Решение № 8355 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2018 г.

Решение № 8355 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - В., чрез процесуалния му представител адв. Стамов, срещу решение № 2321 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 1961/2017 г. на Административен съд - гр. В., 21 състав, с която е обявена нищожността на решение № 2405 - 10, обективирано в протокол № 24/23, 24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет - гр. В. (ОбС - В.) и Специфични правила и норми на гр. В., в частта, с което по предложение на Кмета на община В. е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на кв. "С. Н." в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 10135.2526.1008. В касационната жалба жалбоподателят ОбС - гр. В. твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай липсват предпоставките за прогласяване на нищожността на решението на Общинския съвет. Твърди, че приетите за допуснати при приемане на решението на ОбС - гр. В. от съда нарушения са такива, които могат да обосноват незаконосъобразност на решението, но не и нищожност. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила решението на ОбС - гр. В. в оспорената му част. Претендира разноски. О. С. А. Хараламбиева, Т. Ж. Б. и А. А. П. с представен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - гр. В. по жалбата на С. А. Х., Т. Ж. Б. и А. А. П. е обявена нищожността на решение № 2405 - 10, обективирано в протокол № 24/23, 24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет - гр. В. (ОбС - В.) и Специфични правила и норми на гр. В., с което по предложение на Кмета на община В. е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ на кв. "С. Н." в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 10135.2526.1008. За да постанови оспореното решение АС - гр. В. е приел, че нищожният акт е този, последиците от който са правно нетърпими. Приел е, че оспореното решение на ОбС - гр. В. разкрива именно такива пороци, тъй като на първо място не са били налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като с оспореното решение се отнемат части от имота на жалбоподателите за улица. Приел е, че фактическият състав на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ допуска отнемането на части от имотите за изграждане на социална и техническа инфраструктура, а улиците, за каквото е отнето от имота на жалбоподателите с оспореното решение не попадат в понятията социална или техническа инфраструктура. Приел е и че оспореното решение в оспорената му част е нищожно и тъй като с него се отнемат 42% от имота на жалбоподателите при максимално допустими по закон за отнемане по този ред 25%. Приел е и допуснато нарушение на чл. 210 от ЗУТ, а именно липса на оценка на отнеманата част и оттам липса на възможност да се получи равностоен урегулиран имот. Приел е, че допуснатите нарушения са толкова съществени, тъй като с тях се нарушава правото на собственост и съответно влекат нищожността на оспореното решение на ОбС - гр. В. в оспорената му част. Решението е неправилно. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено тежки. Т. е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административно производствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова съществени, в резултат на което нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност. Във връзка с изложените по - горе принципни положения твърдяната нищожност поради отсъствие на предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а именно отнетата в повече от допустимото площ и това, че е отнета за улица, а не за социална или техническа инфраструктура, се отразява на законосъобразността на оспореният акт, но не са нарушения, които влекат нищожността на същия. Това е така, тъй като за да е налице нищожност на акта, следва изцяло да е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма в настоящия случай чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административния акт на посоченото основание. При това положение, при безспорно установеното нарушение на материалния закон, то това нарушение води до незаконосъобразност на решението на ОбС - гр. В. в оспорената му част, но не и до нищожност. Доколкото атакуваното решение е обнародвано на 20.08.2010 г. и в законоустановеният срок не е депозирана жалба, възможността за упражняване на това право е преклудирана във времето. Оспореното решение на АС - гр. В. в оспорената му част не е нищожно, поради което като е достигнал до обратния извод АС - гр. В. е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона. Поради всичко гореизложено оспореното съдебно решение на АС - гр. В. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на С. А. Х., Т. Ж. Б. и А. А. П. с искане за прогласяване на нищожност на решение № 2405 - 10, обективирано в протокол № 24/23, 24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет - гр. В. (ОбС - В.) и Специфични правила и норми на гр. В., в частта, с което по предложение на Кмета на община В. е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на кв. "С. Н." в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 10135.2526.1008. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Общински съвет - гр. В. за присъждане на разноски, а искането на ответниците в тази връзка като неоснователно не следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва искането на касатора да бъде уважено за сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение