Решение № 10778 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2018 г.

Решение № 10778 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет-Варна е подал касационна жалба срещу решение № 52/17.01.2018 г. по адм. дело № 2972/2017 г. по описа на Административния съд-Варна, с което по протест на прокурор при Окръжната прокуратура-Варна е отменена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли подадения протест и се присъдят разноски." Прокурорът при Окръжната прокуратура-Варна не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството по адм. дело № 2972/2017 г. по описа на Административния съд-Варна е образувано по протест на прокурор при Окръжната прокуратура-Варна срещу разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет-Варна, с която се предвижда плащането на режийни разноски в полза на Община Варна в размер на 2 %, но не повече от 10 000 лева в случаите на продажба, учредяване на ограничено вещно право, замяна или дарение. Административният съд установил, че разпоредбата на чл. 79 от Наредбата за реда да придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е приета с решение № 1125-10 по протокол № 23/18.09.2013 г. на Общинския съвет - Варна, с мнозинство от 37 гласа "за", при присъствали 37 общински съветници от общо 48 общински съветници. Протестираната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 от наредбата гласи: "При разпореждане с имот-общинска собственост физическите и юридическите лица заплащат освен цената на имота и следните суми: 1. режийни разноски в полза на Община Варна, в размер на 2%, но не повече от 10 000 лева, изчислени върху по-високата стойност – данъчна оценка или пазарна оценка, определена от оценител, отговарящ на изискванията на Закона на независимите оценители, в случаите на: а) продажба, съответно учредяване на ограничено вещно право; б) замяна-за имота с по-висока стойност; в) делба-върху реалния дял с по-висока стойност. Режийните разноски в полза на Община Варна се начисляват върху данъчната оценка на имотите в случаите на безвъзмездни сделки и при учредяване на право на пристрояване при изграждане на външни стълбища, тераси и други". Административният съд установил, че при приемането на оспорената разпоредба са били спазени процедурните изисквания по глава трета и четвърта на Закона за нормативните актове (в редакцията съгласно ДВ, бр. 46 от 2007 г.). Допуснато било обаче противоречие с материалния закон. Съдът отбелязал, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет определя размера на местните такси. Видовете местни такси, между които и такси за технически и административни услуги, били посочени в чл. 6, ал. 1 ЗМДТ. Размерът им се определял в зависимост от материално-техническите и административните разходи по предоставяне на услугата (чл. 7 ЗМДТ). За всяка самостоятелна дейност се определяла отделна такса. За услугите, които не са посочени в чл. 6, ал. 1 ЗМДТ, общинският съвет определял цена, която трябва да бъде посочена в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Административният съд се позовал на чл. 111 ЗМДТ, според който по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Таксата за провеждане на търг или конкурс при разпореждане с имот, частна общинска собственост, представлявала такса за административна услуга. Размерът й следвало да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, а определянето на размера следвало да отговаря на принципите, заложени в чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Според изложените от съда мотиви, таксата по чл. 79, ал. 1, т. 1 от Наредбата, назована "режийни разноски", не била определена въз основа на разходите по предоставяне на услугата, тъй като липсвала съответна обосновка. Размерът на таксата (режийните разноски) се отнасял към стойността на сделката вместо към разходите, които прави общината, за да предостави услугата. Неправилно се ползвало и понятието "режийни разноски", които се включвали в пълните разходи по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси. При положение, че Общинският съвет-Варна е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, не било допустимо тази такса да се урежда с друг нормативен акт В заключение административният съд приел, че протестираната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество противоречи на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси и постановил отмяната й. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМДТ общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съгласно определението по § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси пълните разходи по предоставяне на услугата включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. При положение, че режийните разноски се включват в общите разходи по предоставяне на услугата, които обуславят размера на таксата, дължима за услугата, те не могат да представляват отделна такса, както предвижда оспорената разпоредба чл. 79 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Както вярно е отбелязал административният съд, разпоредбата на чл. 79 определя вид местна такса, дължима от приобретателите на общински имоти, макар да е назована "режийни разноски". В нарушение на принципите, установени със Закона за местните данъци и такси, в приетата от Общинския съвет-Варна наредба е въведено задължение за заплащане на режийни разноски отделно от дължимата за услугата местна такса (чл. 79, ал. 3 от наредбата). Законосъобразният подход обаче изисква уредба, според която местната такса включва разходите на общината, в това число и режийните разноски. Едновременно с това следва да се отбележи, че материално-техническите и административните разходи по предоставяне на съответната услуга имат реално изражение, което означава, че размерът на т. нар. "режийни разноски" не може да се определя в зависимост от данъчната или от пазарната оценка на общинския имот- предмет на разпореждане. Протестираната разпоредба противоречи на нормите на Закона за местните данъци и такси, което обосновава отмяната й. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд