Решение № 6394 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2019 г.

Решение № 6394 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 258/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 309/2019 г. от Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение е отменено уведомително писмо № 02 -280 - 2600/1219 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСС, в частта, с която на "Био Дар - 2013" ЕООД, гр. Ямбол е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1). С писмото преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1013, 05 лв. дължими от ДФЗ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводите на първоинстанционният съд, че са установени площи заявени от повече от един земеделски производител, по отношение на които не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. са необосновани, тъй като при извършените кръстосани проверки от ИСАК такива площи не са установени и този факт не е бил спорен между страните. Проверка на място на кандидата също не е извършвана, както неправилно е приел съдът в решението си. Тези погрешни изводи според касатора са обусловили неправилност на заключението на съда за допуснато нарушение на административно производствените правила при издаване на оспорения акт. На следващо място се твърди, че още при приемане на заявлението на кандидата, системата е отчела грешки, че декларираните площи, излизат веднъж от слоя площи, подходящ за подпомагане и втори път като площи, извън специализирания слой "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" ВПС1. Земеделският производител е бил запознат с констатираната грешка и е положил подпис и печат за резултата от административната проверка. Поради това, че липсват мотиви на съда, относно посочените обстоятелства, касатора твърди, че съдебното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът - "Био Дар - 13" ЕООДгр. Ямбол в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Ямбол е било образувано по жалба на "Био Дар - 2013" ЕООД против уведомително писмо № 02 -280 - 2600/1219 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСС, в частта, с която на "Био Дар - 2013" ЕООД, гр. Ямбол е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1). С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - нарушение на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и липсата на мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане. От съдържанието на уведомителното писмо, съдът е приел, че основанията за отказ се разделят на две групи - двойно заявяване, т. е подадени са две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, а другото основание е, че по отношение на част от парцел 57652 - 507 - 5 - 1/0, 03 ха/ не са спазени "базови и други" изисквания. От доказателствата по делото, съдът е счел, че липсват данни за спазване на процедурата по разрешаване на двойно заявени площи изобщо да е провеждана, както и данни такова застъпване да е констатирано. Относно парцел 57652 - 507 - 5 - 1/0, 03 ха/ и неспазени "базови и други" изисквания, съдът е изложил, че административният орган не е посочил в какво се състоят тези изисквания, поради което в тази част АА страда от липса на мотиви. От обясненията към таблицата съдът е установил, че това е било установено чрез извършена проверка на място от Техническия инспекторат към РА, като в контролния лист са посочени конкретно неспазените изисквания, но такъв контролен лист не е представен, като дори липсват данни такава проверка ня място също да е била извършвана. Това нарушение, съдът също е приел за съществено, поради невъзможност да извърши проверка за законосъобразност на акта. По изложените съображения, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е незаконосъборазно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и го отменя, като връща преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че "Био Дар - 13" ЕООД е кандидат по мярка 214 "Агроекологични плащания" направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". За кампания 2016 г. е подадено ежегодно заявление за плащане с УИН 28.09.0616/80719 по мярка 214. По зявлението е направена административна проверка, в резултат на която са установени нередности: заявени са 42 парцела с обща площ 126, 37 ха, с код на дейността АПК 13 - за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС/, чрез косене, от които 12, 75 ха от общо допустимата 103. 41 ха се явява недопустима по направление ДПС1 или 12, 57% наддекларирана, спрямо установената площ. При правилна установеност на фактите по делото, съдът е достигнал до неправилни изводи. То е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неформиране на изводи по съществени за спора обстоятелства, както и необсъждане на възражения на страните, които са съществени за спора. Съдът не е изложил мотиви по всички основания, въз основа на които е прието, че са налице наддекларирани площи с код АПК 13, които не попадат във физическия блок в обхвата на слой земи с ВПС, съгласно чл. 4, ал. 1 или с начин на трайно ползване, който не отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. за уславията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСР 2007 - 2013 г. В уведомителното писмо, органа се е позовал на заповед № 46 - 141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., въз основа на която РА извършва окончателна оторизация и плащания за площ за съответната година, която изобщо не е обсъдена. Изводът на съда за липса на мотиви в обжалваното уведомително писмо в какво се състоят тези нарушения на "базови и технически изисквания" е необоснован. Видно от обжалваното уведомително писмо на стр. 2 са дадени разяснения към колона 6 "площ на парцела след извършени административни проверки", като именно тази площ се счита за наддекларирана и впоследствие санкционирана от административният орган. На следващо място, видно от таблицата към уведомителното писмо не са установени площи, заявени повече от един земеделски стопанин, поради което изводите на съдът за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения административен акт, поради неспазване на процедурата на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. са незаконосъобразни и противоречат на събраните по делото доказателства. На страница 2 и 3 от обжалваното уведомително писмо, като правно основание за постановения частичен отказ за финансиране са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, съгласно която РА отказва изплащане на финансова помощ за разликата между декларираната и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Като правно основание е посочена и разпоредбата на чл. 1а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл. 43, т. 6 от ЗПЗП, съгласно които ДФ"Земеделие" отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, попадащ извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2016 г. Съдът не е изложил мотиви по същество, относно посочените в уведомителното писмо фактически обстоятелства, обосноваващи частичния отказ за финансиране, както и относимостта им към посоченото правното основание. За изясняване на спора от фактическа страна и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 9, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да укаже на страните необходимостта от допускане на съдебно - техническа експертиза, която да установи какъв е размера на площта, за която е установено, че е недопустима за подпомагане, тъй като не попада в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", съгласно заповед № 46 - 141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Установена ли е площ и какъв е размера й, за която едновременно е установено застъпване и излизане извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". След изясняване на тези спорни и съществени въпроси, съдът следва да формира извода си, относно това налице ли е наддекларирана площ от жалбоподателя, в какъв размер, от какво произтича това наддеклариране и съответства ли установения размер, определен от административният орган в УП. В случай, че от заключението на СТЕ се установи застъпване на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, съдът следва да се произнесе, относно спазване на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2017 г., тъй като такова застъпване не се установява от данните в уведомителното писмо и се отрича от касатора. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Допуснатите от съда съдопроизводствени нарушения са причината делото да остане неизяснено от фактическа страна, което е пречка за правилното прилагане на материалния закон. След отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе с решението си и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение