Решение № 12503 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2012 г.

Решение № 12503 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светлозара Петрова Миринчева, чрез проц. й представител адв. Димитър Циков, против Решение от 7.07.2011 г., постановено по адм. д. № 636/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Елисавета Димитрова Латева и Светлозара Петрова Миринчева против Заповед № РД-09-50-1197/2.10.2006 г. на Главен архитект на София, с която се одобрява изменение на ПЗ и РУП за УПИ IV-4 и V-5, кв. 150, м. "Зона Б-2", съгласно приложен проект. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети, неоспорените СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е касационният довод досежно неспазване на изискванията на чл. 36, ал. 3 ЗУТ. Височината на заварената сграда в УПИ 9, кв. 152 е водеща и по нея е съобразена новопредвидената сграда в УПИ V-5, за което се допуска намаление на разстоянието през улица до 1/3. Разстоянието между двете сгради следва да бъде над 9.17 м, а според геодезическото измерване е 11.87 м, което означава, че са спазени изискванията на посочения законов текст. Неоснователен е и доводът във връзка с предназначението на сградата за жилищни нужди. С наличието на два етажа за нежилищни нужди не се цели незаконно увеличаване на височината на процесната сграда в УПИ V-5, тъй като предвиденото триетажно застрояване с магазини е предвидено в действащия РУП и височината на застрояването на новопредвидената сграда е по-висока от тази на съществуващата сграда в УПИ ХVIII-18, която е 11.87 м. Неоснователно е твърдението за промяна на предназначението на имотите, тъй като, видно от доказателствата по делото, проектът предвижда увеличение на етажността на основното застрояване в УПИ V-5 от три на пет етажа, без да се променя начинът и характера на застрояване с подробна конфигурация на новопредвиденото застрояване. Макар и в обжалваната заповед да не е посочена съществуващата сграда в УПИ ХVIII-18, в графичната част към нея е котирано разстоянието между новопроектираната сграда в УПИ V-5 и тази в УПИ ХVIII-18, което е 10.90 м и отговаря на заложените критерии в чл. 32, ал. 2, пр. 1 от ЗУТ. Разстоянието между сградите на основното застрояване през дъното на имота е най-малко 1/3 от височината на сградата откъм по-благоприятната посока и тъй като в случая това е УПИ ХVIII-18, същото е в допустимите граници. Тези констатации не са били оборени с надлежни доказателства, независимо от особеното мнение на в. л. Димитров, подробно обсъдено от съда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,