Решение № 3463 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 448/2018 г.
ВАСV отделение11.03.2019 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402 от 7.11.2017 г., постановено по адм. дело № 561/2017 г. по описа на Административен съд Враца. Решението е не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3463 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 448/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Котов, чрез процесуален представител, против решение № 402 от 7.11.2017 г. по адм. дело № 561/2017 г. на Административен съд Враца/АС-Враца/, с което жалбата на Котов против заповед № 369 з-942/13.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Враца, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба от 18.09.2018 г. Претендира разноски. Ответникът, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изискуемите в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за изтекъл двумесечен срок по цитираната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство в процесния случай е приключило със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., в която са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно разследване предвид наложилата се промяна в състава на назначената комисия за извършване на проверка по случая и удължения от ДНО срок за нейното приключване, съдържаща данните за извършеното нарушение и самоличността на извършителя в хипотеза на повторно извършване всички действия за установяване релевантните факти в дисциплинарното производство. След като ДНО се е запознал с посочената справка на 20.06.2017 г. а оспорената заповед е с дата 13.07.2017 г. то двумесечния срок за издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в настоящия казус е спазен, както правилно е приел и първостепенния съд. В правомощията на ДНО е да определи обхвата на извършената проверка, а същевременно липсват законови пречки ДНО да назначава нова или допълнителна такава с оглед променените обстоятелства. Противно на тезата на касатора назначената комисия не е ограничена в събирането на информация с оглед изясняване на обстоятелствата относими към проверката, и в този случай установените факти относно извършено дисциплинарно нарушение са основание за формиране на изводи от страна на ДНО за реализиране на дисциплинарна отговорност. Не се кредитират възраженията на касационния жалбоподател за нарушаване правото на защита на Н. Котов поради неспазване правилата залегнали в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. / Инструкцията/. Следва да се отбележи, че същата има за цел осигуряване изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Наличието на противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително въведените формални изисквания в Инструкцията по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон- ЗМВР, каквото нарушение в случая не се установява. На следващо място правилни са изводите на АС-Враца, че в процесния случай съобразно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени на 29.06.2017 г. /входирани на 12.07.2017 г./, като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Н. Котов е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е установено, че Н. Котов- полицай в "Охрана на обществения ред" от група ОП към РУ-АЕЦ Козлодуй, на 10.03.2017 г. от 08. 00 ч. от площадката на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД до гр. Враца е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ЕООД Враца, без предварително закупен талон за пътуване/задължение вменено на служителя Котов съгласно Заповед № АД-767/23.03.2005 г. на директора на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД/, което е станало достояние на трети лица. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ бр. 67/12.08.2014 г., а именно "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. Котов за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение