Решение № 8629 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2017 г.

ВАСVI отделение04.07.2017 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по искане с вх. № 94-934 от 17.08.2016 г., подадено от С. Е. Й. от гр. С. за възстановяване на финансови средства за проведено лечение в чужбина, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. ИЗПРАЩА преписката на административния орган - министъра на здравеопазването, за произнасяне по искане с вх. № 94-934 от 17.08.2016 г., подадено от С. Е. Й. от гр. С., съгласно указанията, дадени в съдебното решение. ОСЪЖДА министерство на здравеопазването със седалище в гр. С., пл. "С. Н." .№..., да заплати на С. Е. Й. от гр. С., ж. к. "Младост 1", бул. "Йерусалим", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 8629 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 и във връзка с чл. 149, ал. 2 АПК. Образувано е по жалба на С. Е. Й. от гр. С., чрез адвокат К. Д., против мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по искане с вх. № 94-934 от 17.08.2016 г. за изплащане на направени разноски за лечение в Р. Т. в общ размер на 18 537 лв., представляващи левовата равностойност на 23 015.24 турски лири. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт Костова, поддържа теза за неоснователност на жалбата, тъй като цитираният административен орган не е компетентен да се произнесе по заявеното искане. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Искане с вх. № 94-934 е постъпило в министерството на здравеопазването на 17.08.2016 г. Това е датата на започване на административното производство, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК. Четиринадесетдневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК е изтекъл на 30.08.2016 г. - вторник, присъствен ден. На 29.09.2016 г., чрез адвокат К. Д., С. Е. Й. е подала до Административен съд - С.-град искова молба, в която се съдържа и оспорване на мълчаливия отказ. Следователно срокът по чл. 84, ал. 2 и чл. 149, ал. 2 АПК, който е едномесечен, е спазен. В молба от 25.04.2017 г. е уточнено, че искането не е по заявлението от 11.11.2011 г. и по Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, тъй като лечението в Р. Т. вече е осъществено в периода 29.11.2011 г. до 1.12.2011 г. Жалбоподателката има правен интерес от оспорването, тъй като сама е заплатила посоченото лечение. Ето защо се приема, че подадената жалба е процесуално допустима. Административното производство е образувано по искане с вх. № 94-934 от 17.08.2016 г. на С. Е. Й. от гр. С., чрез адвокат К. Д., до министерство на здравеопазването, за възстановяване на сумата 18 537 лв., представляващи левова равностойност на 23 015.24 турски лири, които тя е заплатила за проведено в периода 29.11.2011 г. - 1.12.2011 г. лечение с кибернож в "Анадолу медицински център". Изтъкнати са съображения относно заболяването й, за което в България не е съществувал алтернативен метод за лечение, а наличният в Р. Т. такъв, значително намалявал риска от усложнения и продължителността на възстановяване, в сравнение с традиционната хирургия и съществуващите към онзи момент у нас методи на лъчетерапия. По делото е безспорно установено, че на така подаденото искане жалбоподателката не е получила отговор. Предвид конкретно оспорения мълчалив отказ, в тези мотиви не се коментира заявление вх. № 95-00-210 от 11.11.2011 г. на С. Е. Й. до председателя на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) при Министерство на здравеопазването за финансиране със средства от бюджета на МЗ на български гражданин на възраст над 18 години за лечение в чужбина извън обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 1-7 и ал. 2 от Закона за здравето, както и проведеното по него административно производство. В тази връзка се съобразява обстоятелството, че видно от съдържащите се на листове 57, 58 и 60 по делото, представени в заверен превод, медицински доклад и доклад по медицинска физика, и двата от 1.12.2011 г., лечението е проведено между 29.11.2011 г. и 1.12.2011 г. в Анадолски медицински център, Отделение по радиационна онкология, т. е. преди приключване на административното производство по заявление вх. № 95-00-210 от 11.11.2011 г. Освен това на листове 62, 63,66, 68 и 70 по делото се съдържат фактури от 14.11.2011 г., 15.11.2011 г., 30.11.2011 г. и от 10.04.2012 г. за осъществените лично от жалбоподателката плащания в турски лири. В случая, с оглед на вече проведеното лечение, не са приложими чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (ППЗНЗ), нито Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 74 ППЗНЗ, български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина /ЦКЛЧ/, назначена от него. Според чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12. 2011 г., не се финансират по реда на тази наредба медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2 от Наредбата. Но това не означава, че правата на лицата следва да бъдат ограничени само до така регламентираните от подзаконови нормативни актове хипотези. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Следователно цитираната законова разпоредба не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на вече проведено лечение, така и на предстоящо лечение. Изразът "заплащане на лечение за заболявания" не съдържа ограничението "предстоящо лечение". Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда, по който ще се осъществи заплащането и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. Затова чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 2011 г. започва с израза "не се финансират по реда на тази наредба и медицинските дейности, които вече са осъществени". Щом не е създаден подзаконов ред за финансиране на вече осъществени медицински дейности, министърът на здравеопазването следва да се произнесе по искането и да прецени правото на лицето по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ без да се позовава на Наредба № 12 от 2011 г. Това е така, тъй като цитираният административен орган е овластен да определи реда за заплащане на леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона. Само законодателят може да изключи вече проведените медицински дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. В процесния случай се иска заплащане на вече проведено лечение, разходите за което са доказани по размер, видно от приложените по делото фактури, издадени от Анадолски медицински център. Когато се иска заплащане на осъществено лечение, за което вече са направени разходи, се касае за имуществено право. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че компетентен да се произнесе по процесното искане е именно министърът на здравеопазването. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - решение № 14653 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 9075/2012 г. на ВАС, VI отделение, оставено в сила с решение № 5452 от 18.04.2013 г. по адм. д. № 1558/2013 г. на ВАС, петчленен състав; решение № 6741 от 20.05.2014 г. по адм. д. № 1714/2014 г. на ВАС, VI отделение; решение № 1583 от 12.02.2015 г. по адм. д. № 9135/2014 г., на ВАС, VI отделение; определение № 14272 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2015 г., VI отделение; решение № 1829 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2015 г., VI отделение, решение № 4957 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2016 г., VI отделение. Възраженията на ответника, че по искането за заплащане на цената на лечението следва да се произнесе Управителят на НЗОК, не държи сметка, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, тъй като Р. Т. не е държава-членка на Европейския съюз, а и лечението вече е проведено. Това лечение не е и по реда на задължителното здравно осигуряване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото на основание чл. 173, ал. 2 АПК, следва да бъде изпратено като преписка на министъра на здравеопазването, който да реши въпроса по същество, като съобрази и дадените по-горе в тези мотиви указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателката се присъжда сумата 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Разноски на ответника не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VI отделение,

Цитирани разпоредби

2