Решение № 7824 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Септември против решение 4166 от 31.10.2024 г. по адм. д. 313/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът е формирал неправилни изводи, като не е анализирал приетите от Общински съвет Септември решения, касаещи размера на месечните трудови възнаграждения на кметовете на кметства в община Септември. Счита, че мотивите на съда относно решение 65/19.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т. VI, VII са неправилни, като твърди, че действащата към датата на приемане на решение 666/30.10.2021 г., в частта по т. 2 за определяне размера на такса за битови отпадъци (ТБО) на територията на община Септември, разпоредба на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) следва да е редакцията на ДВ,бр. 119 от 27.12.2002 г. Не претендира разноски. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в писмено становище, постъпило след съдебното заседание по делото. Иска оставяне в сила на решението на АС-Пазарджик. Претендира разноски. Ответната страна Д. К. Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения. С решение 4166 от 31.10.2024 г. по адм. д. 313/2024 г. по описа на АС Пазарджик е отхвърлена жалбата на Общински съвет -Септември против решение 65/19.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта по т. I, II, III, VI, VII. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че в обжалваните части решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. С решение 65/19.02.2024 г. по преписка 103/2022 г. на КЗД е разгледана по същество жалбата на Д. Х. кмет на с. Ветрен дол, с наведени оплаквания за осъществена от Общински съвет Септември спрямо него дискриминация по признаци политическа принадлежност , убеждение и обществено положение . Със свое решение 782/31.03.2022 г. ОбС -Септември е определил по-нисък размер на трудовото възнаграждение на Х. като кмет на кметство спрямо останалите кметове на кметства в Община Септември. Втората група оплаквания до КЗДискр. е за дискриминационно отношение спрямо Х. и жителите на с. Ветрен дол по признак произход и имуществен признак отново от Общински съвет Септември, който с решение 666/30.10.2021 г., в частта по т. 2 за определяне размера на такса за битови отпадъци (ТБО) на територията на община Септември за 2022 г. за с. Ветрен дол е определил по-високи по размер промили като елемент от такса битови отпадъци спрямо ТБО за населените места гр. Септември и гр. Ветрен. С решение 65/19.02.2024 г. по преписка 103/2022 г. КЗДискр. е приела за установено, че Общински съвет Септември, в качеството си на колективен орган, в съчетание от бездействие и действие при определяне размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на община Септември, е извършил пряка дискриминация на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак обществено положение по отношение на Д. Х. кмет на село Ветрен дол и на основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършената дискриминация, като е дала предписание по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр. да се предприемат необходимите действия за привеждане в съответствие на основното месечно трудово възнаграждение на Д. Х. с това на останалите кметове за процесния период, както и занапред да съблюдава спазването на ЗЗДискр. КЗДискр. е установила, че Общински съвет Септември не е извършил нарушение на ЗЗДискр. на основата на защитения признак политическа принадлежност по отношение на Д. Х. кмет на с. Ветрен дол, както и че В. Р. кмет на община Септември не е извършила нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитените признаци политическа принадлежност , убеждение и обществено положение по отношение на Д. Х. кмет на с. Ветрен дол. Със същото решение КЗДискр. е приела за установено, че Общински съвет Септември, като е използвал обективно неоправдан критерий при определянето размерите на ТБО за община Септември е извършил непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. спрямо Д. Х. и жителите на село Ветрен дол въз основа на защитения съгл. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак произход и на основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършената дискриминация. КЗДискр. е установила, че В. Р. кмет на община Септември не е извършила нарушение на ЗЗДискр. спрямо Д. Х. и жителите на с. Ветрен дол въз основа на защитения съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак произход . Предмет на първоинстанционния съдебен контрол, осъществен от АС Пазарджик, е Решение 65/19.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, в обжалваните части по т. I, II, III, VI и VII, с които е прието наличие на дискриминация, извършена от ОбС-Септември въз основа на защитените по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация признаци обществено положение и произход . Касационната инстанция извършва преценка на правилността на постановения от АС Пазарджик съдебен акт на посочените в касационната жалба пороци на решението. Решението е неправилно. Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминация не е всяка форма на неравно третиране. За да се квалифицира поведение като дискриминационно, е необходимо неравното третиране да бъде осъществено въз основа на някой от изрично посочените в закона защитени признаци. Липсата на причинна връзка между твърдяното по-неблагоприятно третиране и конкретен защитен признак изключва възможността за прилагане на разпоредбите за защита от дискриминация. В случая не е налице пряка дискриминация по признак "обществено положение", което ОбС-Септември да е осъществил спрямо Д. Х.. Законът за защита от дискриминация не съдържа легална дефиниция на понятието обществено положение , посочено в чл. 4, ал. 1 като един от защитените признаци. Това налага тълкуване на този термин съобразно целите и духа на закона, както и в съответствие с установените принципи в областта на недопускането на дискриминация. Съдебната практика приема, че понятието обществено положение следва да се разбира като съвкупност от фактори, отразяващи социалния статус на дадено лице в рамките на обществото. То включва мястото, което лицето заема в социалната йерархия, и се определя от обективни белези, свързани с неговото социално поведение, изпълнявани функции, професионална ангажираност и икономическа роля. В този смисъл обществено положение е отражение на начина, по който обществото възприема и оценява ролята на дадено лице в рамките на установения социален ред. Като релевантни елементи на общественото положение следва да се приемат професията на лицето, конкретното място, където упражнява трудова дейност, заеманата длъжност или роля в рамките на съответната институция или организация, както и други белези, свързани със социално-икономическия му статус. В конкретния случай неправилно както КЗДискр., така и първоинстанционният съд са приели, че са налице данни за неравно третиране, произтичащо от общественото положение на жалбоподателя. Направеният извод за наличие на дискриминация е необоснован, тъй като по делото не са установени обективни факти, които да сочат, че Д. Х. е третиран неблагоприятно поради обстоятелството, че заема длъжността кмет на кметство на с. Ветрен дол. Действително определеното му трудово възнаграждение е по-ниско от това на останалите кметове на кметства, но това неравно третиране не е защото Х. е кмет на кметство, каквито са и останалите кметове, а по причина от друг характер. Настоящият състав намира, че в случая КЗДискр. е следвало да разгледа наведеното оплакване по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. В отношенията работодател и служител трудовото възнаграждение не може да се квалифицира като елемент от признака обществено положение . Признакът обществено положение не трябва да се смесва със сферата на трудовите правоотношения, в която се осъществява дискриминацията. ЗЗДискр. съдържа специални правила, имащи за цел предоставяне на антидискриминационна защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд. Правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение за работодателя в разпоредбата чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи. Наведеното оплакване за неравно третиране при определяне на месечното трудово възнаграждение обуславя необходимостта от изследване наличието/ или не на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а не на общественото положение на жалбоподателя. Пред КЗДискр. Х. е твърдял, че по-ниското трудово възнаграждение е определено поради конфликт с кмета на общината заради политическата му принадлежност и убеждения, защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. От събраните по преписката пред Комисията доказателства е установено, че жалбоподателят действително е бил кандидат за изборна длъжност, издиган от различни политически партии при последните последователно произведени местни избори за кмет на кметство на Ветрен дол, община Септември. КЗДискр. обаче установява, че ОбС Септември не е извършил нарушение на ЗЗДискр. на основата на защитения признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. политическа принадлежност . Жалбоподателят не е оспорил решението на КЗДискр. в тази част и то е влязло в сила. Поради това и защото не може решението да бъде във вреда на касатора, административната преписка не може да бъде върната на КЗД за ново произнасяне по чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Неправилно е отхвърлителното решение на съда и в частта, с която е прието за установена непряка дискриминация по признак произход по отношение на Д. Х. като жител на с. Ветрен дол и спрямо жителите на с. Ветрен дол. КЗДискр. е приела, че е използван критерий за определяне на размера на такса битови отпадъци, който не е разписан в закона, като поради по-ниските данъчни оценки на имотите в селата е определен по-висок промил за ТБО, а заради по-високите данъчни оценки на имотите в градовете е определен по-нисък промил за ТБО с цел постигане на социална справедливост. Направен е извод за непряка дискриминация по признак "произход", който се свързва с жителството на жителите на село Ветрен дол. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), задължени лица за заплащане на такса за битови отпадъци са собствениците на недвижими имоти, а при наличие на учредено вещно право на ползване лицата, в полза на които е учредено това право. Следователно данъчната тежест във връзка с такса битови отпадъци не е обусловена от факта на пребиваване или местожителство на собственика на имота, а е обвързана с наличието на право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, разположен на територията на съответната община. От посоченото следва, че административните и данъчни задължения, произтичащи от ЗМДТ, не могат да бъдат свързвани с лични или социални характеристики на лицата, каквито са жителство или произход /градски или селски/. Понятието "произход" няма легална дефиниция в ЗЗДискр. Съгласно чл.14 от ЕКПЧ упражняването на правата и свободите в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и др. убеждения, национален или социален произход и др. Следователно под "произход" се разбира национален или социален произход. Произходът от село или град попада в понятието социален произход. В случая обаче не поради връзката на жителите с населеното място с.Ветрен дол е различното третиране на собствениците с имоти в селото или в посочените градове. Понятието жител на населено място има административно-териториално значение, свързано с наличието на трайна връзка на дадено лице със съответната териториална единица, но няма отношение към определянето на кръга от данъчнозадължени лица по смисъла на ЗМДТ. Решение 666/30.10.2021 г. на Общински съвет Септември не засяга жителите на с. Ветрен дол като такива, нито е насочено към тях в качеството им на лица с определен произход от село. Посоченото решение на Общински съвет Септември има за адресати данъчнозадължените лица по смисъла на ЗМДТ, а именно собствениците или ползвателите на недвижими имоти на територията на с. Ветрен дол, и не се обосновава техни лични или групови характеристики, свързани със социалния произход. При така установените факти и норми, няма основания да се приеме неравно третиране на жалбоподателя и жителите на с. Ветрен дол на основание защитения признак произход . Решението на Общинския съвет не съдържа диференцирано третиране, насочено към конкретна група лица въз основа на техния произход , а представлява акт, регулиращ правата и задълженията на всички данъчнозадължени субекти на територията на община Септември по критерий наличие на право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот. Като е приел, че е осъществена дискриминация първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на КЗД в оспорените части като материално незаконосъобразно. По водене на делото пред касационната инстанция касаторът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение