Решение № 383 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2015 г.

Решение № 383 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ц. М. от град Б. против решение № 1272/24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 348/2015 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Б. е отхвърлил жалбата на К. Ц. М. срещу заповед № 298/24.04.2015 г. на Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. АС Б. е приел за установени следните факти по делото: Оспорената пред АС заповед е издадена на 24.04.2015 г. и с нея е прекратено служебното правоотношение на К. Ц. М. за длъжността "главен експерт" с ранг III младши отдел "Регионална разплащателна агенция" към Областна дирекция-Б. на Д. фонд "Земеделие, считано от 28.04.2015 г. Според отбелязването в тази заповед тя се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с утвърдено длъжностно разписание на ДФЗ. Съгласно длъжностното разписание на ДФЗ, в сила от 18.03.2015 г. общата численост на ДФЗ е 1660 щатни бройки, като Областна дирекция - Б. е с численост 67 щ. бр. и три отдела: отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане"- 22 щ. бр.; отдел "Регионална разплащателна агенция" -12 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат"- 32 щ. бр. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 24.04.2015 г. общата численост на ДФЗ е намалена на 1546 щ. бр., като Областна дирекция - Б. е с численост 61 щ. бр., от които отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" - 20 щ. бр.; отдел "Регионална разплащателна агенция" -10 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат"- 30 щ. бр. В отдела, в който е работил жалбоподателя щатните бройки за "главен експерт", едната от които е заемал жалбоподателя, са намалени от 2 на 1. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателя е заемал длъжността "главен експерт" с ранг III младши отдел "Регионална разплащателна агенция" към Областна дирекция - Б. на Д. фонд "Земеделие" и съгласно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 24.04.2015 г. е намалена общата численост на администрацията на ДФЗ от 1660 бр. на 1546 бр., като са намалени и щатните бройки на дирекцията и отдела в който работи жалбоподателя. Съкратена е и една от двете бройки за "главен експерт" . При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на АС за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 24.04.2015 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. Налице е съкращаване на длъжността на жалбоподателя като нормативно определена позиция. С оглед на това е доказано и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че функциите на длъжността са запазени, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като е налице общо намаляване на щатните бройки в дирекцията от 67 на 61, както и премахването на длъжността на жалбоподателя като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с К. Ц. М. поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав