Решение № 10400 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2019 г.

Решение № 10400 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на 1. министъра на околната среда и водите; 2. на Министерски съвет на Република България; 3. на "Енерго-Про България" ЕАД, "Българско акционерно дружество Гранитоид" АД, "ВЕЦ Своге" АД, "Благоевградска Бистрица" ООД и "Руно-Казанлък" ЕАД против решение № 9920/19.07.2018 г. на Върховния административен съд-второ отделение, постановено по адм. дело № 1672/2017 г., поправено с решение № 2225/15.02.2019 г. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е обявил нищожността на параграф 5 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Република България (в сила от 01 януари 2017 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 г.) и е отхвърлил жалбата на "Енерго-Про България" ЕАД, "Българско акционерно дружество Гранитоид" АД, "ВЕЦ Своге" АД, "Благоевградска Бистрица" ООД, "Руно-Казанлък" ЕАД против чл. 1, ал. 1; чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 2; чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 14; параграф 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Република България (в сила от 01 януари 2017 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 г.). Съдът приема, жалбата за частично основателна относно оспорване на параграф 5 от ПЗР на Тарифата. Развити са доводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като съдът приема, че това нарушение е съществено. В останалата част жалбата е приета за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорени в първоинстанционното производство са чл. 1, ал. 1; чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 2; чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 14; параграф 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Република България (в сила от 01 януари 2017 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 г.). Правилно решаващият тричленен състав на ВАС – второ отделение приема, че жалбата е частично основателна относно оспорване на параграф 5 от ПЗР на Тарифата, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – нарушена е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Аргумент на съда при определяне на нарушението е, че в случая Тарифата е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 194, ал. 6 от Закона за водите и параграф 62, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД от ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) и другите относими разпоредби на ЗВ и не е дадено обратно действие във времето по реда на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Решаващият състав е взел предвид също, че Тарифата не е публикувана в "Държавен вестник" "вокацио легис" преди 01 януари 2017 г. Липсата на обнародване се е отразило върху валидността на акта и е довело до много тежко и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно съдът приема, че то е съществено нарушение на процесуалните правила и е обявил нищожността на параграф 5 от ПЗР на Тарифата. Правилно съдът приема, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентния административен орган и в съответствие със законовата делегация на чл. 194, ал. 6 от ЗВ и параграф 62, ал. 2 от ПЗР на ЗВ. Правилно съдът е отбелязал, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е ограничено участието на правните субекти с определянето на по-кратък срок за обществени консултации. Установено е по делото, че направените предложения и възражения в процедурата по изработването и публикуването на проекта, и приемането на оспорения подзаконов нормативен акт, са обсъдени и са изложени мотиви относно основателността, респ. неоснователността им и защо не се възприемат. Правилен е и изводът на тричленният състав на Върховния административен съд, че относно разграничението на таксите за ВЕЦ са изложени подробни мотиви, които са в съответствие с регламентацията в чл. 192, ал. 1 и ал. 2, т. 1-3 и ал. 3 от ЗВ и чл. 192а, ал. 1 ЗВ, чл. 192б ЗВ и чл. 192в ЗВ относно принципите и целите на икономическото регулиране и съобразяване на таксите с икономическия анализ на водоползване и за осигуряване на приноса на всички ползватели към възстановяване на разходите за водни услуги, водния ресурс и околната среда с оглед на специфика на дейността на различните водоползватели. При неоснователност на оплакванията в касационните жалби, решението следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,