Решение № 10286 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2019 г.

Решение № 10286 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А., подадена чрез процесуалния й представител адв. И. Павлов, срещу решение № 1646 от 08 август 2019 година, постановено по адм. дело № 2250/2018 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24 и 30 юни 2010 година от заседание на общински съвет Варна, с което е одобрен План за регулация и застрояване на кв. "Свети Никола" - град Варна, предявена срещу плана в частта му, засягаща собствения й поземлен имот с идентификатор 10135.2563.299, с искане за обявяването му за нищожен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет Варна не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Д. А. и М. А. срещу решение № 2405-10, взето по протокол № 24/23, 24 и 30 юни 2010 година от заседание на общински съвет Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен план за регулация и застрояване (ПРЗ) на кв. "Свети Никола", град Варна, в частта му, засягаща УПИ II-244, кв. 60, поземлен имот 10135.2562.299, новопроектирана улица с о. т. 500 до о. т. 499. С определение № 11060 от 08 октомври 2018 година, постановено по адм. дело № 2250/2018 година по описа на Административен съд Варна е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. и М. А. срещу обжалваното решение на общински съвет Варна. Определението е оставено в сила в частта му, спрямо М. А. с определение № 15296 от 10 декември 2018 година, постановено по адм. дело № 13841/2018 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по отношение подадената от Д. А. жалба. Съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, а останалите наведени от жалбоподателя оплаквания, касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу акта жалба. Решението е неправилно. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай, оспореният с искане за обявяване на нищожността му административен акт е издаден на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. В случая Административен съд Варна е направил изводите си при неизяснена фактическа обстановка по отношение вида и характера на одобрения с оспореното решение ПУП-ПРЗ. Съдът не е изяснил въпроса дали се касае за територията, която е неурегулирана или с неприложена регулация, или е имало предишна регулация. При наличие на регулация приложението на чл. 16 е изключено, но този факт не е доказан или опроверган от решаващия съд. Отделно от това първоинстанционният съд е изложил доводи за валидност на решението на общинския съвет само по отношение на компетентността на органа и спазване на процедурните правила. Съдът не е преценил валидността на акта по отношение на всички изложени по-горе критерии. Одобрените устройствени планове по ЗУТ нямат отчуждително действие, освен в случая по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Незабавното отчуждаване по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е приложимо само за обектите, посочени в нормата - за изграждане на обекти на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. В разглеждания аспект първоинстанционният съд не е установил за какво мероприятие е отчужден процесният имот с оглед посоченото правно основание и предизвикваните с него правни последици. Освен това не е преценено каква част от имота е отчужден с оглед постигането на целта по чл. 16, ал. 4 ЗУТ (изм.) - получаване на равностоен урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност пред урегулирането му. На тази плоскост валидността на акта следва да обхваща анализ на законовата цел, която ако е противоправна, сочи на превратно упражняване на власт. Всички тези релевантни за спора факти, не са установени от решаващия съд. Следва да се посочи още, че плана за регулация и застрояване по чл. 16, ал. 1 и този по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ са с различен предмет и с различни процедури по приемането им. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации. С оглед горното оспореното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства и да изложи съображения относно характера на плана и съобразно тази констатация да прецени дали са спазени съответните процедури за приемането му. Съдът следва да прецени дали същият има отчуждително действие и характер и ако да, каква част от имота на оспорващата се засяга с него. По отношение на искането за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,