Решение № 1025 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2013 г.

ВАСV отделение27.01.2014 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7223/21.12.2012 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 4178/2012 г., Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1025 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Димитров Мавродиев, чрез неговия пълномощник- адв. Милованов, против решение № 7223/21.12.2012 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 4178/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 687/14.02.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител-юрк. Савова-оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София град/АССГ/ приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените по делото фактически обстоятелства обосновават приетия от съда правен извод. Неоснователно е първото касационно оплакване- за издаване на заповедта след преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Според тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал. 2 на същия чл. дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, т. е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата, събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган е директора на ГД "Гранична полиция" /ГДГП/, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка от 23.01.2012 г. и становището на дисциплинарната комисия- 26.01.2012 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 14.02.2012 г., което обуславя правилността на извода, че е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Без значение в случая е позоваването на касатора на по-късния момент на връчване на заповедта- същият е релевантен за началният момент, в който започва да тече срока за обжалване и ирелевантен за сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 ЗМВР. Въз основа на установените АССГ факти, касационната инстанция счита, че правилно е приложен и материалния закон. Верен е изводът, че събраните по преписката доказателства са достатъчни да обосноват извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Не може да бъде споделен довода на касатора, че макар и недоказани, действията на полицай Мавродиев са извън служебните му задължения, доколкото същият не извършва митнически надзор. Касатора е санкциониран за това, че на 13.12.2011 г., около 20,10 часа на паркинга на магазин "Метро" в гр. Благоевград- е провел среща и получил от български гражданин сумата от 1 180 лева, за това, че на 10.12.2011 г. е осигурил безпрепятствено преминаване през ГКПП Кулата- Промахон на 4 леки автомобила, превозващи цигари без бандерол; както и уговарянето на 14.12.2011 г., за времето от 19- 19,15 часа- служителят да пропусне през същия граничен пост на 6 автомобила, превозващи цигари без бандерол, срещу уговорена сума от 150 евро на автомобил. Както сочи първоинстанционния съд - основно задължение на граничния полицаи е да "извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства"- като несъмнено този контрол обхваща и проверка за наличието на стоки, подлежащи на митнически контрол. Оспореното решение е и обосновано. Цялостния анализ на доказателствения материал, а именно: осъществените контакти на Мавродиев с лица имащи за цел подпомагане на контрабанден канал на цигари /открити такива именно в шест автомобила, преминали през ГКПП- на сочените дата и час, по време на смяна на Мавродиев; намиране на необявен мобилен апарат, укрит в автомобила, собственост на полицая- мотивират извода на съда, че се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина. Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2