Решение № 12354 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2016 г.

Решение № 12354 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с подадено искане на Р. В. Т. от гр. С. Загора, чрез процесуален представител, за отмяна на определение № 10949 от 17.09.2014 г. постановено по адм. дело № 11039/2014 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение и на оставеното в сила с него определение № 124 от 9.07.2014 г. постановено по адм. дело № 80/2014 г. по описа на Административен съд С. З.. Искането за отмяна е с посочени основания чл. 239, ал. 1, т. 1, 3 и 4 АПК, но доводите в него фактически касаят неправилност на определението поради противоречие с постановено Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. дело № 1/2015 г. на Върховен административен съд. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Х. изразява становище за неоснователност по искането за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случая от молителя са посочени три основания по чл. 239 от АПК - т. 1, т. 3 и т. 4. По първия текст се визират нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая не се сочат никакви такива данни - обстоятелства или доказателства, които да не са могли да бъдат известни на страната, което да налага промяна на посочените две определения. В случая молителят се позовава на приетото от ВАС Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. дело № 1/2015 г. Посоченото тълкувателно решение не може да бъде определено и не представлява нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове и не може да обоснове пререшаване чрез извънредния способ по чл. 239, т. 1 от АПК на вече приключили съдебни спорове. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителят независимо, че се позовава на посочената разпоредба по делото не ангажирана доказателства, установяващи атакуваното съдебно определение да е било основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Представеното от молителя с искането за отмяна определение от 9.03.2016 г. постановено по гр. дело № 63638/2014 г. по описа на Софийски районен съд не установяват горните обстоятелства, поради което не е налице отменителното основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Не са осъществени и предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на определението. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С определението, чиято отмяна се иска правният спор не е решен по същество, поради което нормата на чл. 239, т. 4 от АПК не може да се приложи. Освен това в молбата за отмяна, въпреки че е посочено като правно основание чл. 239, т. 4 АПК не е посочен друг съдебен акт, който да противоречи на този, чиято отмяна се иска, а още повече и да са налице предпоставките за отмяна. С оглед изхода на спора на молителя разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия