Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2008 г.

Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. М. от гр. С. срещу въззивно решение № 126 от 5.07.2007 г. по в. гр. д. № 1497/2006 г. на Софийски апелативен съд, ГК, IV с-в, с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, I г. о., I с-в, от 14.06.2006 г. по гр. д. № 2886/2004 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД на М. А. Б. срещу П. А. М. за сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и с въззивното решение искът е уважен в тази част. Ответницата по жалбата М. А. Б. от гр. С. моли решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи претенцията по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от публикация във в. "Д.", чиито издател е ответникът П. А. М.. В статия, публикувана във в. "Д." от 12.10.2004 г., озаглавена "ГКПП К. А. - разпределителен пункт" с автор И. К., е описана корупционна схема за дейността на митничарите на граничния пункт, като е посочено и името на ищцата М като един от покровителите на тази дейност. Въз основа на показанията на св. Н. С. съдът е приел за установени претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се негативни психически преживявания от публикацията и отключване на стресова основа на редица заболявания - повишено кръвно налягане, отоци и силни болки във венците. От правна страна съдът е приел, че ответникът М. като издател на вестника носи доказателствената тежест за установяване верността на написаното както и, че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. В статия се съдържа изразът "говори се", което навежда на извода, че е публикувана непроверена информация. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от Конституцията на Република България макар и всеки да има право да изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура (чл. 40, ал. 1 от Конституцията), това право не може да се използва за накърняване на доброто име на гражданите. Публикуваният материал във в. "Д." има клеветнически характер, написаното е опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси на други лица. Като издател на вестника ответникът М. определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди. При определяне на обезщетението в размера 3 000 лв. съдът е взел предвид тиража на вестника и преживените от ищцата морални болки и страдания. Срещу така постановеното решение П. М. прави оплаквания за недопустимост и неправилност, изразяваща се в материална незаконосъобразност и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Според касатора липсва пасивна процесуална легитимация по иска, тъй като той нито е автор на статията, нито е възложител на работата по публикуването й, което води до недопустимост на съдебния акт. Твърди, че е само управител на дружеството-издател на в. "Д.". Като нарушение на материалния закон се сочи липсата на доказателства относно лицето - автор на статията. Нарушение на съдопроизводствените правила според касатора е допуснато при призоваването му - твърди, че не е редовно призован за нито едно от съдебните заседания в двете инстанции, нито е получавал препис от исковата молба. Жалбата е неоснователна. Решението на въззивния съд е допустимо и правилно. Доводът на жалбоподателя, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска се прави за първи път в касационната жалба. По същество оплакването е за неправилност на съдебния акт, изразяваща се в нарушение на материалния закон. Доводът е неоснователен. В представеното по делото копие от в. "Д." от 12.11.2004 г. като издател е посочен П. М. Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Поради отказ на редакцията на в. "Д." да даде информация на назначено от съда вещо лице по въпроса на кого е изплатен хонорар за статията, по делото не е установен авторът й, но този въпрос е без значение за отговорността на издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго основание - чл. 45 ЗЗД. Не е допуснато и твърдяното процесуално нарушение. Както за първоинстанционното, така и за въззивното производство жалбоподателят П. М. е бил редовно призован от местоработата си, каквато възможност предвижда чл. 49 ГПК (отм.), на адреса на управление на дружеството, чийто управител е - кв. Бояна, ул. "....." № 1* чрез асистент С. П. А. С призовката за първото по делото съдебно заседание е връчен и препис от исковата молба, съгласно отбелязването в същата призовка. По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение