранителни стоки за затворите. В тази връзка обсъдила значението на усреднените цени като база за формиране на ценовото предложение, без ограничение за офериране на цените под или над фиксираните в бюлетина и приела, че доколкото бюлетинът е един и важи за всички участници в процедурата, то принципът за тяхната равнопоставеност е спазен. Освен това КЗК преценила като допустим подходът на възложителя да използва маркетингово проучване за установяване на прогнозната стойност на обособените позиции. По следващото възражение КЗК развила съображения, че гаранцията за участие по обособени позиции № 1, 6, 8 и 10 не е в противоречие на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, тъй като възложителят в обявлението не е посочил каква е прогнозната стойност на поръчката, а само е обявил общите количества за исканите продукти. Обосновала извод, че посочената липса не опорочава решението за откриване на обжалваната процедура, тъй като прогнозната стойност не е между посочената в чл. 25, ал. 2 от ЗОП минимална информация, и тъй като няма обявена конкретна прогнозна стойност за всяка отделна обособена позиция, остава необосновано твърдението на жалбоподателя, че стойността на гаранциите по посочените четири позиции са повече от 1 % от тяхната стойност. По шестото възражение, с оглед нормите на ЗИНЗС, КЗК съобразила спецификата и функциите на възложителя, като специфичен орган от държавната система, за който със специален подзаконов акт са установени правни механизми за гарантиране на здравето на задържаните и лишени от свобода лица, а не търговец на храни по смисъла на чл. 12 от Закона за храните. По аргумент от чл. 74, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване то свобода, издадена от МЗ и МП, извела извод за неоснователност на твърдението, че липсата на регистрация по Закона за храните /ЗХ/ би довела по отношение на съхраняваните храни до риск за здравето на посочените по-горе лица. По тези съображения КЗК приела жалбата за изцяло неоснователна. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с настоящата жалба на оспорващото дружество, изцяло повтарящи доводите, развити в жалбата пред КЗК, предвид следното: Съгласно чл. 25. ал. 1 от ЗОП възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. На възложителите на обществените поръчки е предоставено изключителното право сами да преценяват своите нужди и потребности, както и начина по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, като се съобразяват с принципите, залегнали в чл. 2 от Закона за обществените поръчки. Не е налице първото твърдяно отменително основание досежно гаранциите за участие и за изпълнение на поръчката. Противно на твърдяното в жалбата, КЗК обосновано приела оспорения административен акт за законосъобразен, тъй като посоченото в раздел III. 1.1 от обявлението изискване, а именно че когато гаранцията за участие в процедурата е банкова, то тя е безусловна и неотменяема, не противоречи на чл. 61 от ЗОП. Посочената норма, в относимата редакция определя, че възложителят има право да задържи гаранцията за участие до решаване на спора, когато кандидатът или участникът в процедура за възлагане на обществена поръчка обжалва решението, с което се обявяват резултатите от предварителния подбор, или решението за определяне на изпълнител, както и да усвои гаранцията за участие, независимо от нейната форма, когато кандидат или участник оттегли заявлението си след изтичането на срока за получаване на заявления или оттегли офертата си след изтичането на срока за получаване на офертите, или е определен за изпълнител, но не изпълни задължението си да сключи договор за обществената поръчка. Следва да се посочи и че възложителят в обявлението е изискал банковата гаранция за участие в процедурата да бъде безусловна и неотменяема, като оспорената безусловност, по аргумент от чл. 62 и чл. 63 от ЗОП, в действащата към момента на издаване на оспореното решение редакция, не води до незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, тъй като е предвидена в защита на правата и интересите на възложителя в отношенията му с банката-гарант, като в случай на законосъобразно искане за изпълнение по банковата гаранция при неизпълнено задължение на изпълнителя, банката не може да направи възражение и да откаже да преведе съответната сума по сметка на възложителя. Неоснователно е следващото твърдение в настоящата жалба, че възложителят нарушил принципите на ЗОП. По това възражение е обоснован изводът на КЗК, че не е налице засягане или нарушаване на принципите на свободна и лоялна конкуренция и на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗОП/ в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г./, когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи за управление на качеството, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. Предвиденият от възложителя в случая начин за доказване на технически възможности, а именно участникът да представи сертификат, издаден от акредитирано лице, за внедрена система за управление на качеството по ISO 9001:2008 или еквивалент, е съобразен с чл. 53, ал. 3 от ЗОП /в относимата редакция/, че сертификатите по ал. 1 и 2 трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението, че участниците следвало да представят сертификат, че всеки участник следва да разполага със сертификат по стандарт ISO 9001:2008 с обхват търговия с всички артикули, предмет на поръчката, т. е. и да позициите, за които не участват. Напротив, с оглед на факта, че предметът на поръчката е различен и обособен на много /в случая на 12 позиции/ и обстоятелството, че участниците могат да участват само по някоя от тях, се налага изводът, че в зависимост от избраната обособена позиция участниците следва да представят и съответния за приложимия предмет сертификат. С оглед посоченото по-горе, и противно на твърдяното в жалбата, не е нарушен чл. 25, ал. 5 от ЗОП, съгласно който, възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Последното твърдение в касационната жалба за неправилност на извода на КЗК по този пункт се опровергава от установеното от справката в интернет обстоятелство, че този участник разполага със сертификат, покриващ всички позиции на обявената обществена поръчка. Неоснователни са и следващите възражения в жалбата досежно третото твърдяно отменително основание, предвид следното: Правилен е изводът на КЗК, че заложеното в т. 9 от образеца на техническата оферта и в чл. 6, т. 5 от проекто-договора изискване, а именно храните, изискващи специално съхранение да се доставят със специализиран транспорт, който има съответното разрешително, е определено недостатъчно прецизно. Този извод се налага от чл. 246, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, в редакцията след изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., регламентираща, че за регистрация на транспортно средство за превозване на суровини и храни от животински произход собственикът подава заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/, анализирана в съвкупност с ал. 4, в посочената по-горе редакция, че в 30-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията, посочени в наредбите по чл. 59 от закона. Този извод се налага и от текста на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на СЪВЕТА от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход /Обн., L ОВ. бр. 139 от 30 Април 2004 г./, както и от текста на изискания от КЗК образец от Българската агенция за безопасност на храните на Удостоверение за регистрация на транспортно средство (БАБХ № 49-л. 291 от папка 1). Тази непрецизна формулировка обаче, допусната от възложителя, при ясно посочено от него изискване при транспортирането на продуктите да се спазват съответните нормативни режими, регламентиращи дейността, действително, както правилно е приела КЗК, не препятства участието в процедурата. Освен това, видно от материалите по преписката, възложителят с писмо от 26.03.10.2012 г., на основание чл. 29 от ЗОП своевременно е отстранил техническата грешка в посоченото изискване, като е уточнил съдържанието му. Това разяснение съобразно чл. 29, ал. 3 от ЗОП е част от документацията, следователно изводът на КЗК, че не е налице нарушение, налагащо отмяна на обжалваното решение, е правилен. Доводът за неправилно определяне на базовите цени на отделните хранителни продукти, респ. за нереални базови цени, обоснован с възражения относно разликата в цените в двата бюлетина на САПИ - този, приложен към настоящата конкурсна документация и този, по който участникът, като изпълнител на предходен и сходен по предмета си договор с Министерство на правосъдието, е представил в производството пред КЗК, е също неоснователен. Този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2, буква "а" от ЗОП и с оглед хипотетичния им характер, както и предвид факта, че в т. 2 от условията за възлагане на поръчката възложителят изрично е посочил, че процентното съотношение на цените се запазва спрямо цените в периодичните бюлетини на "Система за агро-пазарна информация" /САПИ/ ЕООД през периода на действие на договора. Избраният подход е предоставен на преценката на възложителя и не е ограничен с императивни норми на закона. Освен това използването на бюлетина на САПИ ООД към 31.01.2012 г. спрямо който всички участници, които ще изготвят своето ценово предложение е основание за извод, че при постановяване на обжалваното решение възложителят е спазил и принципа на равнопоставеност на участниците. Поради това доводите за нарушения и в тази насока са неоснователни. Обоснован и законосъобразен е и следващият извод на КЗК, че не е нарушен чл. 59, ал. 2 от ЗОП, съгласно който възложителят определя условията и размера на гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от стойността на поръчката, както и този на чл. 15, ал. 2 от ЗОП, регламентиращ начина за изчисляване на прогнозната стойност на обществена поръчка с оглед определяне на реда за възлагането й. Доводите на касатора в тази връзка са необосновани, предвид обстоятелството, че в Обявлението /л. 20 от папка 1/ няма посочена конкретна прогнозна стойност за всяка отделна обособена позиция, поради което няма и как да се изведе мотивираното от касатора заключение, че стойността на гаранциите по обособени позиции № № 1, 6, 8 и 10 са повече от 1 % от тяхната стойност. Последното твърдение, релевирано в тази връзка, че "за целите на производството пред КЗК възложителят е опитал да пригоди прогнозната стойност към стойността на гаранцията, а не обратното"не намира опора в доказателствата по делото. Неоснователни са и последната група възражения за нарушение от страна на възложителя на изискването по чл. 12 от Закона за храните /ЗХ/ за регистриране на обектите, в които ще се предлага храната в затвора - гр. София. Този довод е ирелевантен към въпроса за законосъобразността на решението за откриване на възлагателната процедура и утвърдената с него документация. Все пак съдът намира за необходимо да посочи, че изложените от жалбоподателя съображения за риск за общественото здраве се опровергават от специалната норма на чл. 74, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието /Обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г./. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на жалбоподателя. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, Четвърто отделение,