Решение № 862 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2015 г.

Решение № 862 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Р., чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу решение № 810 от 23 април 2015 г., постановено по адм. д. № 3352/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗРИ-475 (2)/12 ноември 2014 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на район "Източен" при община Пловдив, чрез юрк. М. Д., е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на К. Г. Р. срещу заповед № ЗРИ-475 (2)/12 ноември 2014 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ едноетажна полумасивна постройка, намираща се в югоизточната част на общински имот с идентификатор 56784.528.421 по кадастралната карта на гр. Пловдив. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че жалбоподателят е изградил в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 56784.528.421 по кадастралната карта на гр. Пловдив едноетажна полумасивна постройка. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. В случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът не е събрал доказателства за установяването на обстоятелството дали цялата постройка представлява незаконен строеж, или само част от нея. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът е дал възможност на К. Р. да ангажира доказателства в тази насока, което обаче не е направено. Освен това от данните по административната преписка, приложена по делото, е видно, че незаконна е цялата е постройка, като липсват данни в обема й, подробно описан в констативния акт и в оспорената заповед, да е включена друга постройка - законна или търпима. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът не е правил изрично възражение за наличието на такава постройка, а само сочи, че съдът не е събрал доказателства за липсата на такава. Неоснователно е и възражението относно допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение начина на връчване на съставения констативен акт, въз основа на който е издадена процесната заповед. Обратно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил подробно това възражение, като обосновано е приел, че нарушения не са допуснати, тъй като констативния акт е връчен не по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, а на сина на оспорващия. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,