Решение № 13468 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2018 г.

Решение № 13468 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. С., против решение № 20 от 23.02.2018 г. по адм. дело № 170/2017 г. на Административен съд Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 25-РДСП-0011 от 14.08.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Т. /РДСП/, с която жалбоподателката е заличена от Регистъра на утвърдените приемни семейства. В касационната жалба се поддържа доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения и в съдебно заседание касаторката моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът – директора на РДСП – Т. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 20 от 23.02.2018 г. по адм. дело № 170/2017 г. на Административен съд - Т., съдът е отхвърлил жалбата на Г. С. срещу заповед № 25-РДСП-0011 от 14.08.2017 г. на директора на РДСП, с която а е заличена от регистъра на утвърдените приемни семейства. За да достигне до този резултат, административния съд е приел че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че в конкретния случай по делото безспорно е доказано, че г-жа С. като приемно семейство не е изпълнила задължението си да осигури адекватни грижи, спокойна и сигурна среда за приемното дете И. А.. Прието е, че са допуснати пропуски в отглеждането му, по отношение на хигиената и здравословното му състояние и не е изградена емоционална връзка. С оглед на това е създаден потенциален риск от увреждане на психическото и социалното развитие на детето, което е наложило настаняването му в друго приемно семейство. Жалбоподателката не си е сътрудничела със социалните работници съгласно изискването на чл. 10, т. 2 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях /Наредбата/. Липсата на сътрудничество между приемното семейство и социалните работници в ДСП означава некачествено осъществяване на услугата "приемна грижа". Налице е промяна в обстоятелствата по чл. 32, т. 6 от ЗЗД и чл. 10, т. 2 и т. 3 от Наредбата, при което съществува опасност от увреждане на психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето, което е било основание за издаване на оспорваната заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – Т. е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба - Закона за закрила на детето и Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Обосновано на събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма като е спазена процедурата, предвидена в чл. 24, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Правилно административния съд е приел, че от извършените проверки на социалните служби е установено, че детето И. А. се отглежда в недобри хигиенно – битови условия, с оглед на което приемното семейство на г-жа С. не е изпълнило задължението си за осигуряване на адекватни грижи, спокойна и сигурна среда за отглеждането му. Обосновани са изводите на съда, че загубата на доверие както от страна на социалните работници към личните качества на жалбоподателката, така и от нея към професионалните качества на социалните работници е довело до невъзможност за сътрудничество между тях, което е основна предпоставка по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Липсата на сътрудничество и партньорство между жалбоподателката и социалните работници, съобразено с другите обстоятелства установени от социалните работници, е довело до некачествено осъществяване на услугата "приемна грижа". Правилно е прието, че между детето и приемния родител не е изградена емоционална връзка, което е било предпоставка за потенциален риск от увреждане на психическото и социалното развитие на детето. Направените изводи за промяна в обстоятелствата по чл. 32, т. 6 от ЗЗД и чл. 10, т. 2 и т. 3 от Наредбата във връзка с оценката на притежаваните лични качества за полагане на "приемна грижа" по отглеждане и възпитание на дете съответстват на конкретните обстоятелства, установени от социалния доклад, и Решението на комисията по приемна грижа. Именно тази промяна в обстоятелствата по горепосочените разпоредби е била основанието за заличаване на приемния родител от Регистъра на утвърдените приемни семейства. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение