Решение № 7395 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2018 г.
ВАСII отделение05.06.2018 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 06.11.2017 г. по адм. д. № 8503/2017 г. на Административен съд С. - град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7395 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 06.11.2017 г. по адм. д. № 8503/2017 г. Административен съд С. - град е отменил заповед № РА-19-10/05.06.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационни жалби от директора на дирекция "Общински строителен контрол"при Столична община и от С. Д. С. и Г. Х. С.. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационните жалби "Олимп ЮВ" ЕООД ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол"при Столична община са спрени всички видове строително - монтажни работи и е забранен достъпът до строеж "Доизграждане на средноетажна жилищна сграда в УПИ III - 291а от кв. 23 по плана на С. Заповедта е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Административният орган е приел, че се изграждат нови ограждащи и преграждащи тухлени стени въз основа на разрешение за строеж от 2006 г., което е загубило действието си. Административен съд С. - град е приел, че разрешението за строеж от 2006 г. не е загубило действието си. Сградата била изградена в груб строеж, което се установявало от представения акт образец 14 от 2007 г. В предвидения в чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ срок сградата била изградена на етап груб строеж, включително и покривът на същата. Заповедта, оспорена пред Административен съд С. - град е издадена въз основа на констативен акт по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ. Актът е съставен от органи на общинската администрация при направен оглед на процесната сграда на 13.04.2017 г. В него е отразено, че сградата не е завършена в груб строеж, тъй като не са изпълнени голяма част от ограждащите зидове и не е изграден покрива на същата. За етап "груб строеж" при изграждането на сграда е налице легално определение в § 5, т. 46 ДР ЗУТ. "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Съгласно чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ разрешението за строеж губи действието си, ако в 5- годишен срок от започване на строителството не е завършен грубия строеж, включително покривът на сградите. В нарушение на посочените разпоредби на закона и при допуснато съществено процесуално нарушение, Административен съд С. - град е приел, че процесната сграда е изпълнена на етап "груб строеж", включително и покривът на същата. Този извод съдът е направил, като се е позовал само и единствено на представен акт образец 14 съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Необоснован е изводът на съда, че акт образец 14 се съставя и установава завършването на сградата в груб строеж съгасно законовото определение за това, посочено по-горе. Съгласно чл. 7, т. 14 и съответното приложение към него от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, акт образец 14 се съставя за приемане конструкцията на сградата и има съдържание, посочено в текста от наредбата. В него са посочени и лицата, които са оправомощени да го съставят и подпишат. Определеното в подзаконовия нормативен акт съдържание и предназначение на акт образец 14 не удостоверява, че сградата е завършена на етап"груб строеж", включително с изграждането на покрива й. В нарушение на съдопроизводствените правила Административен съд С. - град не е обсъдил всички доказателства по делото относно релеватния факт - завършена ли е сградата на етап "груб строеж" съобразно определението в § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Съдът е направил изводите си едностранно, като е обсъдил и дал вяра само на едно от доказателствата по делото, което е в противоречие с установеното при изпълнение на процедурата преди издаването на оспорената заповед. Ако е счел, че този факт не се установява категорично от събраните по делото доказателства, съдът е следвало да укаже на страните да представят и други доказателства за установяването му. Изводът на съда, че разрешението за строеж не е загубило действието си поради това, че сградата изградена в груб строеж през 2007 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Както беше посочено, акт образец 14 съгласно нормативната уредба не удостоверява етапа на изграждане на сградата в груб вид. По аргумент от чл. 181, ал. 2 ЗУТ изграждането на сграда в груб строеж се констатира от с протокол, съставен от общинската администрация. Такъв по делото не е представен. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд С. - град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и е необосновано. Това налага отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства по отделно и в тясната съвкупност за установяване на релеватните за делото обстоятелства - изградена ли е сградата на етап груб строеж, включително и покривът й към момента на издаване на процесната заповед и в срока по чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ и оттам разрешението за строеж загубило ли е или не своето действие. Ако съдът приеме, че представените доказателства не установяват тези обстоятелства, следва да укаже на страните да представят такива. По искането за разноски за тази инстанция следва да се произнесе Административен съд С. - град при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд