Решение № 8362 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2019 г.

Решение № 8362 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП против решение № 336 от 14.01.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8090/2018 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221517004520-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - София с решение № 727/28.05.2018 г., относно установените с него задължения на ревизираното лице Л. Стойков по ЗДДФЛ за 2014 г. и е изменен същия РА относно установените с него задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. 2012 г., 2013 г. и 2015 г. като същите са намалени. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, а именно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло в оспорената му част, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1 414 лв. Ответникът по касационната жалба – Л. Стойков от [населено място] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Марцолова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че е сезиран с допустимо оспорване на РА, че актът е валиден, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. РА е издаден след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 и следващи ДОПК. Доказано е наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Доказано е в хода на ревизионното производство чрез получените отговори от ИА "Автомобилна администрация" и от Столична община, че за автомобили, собственост на ревизираното лице и на съпругата му М. Стойкова, са издадени удостоверения на търговци, посочени в писмата, по реда на Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за осъществяване на таксиметров превоз на пътници. Ревизираното лице не оспорва, напротив в писмен отговор потвърждава, че е отдавало в ревизирания период 2011 г. – 2015 г. 18 броя автомобили под наем на търговци за осъществяване на таксиметрови превози. Доходите от наем не са декларирани. Стойков не представя договори за наем с обяснението, че не е сключвал такива в писмен вид. Проверените търговци, за които е установено, че са осъществявали транспортна дейност с процесните автомобили, също не представят договори за наем. С декларацията си по чл. 124, ал. 3 ДОПК той декларира получените от него доходи от наем за всяка една година. Приходните органи не кредитират декларираните данни с мотива, че не са подкрепени от каквито и да било доказателства и определят облагаемата основа на базата на пазарния наем на автомобилите според заключението на експерта. За да отмени РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 17 от същия закон, вкл. по чл. 32 от наем на движимо имущество, за 2014 г. и да намали установените с него задължения на същото правно основание за останалите ревизирани години, административният съд е приел, че данъчната основа е неправилно определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК, тъй като чрез приетата в ревизионното производство експертиза не се установява пазарна наемна цена. Мотивирал е този свой извод с обстоятелството, че експертната оценка не е изготвена чрез използването на нито един от регламентираните в пар. 1, т. 10 ДР ДОПК методи за определяне на пазарни цени и при спазване на реда и начините за прилагане на тези методи, регламентирани в Наредба Н-9/14.08.2006 г. на министъра на финансите, приета на основание пар. 1, т. 10 ДР ДОПК, съгласно пар. 2 от заключителните й разпоредби. Кредитирал е изготвената и приета в съдебното производство съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която е определила основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ като е взела предвид декларираните от жалбоподателя с декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК приходи от наем. Позовал се е и на решение № 1704/30.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с което е изменен РА № Р-22221516008504-091-001/11.07.2017 г., с който при сходни факти са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на Л. Стойков за 2010 г. Посочил е, че видно от мотивите на това решение установените от експертизата пазарни наеми не са кредитирани и е прието, че при определянето на данъчната основа следва да се съобрази декларираният от ревизираното лице доход от наем на автомобилите. Счел е, че спазването на принципа на законност по чл. 2 ДОПК изисква еднакво прилагане на закона при сходни факти. Правилно е приел АССГ, че съгласно чл. 14, ал. 1 от посочената наредба методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Според пар. 1, т. 2 от ДР на Наредба Н-9/2006 г. "Неконтролирана сделка" е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. Експертизата, изготвена в ревизионното производство, не се основава на данни за съпоставими неконтролирани сделки и това не се оспорва от касатора. В касационната си жалба той твърди, че експертът е използвал инвестиционен и разходен метод, които не изискват наличието на данни за реално осъществени съпоставими сделки. Тези доводи на касатора са неоснователни, тъй като за целите на ДОПК пазарни цени се определят само по някой /при определени случаи, посочени в наредба Н-9/2006 г. и някои/ от изрично посочените в т. 10 на пар. 1 ДР ДОПК методи. Използваният от експерта инвестиционен метод, който се основава на пазарната стойност на актива и разходния подход, свързан с амортизираната заместителна стойност, не са сред изброените в пар. 1, т. 10 ДОПК методи. Както беше посочено по-горе, прилагането на тези методи съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата изисква наличието на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, а такива данни експертът не е намерил. За да се определят пазарни цени за целите на ДОПК и по други методи, когато липсват данни за съпоставими неконтролирани, е необходима съответна законодателна промяна. При действащата към момента правна уредба относно реда и начина за определяне на пазарни цени, правилни са изводите на първостепенния съд за това, че приетата от органите по приходите такава в случая е незаконосъобразно определена. Доколкото в касационната жалба не се навеждат доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с неназначаване служебно от него в съдебното производство на експертиза със задача да определи пазарни наемни цени по някой от методите, регламентирани в пар. 1, т. 10 ДОПК, то оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора, че присъденото от АССГ в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Както е посочил административният съд, минималният размер, съответен на правния интерес, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 708 лв., договореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. и разликата е съответна на действително предоставената от адвоката по делото адвокатска защита. Това се отнася и до адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение