Решение № 6428 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 327/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Станчева срещу решение 1966 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело 538/2024 г. по описа на Административен съд гр.Перник. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-22001423006912-091-001 от 10.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден изцяло с решение 920 от 04.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - София, с който на Ам Билд Груп ООД са установени данъчни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на главница и лихви 21 575.98 лв., досежно данъчен период 2017 г. и 2018 г. и по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на главница и лихви 11 545.43 лв. досежно данъчен период м.01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличие на всички пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че фактурираните доставки на услуги от Левикс Билдинг ЕООД не са реални и с ревизионния акт правилно не са признати за данъчни цели разходите по издадените фактури от дружеството и тези издадени от Строй Интернешънъл ЕООД за 2017 г. и 2018 г., тъй като разходите не са документално обосновани. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че доставките са реални и разходите са обосновани въз основа на представените Актове обр. 19. Твърди, че изброените от съда като налични доказателства, не се намират по делото според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), според което към 4 броя фактури не са налични други доказателства. Твърди, че не е ясно от кой работници на Строй интернешънъл ЕООД е извършен демонтажа и монтажа на дограма. В представените книги за инструктаж са вписани само служители на ревизираното лице, но не и на Левикс Билдинг ЕООД. В дадените обяснения от БГ Ленд и Ко ООД също не е посочено дейностите да са извършени от подизпълнител. Поради изложеното счита, че не са налични данни за извършването на реални дейности от доставчика Левикс Билдинг ЕООД. Същите съображения са изложени и във връзка с фактурираните доставки от Строй Интернешънъл ЕООД. Според касатора съдът не е обсъдил обстоятелството, че ревизираното лице е подизпълнител на обекти, чийто основен изпълнител е БГ Ленд и Ко ООД, но издадените от задълженото лице към БГ Ленд и Ко ООД, фактури за последващи доставки не са придружени от приемо-предавателни протоколи (ППП) и договори. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 6 864.33 лв. (3 299.68 лв. за всяка инстанция), както и на платената държавна такса в размер на 264.97 лв. за касационна инстанция. Ответникът Ам Билд Груп ООД, чрез адв. Владимирова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Твърди, че ревизираното лице е доказало, че доставките са реални. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски в размер на 3 500 лв. за касационната инстанция, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК (л.28). Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й дава заключение за основателност на същата, в подробно становище по съществото на спора. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество я преценява като неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред Административен съд Перник е бил ревизионен акт Р-22001423006912-091-001 от 10.05.2024 г., издаден от М. Й. С. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и М. К. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение 920 от 04.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - София, с който на Ам Билд Груп ООД са установени данъчни задължения по ЗКПО в общ размер на 21 575.98 лв., за данъчен период 2017 г. и 2018 г. и по ЗДДС в общ размер на 11 545.43 лв. за данъчен период м.01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. Спорът пред първоинстанционния съд в частта по ЗДДС е бил за правото на приспадане на платения ДДС за м.01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. в размер на главница 6 943.33 лв. и лихви 4 602.10 лв., по фактури, издадени от Левикс Билдинг ЕООД и за размера на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за периода 2017 г. 2018 г. на ревизираното лице, във връзка с признаването на разходи по тези доставки, както и по фактури издадени от Строй Интернешънъл ЕООД. Във връзка с преобразувания финансов резултат на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на главница 8 213.58 лв. и лихва 5 395.58 лв. и за 2018 г. главница в размер на 5 121.67 лв. и лихва 2 845.15 лв. Предмет на доставките по трите фактури, издадени от Левикс Билдинг ЕООД са демонтаж и монтаж на PVC дограма. По време на ревизията са представени Протоколи обр. 19, с подробно описание на конкретни СМР; фактури за последваща реализация, хронологичен дневник. Приходните органи са приели, че не е доказано процесните фактури да отразяват реални доставки на услуги като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, поради което извършеното от ревизираното лице приспадане на ДДС е коригирано и е променен данъчният финансов резултат по ЗКПО на дружеството за 2017 г. и 2018 г., като не са признати разходи по тези доставки, както и по доставки от Строй Интернешънъл ЕООД . Приходните органи са приели, че доставчиците не са разполага с кадрова и материална обезпеченост за извършване на спорните доставки и разходите във връзка с издадените фактури от двамата доставчика са необосновани. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган в изискваната форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но материалният закон е приложен неправилно. Съдът коректно е отделил спорното от безспорното по фактите, както във връзка със установените задължения по ЗДДС, така и по ЗКПО. Предмета на дейност на ревизираното лице за ревизирания период е бил извършване на доставка и монтаж на алуминиева дограма и PVC дограма. По делото не е било спорно, че дружеството разполага с търговски обект и два служебни автомобила. Не е било спорно обстоятелството, че ревизираното дружество и доставчиците са били регистрирани по ЗДДС лица, към момента на издаване на процесните фактури. Първоинстанционният съд е приел, че всички спорни фактури са редовни и са издадени в съответствие с Закона за счетоводството (ЗСч). Съдът е обсъдил представените по време на ревизията фактури, договори, Протоколи обр. 19 за монтаж и демонтаж на дограма, доказателствата за последваща реализация, заключението по ССчЕ и въз основа на тях е приел, че фактурираните услуги са реално извършени от Левикс Билдинг ЕООД и разходите във връзка с тези фактури и издадените фактури от Строй Интернешънъл ЕООД са документално обосновани. В мотивите на съдебното решение решаващият състав е посочил, че съгласно практиката на ВАС, отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че липсва кадрова обезпеченост на доставчиците, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. По тези съображения е отменен ревизионния акт, по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по издадените фактури от Левикс Билдинг ЕООД. Във връзка с установените задължения по ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките по процесиите фактури, издадени от Левикс Билдинг ЕООД е доказана, поради което неправилно е бил преобразуван финансовия резултат на дружеството във връзка със спорните фактури. Съдът е приел, че осчетоводените разходи за външни услуги във връзка с издадените фактури от Левикс Билдинг ЕООД и Строй Иинтернешънъл ЕООД са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. По така изложените съображения ревизионният акт е отменен относно установените задължения на ревизираното лице по ЗДДС и ЗКПО. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Решаващият състав на АС гр.Перник е приложил правилно материалноправните норми, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт се основава на относимите за спора доказателства, а към направените фактически установявания са приложени релевантните законови разпоредби. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че въз основа на представените по делото доказателства се установява реалност на извършените услуги от Левикс Билдинг ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените фактури, актове обр. 19, доказателства за последваща реализация и заключениято на вещото лице по ССчЕ, се установява, че услугите по фактурите, са извършени именно от посочения в тях доставчик. В представените фактури и актове обр.19, са посочени конкретни обекти, на които са извършени доставките от Левикс Билдинг ЕООД и подробни параметри на извършените услуги. По делото не е била спорна последващата реализация на услугите. От събраните по делото доказателства се установява, че спорните доставки са вложени в обектите, възложени от БГ Ленд и Ко ООД на задълженото лице. Действително съставените протоколи обр. 19 са частни документи, но те не са били оспорени от касатора, както правилно е посочил и административния съд. Посочените доказателства са представени още по време на ревизията, подробни са и отразяват както обема на извършените СМР, така и тяхното остойностяване. Надлежно подписани от ревизираното лице и доставчика. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, се установява реалност на доставките. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ. От заключението се потвърждава изпълнението на формалните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице е посочило, че всички фактури, за които данъчните органи са отказали приспадане на данъчен кредит съдържат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч., отразени са коректно като начин и размер в счетоводни записвания при доставчика и при получателя, в дневника за продажби, в СД за съответните периоди и е доказано плащане по фактурираните доставки. Първоинстанционният съд коректно е посочил и с основание се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която обстоятелството, че доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материал, активи, разходи за услугата, липса на оправдание в счетоводната документация, само по себе си, не е достатъчно да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай, обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че резултатът на строителните услуги е прехвърлен на ревизираното дружество, с документи, чието авторство не е оспорено, предметът на доставките е бил предмет на последваща реализация и е в съответствие с икономическата дейност на ревизираното лице. Настоящият състав намира, че не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице да доказва с какви ресурси доставчика е извършили услугите. По време на ревизията не е доказано, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама, дори няма твърдения за това в ревизионния акт, поради което дори да е налице пропуск от страна на доставчика, добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС само поради действия на доставчика му. Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която е отменен ревизионния акт относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице по реда на ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., във връзка с издадени фактури от Левикс Билдинг ЕООД и Строй Интернешънъл ЕООД. Документирането на стопанските операции при отчитането на разхода за външни услуги в размер на 136 783 лв. за 2017 г. по фактурите, издадени от Строй Интернешънъл ЕООД и в размер 41 660 лв. за 2018 г. издадени фактури от Левикс Билдинг ЕООД, от ревизираното лице е извършено правилно, тъй като разходите са документално обосновани. Във връзка с издадените фактури от Строй Интернешънъл ЕООД по време на ревизията са представени договори, фактури, актове обр. 19 и доказателства за последваща реализация на услугите. Във връзка с доставките от Левикс Билдинг ЕООД са представени спорните фактури, актове обр. 19 и доказателства за последваща реализация. От гореизложените съображения се установява, че доставките по фактурите, издадени от Левикс Билдинг ЕООД са реално осъществени. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че издадените фактури от двамата доставчици отговарят на ЗСч. и са документално обосновани, като 4 бр. фактури издадени от Строй Интернешънъл ЕООД не са налични по делото. Приходните органи обаче не са изискали от ревизираното лице да представи липсващите фактури и не са констатирали липсата им, а са изложили общи мотиви за липса на документална обоснованост във връзка с всички фактури, поради липса на реални доставки на фактурите издадени от този доставчик през 2017 г. и 2018 г. За първи път вещото лице по ССчЕ е посочило, че има липсващи фактури. С процесния ревизионен акт не е отказано право на данъчен кредит по издадените фактури през 2017 г. и 2018 г. от Строй Интернешънъл ЕООД, а единствено е преобразуван финансовия резултат на дружеството с процесните фактури, въпреки неизяснените факти във връзка с тях. От една страна не е отказано право на данъчен крадит, но без конкретни мотиви с тях е променен резултатът на дружеството по ЗКПО. Настоящият състав намира, че от представените по време на ревизията договори, фактури, актове обр. 19 и доказателства за последваща реализация на услугите се доказва документална обоснованост на издадените фактури от Строй Интернешънъл ЕООД. Всички представени доказателства са подробни, като от тях се установява обекта на извършените услуги и конкретните им параметри. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е приел, че с ревизионния акт неправомерно е преобразуван декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството и правилно го е отменил и в тази част. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба. Мотивите изложени в решението се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Съдебният акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 500 лв. за касационната инстанция, съгласно представения списък (л. 28) и доказателства за платен адвокатски хонорар (л.29). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение