Решение № 10133 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) – гр. Плевен чрез пълномощник юрк. Янков против Решение №7304/23.02.2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по административно дело №6610/2025 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №266/30.05.2025 г.

С доводи за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – нарушение на материалния закон -касаторът претендира отмяна оспореното съдебно решение, потвърждаване на АУПДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Янков.

Ответникът по касационната жалба - "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК 121224604 - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Дончева. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ №266/30.05.2025 г., издаден от директора на БДДР. Със същия на основание чл. 195б и чл. 194, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) на "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е установено задължение за довнасяне на такса за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително №11530406/28.11.2013 г. за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в размер на 729.73 лв. и лихва – 128.23 лв. към датата на акта, дължима до погасяване на главницата.

АССГ приема, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 194б, ал. 4 и чл. 195б, ал. 1 ЗВ в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила. Определя спора като материалноправен. За да отмени акта като издаден в противоречие с материалния закон, обосновава извод, че след като по времето на действието на разрешителното за водовземане е изменена Тарифата, определяща нови правила за изчисляване на таксите, то в изпълнение на § 3, ал. 1 от ПЗР на същата, административният орган е бил длъжен да пристъпи към изменение на заварените разрешителни. В случая това не е сторено. Едва през 2023 г. във връзка с подадено искане от "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД през 2019 г. за продължаване срока на разрешителното той издава решение за промяна в условията за водовземане и начина на определяне на дължимите такси. По тези мотиви съдът приема, че за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. дружеството не дължи допълнителна такса, тъй като е изчислило и внесло таксата в съответствие с разрешителното.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

По фактите страните не спорят и те са следните:

1. С Разрешително №11530406/28.11.2013 г., издадено от директора на БДДР, на "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е предоставено правото за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез нови водовземни съоръжения за промишлени цели – охлаждане с подземни води със срок до 28.11.2019 г. Според т. 4 от същото дължимите такси подлежат на заплащане като „промишлено водоснабдяване“ – специфична цел „охлаждане с подземни води“ съгласно § 1, т. 3 ДР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Използваните водни количества се определят като разлика между размера на ползвания годишен воден обем – чл. 8, ал.1 от Тарифата и действителното реинжектирано годишно водно количество.

2. Във връзка със заявление от "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД вх. №РР-02-265/08.07.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително №11530406/28.11.2013 г. с Решение №3930/22.08.2023 г. директорът на БДДР отменя част от разрешителното и изменя същото в раздел „Задължение за заплащане на такса водовземане“, като таксата за водовземане се определя на база ползвания обем вода и целта на водовземането – „водоснабдяване за други цели“. Добавя се раздел „Задължение за заплащане на такса за замърсяване от отвеждане на замърсители в подземни води“.

3. С преводно нареждане от 31.01.2024 г. дружеството внася такса в размер на 564.78 лв. Според приетата по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ) за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. то е изчислило и внесло дължимата такса в съответствие с разрешителното, а за периода 01.08.2023 г. – 31.12.2023 г. в съответствие с решението за изменение на същото и за този период дължимите и внесени такси са в размера по АУПДВ.

4. С АУПДВ №266/30.05.2025 г. таксата за целия период 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е изчислена по формулата в чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., с коефициент по ал. 2 при самостоятелно водоснабдяване – К1 = 1,001. Единичният размер на таксата в зависимост от целта (Е) във формулата е определен съгласно таблицата в чл. 12, ал. 2 – в случая т. 9 – водоснабдяване за други цели.

При така установените факти неправилно АССГ приема, че за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. размерът на дължимата от ответника по касация такса за правото за водовземане от подземни води следва да се изчисли по начина, посочен в Разрешително №11530406/28.11.2013 г., издадено от директора на БДДР. Този негов извод е в противоречие с приложимите материалноправни норми и в резултат на неправилно тълкуване на § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ за правото на използване на водите и конкретно за правото на водовземане от подземни води се заплаща такса. Според чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на тази такса, начинът и редът за нейното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. (Тарифата). Според § 2 от ЗР на ПМС №383/29.12.2016 г. същата е в сила от 01.01.2017 г. и е приложима за процесния период от време.

За всички такси е приложим принципът на законоустановеност. Това следва от чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. В практиката си по прилагането на чл. 60, ал. 1 от Конституцията Конституционният съд приема, че законът въвежда таксата. Той посочва за какво, за какви действия и услуги и кому следва да се плаща (Решение №10/2003 по конст. д. №12/2003). Няма пречка обаче Народното събрание, като е определило (въвело) една такса, да предостави на изпълнителната власт определянето на нейния размер и това следва от чл. 84, т. 3 от Конституцията, който изисква от Народното събрание да определя по размер само данъците, но не и на таксите.

Принципът на законоустановеност на таксите, които са публично държавно вземане, и определянето на размера им с подзаконов нормативен акт не допускат определянето на размера на таксите, въведени със ЗВ, да е по друг ред, като например чрез индивидуален административен акт, какъвто е разрешителното за водовземане на подземни води по арг. на чл. 71 ЗВ.

Този извод се подкрепя в конкретния случай и от § 9 ПЗР ЗВ. Същият регламентира, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

Затова без значение за законосъобразността на АУПДВ е тълкуването на § 3, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Тарифата във вр. с чл. 73 ЗВ относно това кога възниква задължението на органите по чл. 52 ЗВ да приведат издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с новите правила за определянето и изчисляване на таксите.

Ирелевантен е и въпросът за това изпълнил ли е или не директорът на Басейновата дирекция задължението по § 3, ал. 2 от ПЗР на Тарифата да уведоми писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г.

Законосъобразното определяне на таксата в АУПДВ с оглед правилата на Тарифата в сила от 01.01.2017 г. за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. е потвърдено от приетата по делото СТЕ.

С Разрешителното от 28.11.2013 г. на "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е предоставено правото за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез нови водовземни съоръжения за промишлени цели и специфична цел охлаждане с подземни води съгласно определението за промишлено водоснабдяване в § 1, т. 3 ДР на действащата към 28.11.2013 г. Тарифа, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.

В § 1, т. 1, б. в) от ДР на приложимата към процесния период от време Тарифа е дадено определение на целта на водовземането за промишлено водоснабдяване, което вече не съдържа специфична цел охлаждане с подземни води. Добивът на топлинна енергия с цел отопление на сгради е посочен като специфична цел в определението на водоснабдяване за други цели в § 1, т. 1, б. ж) от ДР. Поради това при изчисляването на дължимата годишна такса по формулата в чл. 11, ал. 1 от тарифата единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода (Е) е определен по таблицата на чл. 12, ал. 2, т. 9 в лв./куб. м. (водоснабдяване за други цели).

До същите изводи е достигнал и друг състав на ВАС при разрешаването на спор като настоящия между същите страни относно законосъобразността на АУПДВ за предходен период. Изложените от него мотиви в Решение №4131/15.04.2026 г. по адм. д. №2444/2026 г. се възприемат изцяло и от настоящия касационен състав.

По така изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "УНИСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД против АУПДВ №266/30.05.2025 г., издаден от директора на БДДР. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, изречение първо във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, за двете съдебни производства.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,