Решение № 9637 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14345/2017 г.

Решение № 9637 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14345/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "О." АД срещу решение № 26 от 31.10.2017 г. по адм. д. № 243/2017 г. на Административен съд гр. Р., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № А-0-012/02.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) се отнема лицензия № 576/29.04.2009 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, издадена на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че проверката на ГД "ИДТН" е била с внезапен характер, като на дружеството не била дадена възможност да представи липсващи към този момент документи. Дружеството представило доказателства, че отговаря на материално-техническите условия и средства, както и разполага с необходимите специалисти, но съдът неправилно не съобразил представените в тази насока доказателства, дори и някой в хода на съдебното производство, незачитайки принципа на съразмерност на наложената санкция спрямо характера и тежестта на твърдяните нарушения и тяхното последващо бързо отстраняване. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № А-0-012/02.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) се отнема лицензия № 576/29.04.2009 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, издадена на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД.

Ответникът по касационната жалба, председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд гр. Р. е образувано по жалба на "О." АД, със седалище гр. Р. против Заповед № А-О-012/2.05.2017 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)- гр. С. /при условията на заместване/, с която на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 от ЗТИП е отнета Лицензия № 576/29.04.2009 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност /СПО/, издадена на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД, гр. Р..

За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателствени средства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е мотивирал законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК.

Възражението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения е общо, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи служебна проверка.

Досежно релевираните възражения за обоснованост на съдебния акт и правилно приложение на материалния закон:

При извършена проверка и във връзка с възраженията на касатора, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е установил съответстваща на доказателствените средства фактическа обстановка, която изцяло се споделя от състава на ВАС:

Н. О. "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД, със седалище: гр. Р., на основание чл. 34а, ал. 1, т. 2 от ЗТИП е издадена Лицензия № 576/29.04.2009 г. за осъществяване на технически надзор на ползваните от дружеството съоръжения с повишена опасност, изрично изброени в т. 1 до т. 8, вкл. /л. 12 от делото на АССГ/.

На 7.12.2016 г. е извършена проверка по реда на чл. 34б, ал. 1 ЗТИП и чл. 21 от Наредбата да условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и реда за водене на регистър на съоръженията /НУРИЛОТНСПОРВРС/ на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД, резултатите от която са обективирани в съставения протокол от същата дата от проверяващата комисия /л. 91-л. 95 от делото на АССГ/. Същият протокол има характер на официален документ, като се ползва с материална доказателства сила по отношение на констатираните с него установявания. Протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, като не е оборена и констатацията в същия:

В т. I от протокола, от представени трудови договори, документи за образование, квалификацията и професионален опит проверяващите са констатирали относно персонала, че:

• Инж. Н. М., на длъжност "Инжинер проекти", съгласно справка от НАП от дата 2.12.2016 г. е назначен на длъжност "Инжинер производство" с допълнително споразумение от 29.07.2015 г. към трудов договор от 7.04.2003 г.; съгласно съдържанието на длъжностна характеристика на "специалист СПО" в реквизит "Задачи" на служителя са описани дейностите "регистрира и освидетелства поднадзорните обекти и извършва технически прегледи на тези обекти по установения ред".

• С. Т. А. е назначена на длъжност "Началник отдел технически и качествен контрол" с допълнително споразумение от 17.06.2014 г. към трудов договор от 1.03.2013 г.; лицето е определено като "отговорник по качеството", но за него не е представен сертификат за вътрешен одитор по качеството съгласно стандарт БДС EN ISO/IEC 17020, издаден от акредитиран сертифициращ орган на системи за управление на качеството.

-не са представени документи, от които да е видно, че контролирания отдел на дружеството разполага с технически ръководител.

Видно от отразеното в протокола, въз основа на тези констатации проверяващите са заключили, че отделът на дружеството не разполага с персонал, отговарящ на изискванията на чл. 3а, ал. 1 и ал. 2, изр. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС.

По отношение на материално-техническите условия и средства в т. 2 от протокола е констатирано, че съгласно обхвата на издадената лицензия не са представени:

• апаратура за измерване на провес;

-стенд за изпитване на товарозахранващи приспособления, кербоващи и клещи и друго оборудване за стабилно закрепване на маркировка върху въжени /метални/ и текстилни повърхности - за осъществяване на технически надзор на въжени товарозахващащи приспособления.

Относно материално-техническите условия е констатирано и че не е представено свидетелство за калибриране за:

1/ ултразвуков дебеломер тип DM2Е, идентификационен номер 16252-302728;

2/везна кранова тип ВС 1500, производител Бимко, обхват 1500 кг.

Въз основа на този протокол от Главен директор на ГД "Инспекция за държавен технически надзор" е изготвен доклад до Зам. председателя на ДАМТН /л. 87 и л. 88 от делото на АССГ/. Според доклада, към 7.12.2016 г. структурно обособената част към "О." АД, гр. Р. не разполага с:

• инспектор по технически надзор, съгласно изискванията на чл. 3а, ал. 1, т. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС вр. чл. 34а, ал. 3, т. 1 от ЗТИП;

• отговорник по качеството, притежаващ сертификат за вътрешен одитор по качеството съгласно стандарт БДС EN ISO/IEC 17020, издаден от акредитиран сертифициращ орган на системи за управление на качеството, съгласно изискванията на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС вр. чл. 34а, ал. 3, т. 1 от ЗТИП;

-стенд за изпитване на товарозахранващи приспособления, кербоващи клещи и друго оборудване за стабилно закрепване на маркировка върху въжени /метални/ и текстилни повърхности според чл. 4а, ал. 1, т. 10 от НУРИЛОТНСПОРВРС вр. чл. 34а, ал. 3, т. 2 от ЗТИП.

Според доклада, не са представени валидни сертификати за калибриране на: 1/ ултразвуков дебеломер тип DM2Е и на 2/везна кранова тип ВС 1500, с което е нарушено изискването на чл. 4а, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС.

Въз основа на констатираните обстоятелства, с доклада е предложено да бъде отнета издадената лицензия на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД, гр. Р..

Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че изложените факти в доклада са възприети изцяло от административния орган - председателя на ДАМТН, който позовавайки се и възпроизвеждайки гореописаните обстоятелства и на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 от ЗТИП вр. чл. 34, ал. 2 от същия закон е постановил оспорвания индивидуален административен акт.

С. З. № А-О-012/02.05.2017 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)- гр. С., на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 от ЗТИП е отнета Лицензия № 576/29.04.2009 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност /СПО/, издадена на Отдел "Здраве, безопасност, екология, качествен контрол и ВТН на СПО" към "О." АД, гр. Р..

Според нормата на чл. 34а, ал. 9, т. 2 от ЗТИП, представляваща правно основание за издаване на заповедта, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор отнема лицензията с мотивирана писмена заповед при промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4 на разпоредбата.

Страните не спорят, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, във валидна писмена форма.

Спорът между страните касае приложението на материалния закон:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по аргумент от чл. 34а, ал. 9, т. 2 от ЗТИП лицензията се отнема при промени, водещи до несъответствие с изисквания по ал. 2, ал. 3 или ал. 4 на разпоредбата. Това несъответствие е при условията на алтернативност, като за отнемането на лицензията е достатъчно да бъде констатирано отсъствието на което и да е посочените в ал. 2, 3 или 4 изисквания.

В случая при извършване на проверката от контролните органи, а и от доказателствата пред първоинстанционния съд, безспорно е установено неизпълнение на изискването по чл. 34а, ал. 3, т. 2 от ЗТИП вр. чл. 4а, ал. 1, т. 10 и ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС. Н. е нарушение, в резултат на което отделът към "О."АД не отговаря на условията на закона и подзаконовия нормативен акт по прилагането му за осъществяване на дейността, за която е лицензиран. Съдебната практика е еднопосочна, че това е самостоятелно и достатъчно основание за разпоредените с процесната заповед правни последици. Едно от възраженията на касатора е, че този извод се променя от представените в хода на съдебното производство свидетелство за калибриране № 907 от 21.07.2017 г. на ултразвуков дебеломер тип DM2Е /л. 35 от настоящото дело/ и свидетелство за калибриране № 687 от 13.06.2017 г. на везна кранова тип ВС 1500 /л. 34 от делото/. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че калибрирането на двете средства и издаването на свидетелствата за това е станало след издаване на процесната заповед на 2.05.2017 г., поради което тези обстоятелства са ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт. Изводът произтича от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените в съдебна фаза нови доказателствени средства установяват нови обстоятелства, които не могат да бъдат зачетени и при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК /в този смисъл решение по адм. д. № 11217/2015 г. на ВАС/. Дейността, за която е издаден лиценз на отдела към "О." АД, в действителност е строго регламентирана и изисква постоянното стриктно спазване на всички релевантни правила, тъй като има за предмет осъществяване на технически надзор на ползвани от дружеството съоръжения с повишена опасност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при дадена лицензия, във всеки един момент структурно обособената част на предприятието, осъществяващо дейността, следва да отговаря на законовите изисквания за това. Преустановяването на това съответствие е основание за отнемане на лиценза, поради което привеждането на дейността в съответствие с материално-техническите условия впоследствие, е без значение за законосъобразността на издадената заповед. В решение по адм. д. № 9026/2017 г. по описа на Върховен административен съд, съставът изрично посочва, че последващи доказателства, съгласно които жалбоподателят отговаря на изискванията за извършване на лицензираната дейност представляват основание при заявяването им, за издаване на нов лиценз, но не следва да се третират като факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, които да обосновават извод за незаконосъобразност на заповедта за отнемане на лиценза.

В случая към момента на проверката безспорно се установява нарушение на изискването на чл. 34а, ал. 3, т. 2 от закона, а именно - структурно обособената част на предприятието да разполага с материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и процедури, определящи организацията и реда за извършване на надзорните дейности. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно това нарушение: Разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 1 до т. 10 от НУРИЛОТНСПОРВРС определя минимално необходимите материално-технически средства по чл. 34а, ал. 3, т. 2 от ЗТИП за осъществяване на дейностите по технически надзор на съоръжения с повишена опасност в обхвата на притежаваните лицензии. Посочените в заповедта 1/ ултразвуков дебеломер и 2/ везна кранова, са предвидени съответно в т. 1, предл. 2 и в т. 6, предл. 1 на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 4, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС средствата за измерване, които се използват за осъществяване на технически надзор, трябва да са калибрирани и да имат валиден сертификат за калибриране. В заповедта е констатирано неспазването на това изискване за горепосочените две материално- технически средства. Доводите в жалбата за обратното, в действителност са неоснователни. Представените свидетелства за калибриране: № 0225 от 16.02.2017 г. и № 0226 от 16.02.2017 г./л. 32 и л. 33 от делото на АССГ/ са неотносими към разглеждания случай, тъй като те са за средства, различни от процесните, съответно за мултимер и омметър, предвидени като самостоятелни средства в т. 6 от чл. 4а, ал. 1 от Наредбата. Съдът правилно е приел, че не установява изпълнение на изискването на Наредбата и приложеното от оспорващия Свидетелство за калибриране № 228-15/31.10.2006 г. за комплект пластини за калибриране /л. 30 от делото на АССГ/. По твърдения в жалбата това е пластина, с която се калибрира ултразвуковия дебеломер. Изискването на Наредбата е да е калибрирано самото средство, попадащо в категориите от т. 1 до т. 10 на чл. 4а, и това да е удостоверено със сертификат, а не средството, с което може да се извършва калибрирането като съвкупност от действия по смисъла на § 1, т. 10 от Закона за измерванията. Не е установено и наличието на стенд за изпитване на товарозахранващи приспособления, кербоващи клещи и друго оборудване за стабилно закрепване на маркировка върху въжени /метални/ и текстилни повърхности /чл. 4а, ал. 1, т. 10 от НУРИЛОТНСПОРВРС/. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в чл. 4а, ал. 1 от Наредбата изрично са изброени средствата, с които следва да разполага звеното за извършване на дейността. Всяко от тези средства следва е налично, като трябва да е калибровано и да има издаден валиден сертификат за това, съгласно чл. 4, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС. Н. е вместо определения по наредбата вид средство, да се ползват други заместващи го или приспособления и функции му да се изпълняват чрез тях въз основа на разработена методика. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел довода, че отделът разполага със средство по т. 10 от чл. 4, ал. 1 от Наредбата, тъй като дружеството използва вътрешнозаводска методика за проверка на сменяеми товарозахранващи приспособления /л. 31 от делото на АССГ/, за неоснователен.

По отношение на нарушението досежно персонала: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за изпълнение на лицензираната дейността по силата на чл. 3а, ал. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС персоналът по чл. 34а, ал. 3, т. 1 ЗТИП трябва да включва лица, изпълняващи функции на: 1. специалист, осъществяващ дейностите по технически надзор; 2. технически ръководител; 3. отговорник по качеството.

Относно отговорник по качеството от проверяващите е констатирано, че за такова е било определено лицето С. Т. А.. Същата от 17.06.2014 г. е заемала длъжността "мениджър качество", видно от допълнително споразумение № 108/17.06.2014 г. към трудов договор /л. 56 от делото на АСР/. С нарочна заповед на работодателя - Заповед № 453 от 14.11.2014 г. /л. 55 от делото на АСР/ като нейна функция е възложено и изпълнението на длъжността "отговорник по качеството при технически надзор на съображения с повишена опасност" и това е включено като задължение и по длъжностна характеристика, утвърдена на 27.11.2014 г. /л. 53 и л. 54 от делото/. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че оспорващият не твърди, нито представя доказателства за изпълнение на изискването по чл. 3а, ал. 2, изр. последно вр. чл. 3а, ал. 1, т. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС, а именно соченото лице, изпълняващо функциите на отговорник по качеството, да притежава сертификат за вътрешен одитор по качеството съгласно стандарт БДС EN ISO/IEC 17020, издаден от акредитиран сертифициращ орган на системи за управление на качеството. Доводите на жалбоподавателя в действителност се свеждат до това, че предприятието разполага с лицето по чл. 3а, ал. 1, т. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС, а именно служителят Й. Н.. Последният е в трудови правоотношения с "О." АД, като въз основа на трудов договор № 184 от 23.10.2015 г. е назначен на длъжността "мениджър осигуряване на качеството на доставките" /л. 46 от делото на АСР/, като видно от утвърдената към онзи момент длъжността характеристика лицето /л. 50-л. 52 от делото/ е нямало вменени задължения във връзка с отговорник по качеството по смисъла на цитираната разпоредба от наредбата. За това лице е представена утвърдена нова длъжността характеристика от 26.01.2017 г. и сертификат за вътрешен одитор по качеството съгласно стандарт БДС EN ISO/IEC 17020, издаден на 12.04.2017 г./л. 29 от делото на АССГ/. Длъжностната характеристика и сертификатът обаче са издадени след извършената от контролните органи проверка на 7.12.2016 г., в резултат на която се е стигнало до издаване на процесната заповед. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в този смисъл, новата утвърдена длъжността характеристика и впоследствие издаден сертификат за вътрешен одитор по качеството на Й. Н., не променят с обратна сила установения факт, че към момента на проверката отделът не е отговарял на горецитираното законово условие относно персонала т. е. че е налице промяна, която има за последица неизпълнение на изискването по чл. 34а, ал. 3, т. 1 от ЗТИП, явяващо се основание за отнемане на лицензията. Съдебната практика е константна в насока, че сертификатът и характеристиката не могат да бъдат съобразени като нови факти от значение за делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, поради което и същите са без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед на което правилно не са взети предвид от АСР при решаване на спора по същество.

Фактът, че към момента на проверката и издаване на оспорената заповед звеното е разполагало с лице по трудов договор, което по длъжността характеристика има функциите и на специалист, осъществяващ дейностите по технически надзор на СПО, правилно е приет от първоинстанционния съд като не променящ изхода на спора, предвид това, че всяко от нарушенията е самостоятелно основание за отнемане на лицензията.

Горното обосновава извод за правилно приложение на материални закон от първоинстанционния съд.

Касаторът поддържа и пред състава на Върховен административен съд възражението си за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения:

Доводът е обсъден от първоинстанционния съд, който правилно е отхвърлил същия като неоснователен. Административното производство е проведено за упражняване на възложената компетентност по чл. 34б, ал. 1 от ЗТИП, съгласно която разпоредба Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" проверява веднъж в годината лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 за спазване обхвата на издадената лицензия и условията, при които са я получили, за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му, както и за прилагането на системата по качеството. Резултатите от проверката са обективирани в нарочен протокол, подписан от проверяващата комисия. Дружеството признава факта, че е уведомено за започване на производството по отнемане на лицензията с писмо, връчено му на 7.04.2017 г. /л. 13 от делото на АССГ/, като му е указана възможността да се запознае със събраните по преписката доказателства и в 7-дневен срок за изрази становище по събраните доказателства, да направи писмени искания и възражения. Възражение с изх. № 282-И-63/13.04.2017 г., ведно с приложени доказателства, е подадено от дружеството и е получено от административния орган на 18.04.2017 г. /л. 14-л. 18 от делото на АССГ/. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че дори и част от представените доказателства да обосновават извод за липса на едно от вменените нарушения, това не мотивира извод за незаконосъобразност на заповедта изцяло.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е изцяло правилно. Актът на Административен съд гр. Р. е постановен след обстоен анализ на доказателствените средства. Установената въз основа на тях фактическа обстановка аналитично е преценена в съответствие с приложимите правни норми. Изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на акта са обосновани и задълбочени.

Предвид извода, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд