Решение № 16184 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2017 г.

Решение № 16184 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Йорданов, чрез пълномощника му адв. С. Стоянов, против решение № 2485 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1557/2017 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-183 от 16.01.2017 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, за установеност на извършеното дисциплинарно нарушение - като командир на отделение при изпълнение на 24-часово дежурство на 25.09.2016 г. и на 04.10.2016 г. не е докладвал своевременно за посещение от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" и изнасяне на движими вещи от административната сграда в затворническото общежитие и фитнес залата, като се твърди липса на задължение за докладването им. Оспорва се и изводът за законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като при налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е определил несъразмерно тежко наказание за извършеното нарушение, както и не е спазил нормата на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министреството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на решението и делото да бъде решено по същество като се отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Дойчинова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е цитираната заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР на младши експерт Г. Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е установил вярно фактите по спора. Установено е, че Г. Йорданов - младши експерт – командир на отделение в затворническо общежитие "Казичене" ІІ-ра категория към затвора в гр. София І-ва категория е бил в наряд за времето от 08. 00 часа на 25.09.2016 г. до 08. 00 часа на 26.09.2016 г. - 24-часово дежурство, като командир на отделение. От записите на камерите за видеонаблюдение е установено, че в 12. 07 часа в района на общежитието влиза лек автомобил, което не е отразено в книгата за влезли и излезли автомобили. В 14. 30 часа, същият автомобил паркира пред входа на административната сграда, като от него слиза лишеният от свобода С. Паунчев, който започва да товари вещи. За същите и за автомобила по-късно е установено, че са лични на К. Кайдъмова, старши инспектор - психолог в затворническото общежитие "Казичене". В 16: 06 ч. лекият автомобил напуснал общежитието през пост № 1, което също не е отразено в книгата за влезли/излезли автомобили. По същият начин на 04.10.2016 г. Йорданов бил на 24-часово дежурство като командир на отделение, като на същата дата към 20: 49 ч. през пост № 1 на затворническо общежитие "Казичене" влизат главен инспектор С. Стоянов (към тази дата в болничен отпуск) и домакина на общежитието младши инспектор И. Глухчев, като вратата им била отворена от Г. Йорданов, тъй като пост № 1 не се поддържа от постови надзирател. Стоянов влиза пеша, а Глухчев с личния си автомобил, който спира пред входа на залата за фитнес. Стоянов взима от същата фитнес уреди, които били негова лична собственост, което е установено по-късно, и които натоварват в автомобила на Глухчев и двамата си тръгват. След справка в книгата за приемане/сдаване на дежурство за датите 26.09.2016 г. и 05.10.2016 г. е установено, че не е отразено посещението на посочените служители на цитираните дати, което посещение е извършено в извънработно време. Влизанията и излизанията на леки автомобили, не са отразени и в книгата за КПП на МПС за съответните дати. Йорданов е докладвал за дежурствата, като изрично е посочил, че нарушения и инциденти няма. Посещението от страна на Стоянов и Глухчев е докладвано на 08.10.2016 г. В обжалваната заповед е прието, че с посоченото е нарушена разпоредбата на чл. 314, ал. 4, изр. второ, във вр. с ал. 1, изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), в приложимата редакция, съгласно които сдаващият командир на отделение и дежурен по арест следва да докладват писмено за резултатите от изпълнението на служебните задължения. При встъпването проверяват наличността на документацията и се запознават с оперативната обстановка. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че издадената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентния орган, в изискуемата форма и реквизити, спазени са административнопроизводствените правила при издаването й и материалния закон. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че не е налице нарушение на служебните задължения, тъй като същото е безспорно установено - Г. Йорданов - младши експерт – командир на отделение в затворническо общежитие "Казичене", ІІ-ра категория, към затвора в гр. София, І-ва категория на 25.09.2016 г. и на 04.10.2016 г. е бил на 24-часово дежурство, като командир на отделение, като не е докладвал своевременно за станалите посещения от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" и изнасяне на движими вещи от административната сграда в затворническото общежитие и фитнес залата. От докладна записка от 26.09.2016 г. на младши експерт Г. Йорданов, адресирана до началника на затворническо общежитие е видно, че служителят е посочил, че по време на дежурството му от 25. 09. до 26.09.2016 г. произшествия не е имало, като в графата подпис на началника е отразено, че не е докладвано за посещението на старши инспектор Кайдъмова. От докладна записка от 08.10.2016 г. от главен експерт Г. Йорданов, адресирана до началника на затвора се установява, че по аналогичен начин не е отразено осъщественото на 04.10.2016 г. посещение от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" и изнасяне на движими вещи от фитнес залата му. В докладната също е отразено, че Йорданов не е уведомил администрацията на затворническо общежитие "Казичене" за случая. С посоченото е нарушено изискването за докладване за резултатите от изпълнението на служебните задължения по време на дежурството. Правилно поведението на Йорданов е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Посещението на лица, та било това и служители, извън работното им време, без предварително разрешение от началника на общежитието и изнасяне на вещи от охраняемата му зона съставлява произшествие, за което дежурният командир на отделение е бил длъжен да докладва. Неоснователно е възражението, за липса на яснота на фактическите и правни основания. Съдът е посочил, че с тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите - фактическите и правни основания към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката. В случая всички релевантни обстоятелствата са подробно описани в изготвената справка. В същата изрично са посочени и нарушените норми от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Недокладването на посещение от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което е наложено предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 11, пред. първо от ЗМВР дисциплинарно наказание, индивидуализирано в границите, установени от закона. Неоснователни са възраженията относно липсата на персонализация на нарушението, съответно на носенето на дисциплинарна отговорност. Деянието, чрез което е осъществено нарушението е бездействие - като командир на отделение, касаторът не е докладвал своевременно за посещение от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" и изнасяне на движими вещи от административната сграда в затворническото общежитие и фитнес залата. В този смисъл правилно ДНО е описал нарушението като неотразяване в изготвените писмени доклади за резултатите от изпълнение на задълженията по време на дежурството, чрез което жалбоподателят е осъществил нарушението, съответно е неоснователно възражението в касационната жалба за липса на описание на действието, чрез което е осъществено нарушението. Същото, както вече се посочи е категорично установено, в това число и чрез изготвената по-късно от наказаното лице докладна записка във връзка с осъщественото на 04.10.2016 г. посещение. Липсва своевременно отразяване в изготвените от Йорданов доклади на горепосочените посещения от страна на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в извънработно време на територията на затворническо общежитие "Казичене" и изнасяне на движими вещи от фитнес залата на затворническото общежитие и съответно е налице приетото нарушение на чл. 314, ал. 4 от ППЗИНЗС. Неоснователно е и възражението, против извода на съда, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на заповедта. Съдът е обсъдил, че дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя - докладна записка рег. № 10656/03.11.2016 г. по описа на ГДИН по сигнал на Главна дирекция "Национална полиция". Със заповед № Л-4580/08.11.2016 г. на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е разпоредил да се извърши проверка за установяване на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, с която Йорданов е запознат на 14.11.2016 г., като е определен срок за извършването й до 25.11.2016 г. Резултатите от проверката са обобщена в изготвената писмена справка, с която жалбоподателят е запознат, което опровергава възражението му, че такава не му е връчена. Видно от отразяването, справката е връчена на 25.11.2016 г., като служителят е заявил срещу подпис, че е запознат с нея, не се намира в законоустановен отпуск, като и че му е разяснена възможността в 24-часов срок да представи допълнителни обяснения. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Правилни са изводите за материална законосъобразност на оспорения акт. Налице са основанията за налагане на дисциплинарното наказание. Наказващият орган е изложил макар и кратки мотиви, с които е обосновал наказанието, с оглед тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя. В заповедта изрично е посочено, че са взети предвид и данните от справка рег. № 11514 от 25.11.2016 г., които установяват, че извършените две дисциплинарни нарушения имат за резултат тежки отрицателни последици за дисциплината и работата на служителите в затворническо общежитие "Казичене", като същите са извършени през кратък период от време (на 25.09.2016 г. и на 04.10.2016 г.) и са довели до злепоставяне на ГДИН пред други органи и институции – сигналът е получен от Главна дирекция "Национална полиция", където е станало известно неизпълнението на служебните задължения. Правилно съдът е приел в тази връзка, че не е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко. Правилно съдът е отхвърлил и възраженията за неспазване на нормата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - фактите са установени от административния орган в хода на дисциплинарното производство и са потвърдени в хода на съдебното дирене. При тези данни, правилно съдът е приел, липса на нарушения при издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГДИН разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 и 143 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,