Решение № 134 от 16.5.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002900248/2025 г.

Производство по реда на чл.303 ал.1 т. 5 ГПК. Подадена е молба вх.№17 303 / 18.12.2024 г. от Н. Т. Л. ЕГН: ********** за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила на 18.11 2024 г. решение № 611/18.11.2024 г. по т.д.№ 252/2024 г. на Врачански окръжен съд, с което е било потвърдено решение № 79/15.02.2024 г. по гр.д.№ 46/2023 г. на Районен съд-Враца, с което е било признато за установено, на осн. чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 90 ЗКИР вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 124 от ГПК по предявения иск от „ЮЛСТРЕЙД“ ООД, ЕИК 204100726, срещу С. Д. Л. ЕГН: **********, съществуването на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията гр. Козлодуй под вх. рег. № 1343/18.05.2015г., акт № 202, том 3, както и е постановено заличаване на вписаното обстоятелство, извършено с дв. вх.рег. № 2970/12.12.2022г., акт № 11, том 5 за едностранно прекратяване на договора за аренда на земеделска земя, вписан с дв.вх.рег. № 2970/12.12.2022г., акт № 11, том 5 на Служба по вписванията - гр. Козлодуй, поради едностранно разваляне на същия. Молителят Н. Т. Л. като наследник по закон-син на починалата ответница С. Д. Л., за да обоснове наличие на изпълнена хипотеза по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК се позовава на следните обстоятелства: С. Л. не е могла да участва в последното проведено на 03.06.2024 г. съдебно заседание във въззивното производство пред ОС-Враца, както и при постановяване на решението по делото-18.11.2024 г. от страна на ОС-Враца, тъй като е била починала междувременно, което я е лишело от правото й на участие в процеса и защита срещу постановения съдебен акт по спора- решение № 611/18.11.2024 г. по т.д.№ 252/2024 г. на Врачански окръжен съд. Ответната страна изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност-посоченото основание не е налице-Л. е починала на 05.06.2024 г. –т.е. след проведеното на 03.06.2024 г. съдебно заседание и преди датата на постановяването на атакуваното по реда на чл.303 и сл. ГПК въззивно решение-18.11.2024 г. Твърди, че в случая е приложимо правилото на чл.229 ал.2, изр. второ ГПК, според което производството по делото е следвало да бъде спряно след смъртта на въззивника до отстраняване на пречките за движението му-конституиране на наследниците. Последното обаче е без значение в настоящия случай, тъй като постановеното решение не подлежи на касационен контрол и следователно липсва лишаването на молителят-наследник на починалата страна от участие в делото. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила съдебно решение.. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, позовавайки се на това, че С. Л.-негова майка не е могла да участва в последното проведено на 03.06.2024 г. съдебно заседание във въззивното производство пред ОС-Враца, както и при постановяване на решението по делото на 18.11.2024 г., тъй като е била починала своевременно, което я е лишело от правото й на участие в процеса и защита срещу постановения съдебен акт по спора- решение № 611/18.11.2024 г. по т.д.№ 252/202 4 г. на Врачански окръжен съд. Молбата за отмяна се явява неоснователна по следните съображения: Л. е починала на 05.06.2024 г., след проведеното на 03.06.2024 г. съдебно заседание и преди датата на постановяването на атакуваното въззивно решение-18.11.2024 г. Последната е била надлежно представлявана в процеса от редовно упълномощено лице-адвокат през целия му ход, включително и в последното проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.2, изр. второ ГПК, производството по делото е следвало да бъде спряно след смъртта на страната-въззивник до отстраняване на пречките за движението му-конституиране на наследниците на последната. Пропускът на съда да стори това, обаче, е без значение в настоящия случай, тъй като постановеното след смъртта на страната въззивно решение не подлежи на касационен контрол, което следва от правилото на чл.280 ал.3, т.1 ГПК/цена на иска под 5000 лева/ и следователно липсва лишаването на молителя-наследник от понататъшно участие в процеса по делото, съответно- възпрепятстване на възможността му за предприемане на предвидени в закона действия за защита срещу евентуална неправилност на постановеното решение по спора. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т.о. счита, че не е налице основанието по т.5 на чл.303 ал.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника следва да се присъдят разноските му в настоящото производство в размер на 1280 лева-договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно съдържанието на приложения към отговора на молбата за отмяна договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г. Мотивиран от горното съставът на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд