Решение № 14175 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2012 г.

Решение № 14175 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Дженекс Корпорейшън - Ню Йорк" ЕООД - гр. Бургас, представлявано от Хари Арзуман, против решение № 1573/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1116/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 020900244/2.07.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-22/28.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба, в която са развити и доводи относно нищожността на целия РА. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Бургас, не е изразил становище по касационната жалба. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Бургас е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен РА. Твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Дженекс Корпорейшън - Ню Йорк" ЕООД - гр. Бургас - не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на ДД "ОУИ" и неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 1573/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1116/2011 г. по описа на АС - Бургас, е изменен РА № 020900244/2.07.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-22/28.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Дженекс корпорейшън - Ню Йорк" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2004 г. в размер на 49 732.28 лв. и лихви за забава в размер на 29 500.19 лв., като вместо задължение за внасяне в размер на 49 732.28 лв. и лихви за забава в размер на 29 500.19 лв. е определено задължение за внасяне в размер на 43 650.17 лв. и лихва за забава в размер на 26 588.61 лв. С атакуваното решение са присъдени разноски в полза на ревизираното дружество в размер на 1855 лв. и в полза на ДД "ОУИ" в размер на 392 лв. АС-Бургас е приел, че оспорения пред него РА е действителен данъчен акт, като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на които е установил фактическата обстановка по спора и е обосновал правните ски изводи за частична незаконосъобразност на РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящото производство е във фазата на втора касация, след като с решение № 7231/25.05.2011 г. по адм. д. № 551/2011 г. е било отменено решение № 1359/19.11.2010 г. по адм. д. № 504/10 г. по описа на АС - Бургас, с което е била прогласена нищожността на процесния РА. С това решение са били дадени задължителни указания на първоинстанционния съд по прилагането и тълкуването на закона. Към настоящия етап на спора следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на Върховния административен съд, с което Общото събрание на колегиите изрично се е произнесло, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. За процесния данъчен период м. 12.2004 г. има влязъл в сила ДАПВ № 499/8.02.2005 г., издаден от ТДД - Бургас, като се поставя въпросът може ли за него да се издаде ревизионен акт по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в чл. 133 и сл. от ДОПК, относно изменение на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В случая първоинстанционният съд е съобразил дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд, в което е било прието, че РА е действителен данъчен акт. С цитираното по-горе Тълкувателно решение се прие, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ДВ, бр. 108 от 2007 г.) следва да се съобразява влезлия в сила ДАПВ, както и издаденият АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Прие се, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред. След допълнението и изменението на тази разпоредба с § 31, т. 2 от ЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) в съдебната практика на съставите от двете данъчни отделения на Върховния административен съд, съществуваше противоречие относно становището за правомощията на приходната администрация за установяване чрез възлагане и извършване на ревизии по общия ред на задължения за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това изменение актове за прихващане и възстановяване. Това противоречие бе преодоляно чрез тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на ОСК на Върховния административен съд, поради което следва да се приеме, че на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в посочената, последна редакция, законодателят не е придал обратно действие. Конкретно цитираните АПВ са влезли в сила и са произвели своето правно действие, а именно възстановяване на ДДС и за да се разруши техния стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред, а именно извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде прогласен за нищожен изцяло оспорения пред АС-Бургас ревизионен акт. С оглед изхода на спора и по двете касационни жалби и според крайния резултат от спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като такива следва да бъдат присъдени само в полза на ревизираното дружество. Същите възлизат на 3 675 лв. за всички съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,