Решение № 16743 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 890/2018 г.

Решение № 16743 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 890/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Якимовска, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7146/28.11.2017 г. по адм. дело № 7564/2017 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени процесуални нарушения и необосновано. Намира, че съдът неправилно, непълно и еднозначно е разгледал и преценил приложените по делото доказателства, които сочат, че няма връзка между извършените плащания за правни и консултантски услуги и защитата по Наказателно постановление (НП) № 10/2011 г. на Митница Аерогара София. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Претендира и разноски по делото. Ответникът "Ес и Кей" ООД - град София в писмен отговор, подаден чрез адв. Р. Петров от АД "Манджукова, Шопов и Петров", моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила процесното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят и направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Ес и Кей" ООД ЕИК831664480, подадена чрез адвокат Р. Петров срещу Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи заплатени разноски, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 10 от 20.05.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара", отменено с решение от 12.03.2012 г. на Софийски Районен Съд. В резултат с обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е ОСЪДЕНА да заплати на"Ес и Кей" ООД - град София, сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 10 от 20.05.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара", отменено с решение от 12.03.2012 г. по НАХД № 15154/2011 г. на СРС. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че с решение от 12.03.2012 г., по НАХД № 15154/2011 г. СРС е отменил НП № 10 от 20.05.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара". Намерил е за доказани претърпени от ищеца вреди. Аргументирал е този извод с това, че от договор за извършване на процесуално представителство се установява, че "Ес и Кей" ООД е било представлявано от адвокат пред съответния съд в производството по оспорване на наказателно постановление, с което му е било наложено административно наказание, като за тази услуга жалбоподателят е заплатил хонорар в общ размер от 490 лева. С оглед на изложеното, адм. съд намира предявената искова претенция за основателна, поради което е уважил същата. Настоящият съдебен състав намира, че решението на административния съд е неправилно, а подадената срещу него касационна жалба е основателна. Споделят се изводите на решаващия съд, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица от отменения акт. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща дейност на администрацията. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед така възприетото се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. От друга страна неправилно и необосновано от административния съд се приемат имуществените вреди за доказани. Не се споделя крайният извод на съда, че в конкретния случай е налице причинена вреда в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП. В исковото производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Според Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 2, чл. 24 и чл. 36 от ЗА. Претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отмененото НП. Касационният жалбоподател, който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Дружеството ищец чрез заверените от СРС адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно- наказателното производство както пред СРС, така и пред АССГ. Пред посочените съдилища, обаче не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения в исковото производството по ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., и фактури за правни консултантски услуги и съответни разпечатки за транзакции. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно- наказателното производство по отмяна на процесното НП. Налице е съществено разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция "Митници". Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за сума в размер на 490 лева се отхвърли. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. В член 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид това ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение