Решение № 1038 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е касационна жалба на Л. Босилков, подадена чрез адв. С. Жеков против Решение 1801/21.03.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10621/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-22002221004787-091-001 от 10.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1616/10.10.2022 г, на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи на касатора по същество са за допуснато нарушение на материалния закон, като според него в хода на ревизията не е доказано наличието на материалните предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на задълженото лице в качеството на управител на въпросното дружество и приемайки друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Волянова, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция в размер на 21 920,90 лв., определено при актуалната редакция на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу решение, което е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град /АССГ/ е бил Ревизионен акт /РА/ Р-22002221004787-091-001 от 10.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1616/10.10.2022 г, на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София, при ЦУ на НАП, относно ангажирана отговорността на Л. Босилков по чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на Тера Фарм Експорт ЕООД за данък добавена стойност за данъчни периоди м.07. и м.08.2017г., в общ размер на 291 092,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 140 591,51 лева. С обжалваното решение, Административен съд София град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на Л. Босилков против ревизионния акт, в частта потвърдена с решението на горестоящия орган, като поради допусната явна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт е посочил различен размер на установените задължения, а именно задължение да ДДС в размер на 319 189,29 лв. и не е уточнил размера на дължимите лихви. Допусната ЯФГ в мотивите на съдебния акт, не е основание за неправилността му и може да бъде отстранена от първоинстанционния съд служебно и неограничено във времето. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице на основание чл.19, ал.1 ДОПК. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, притежава законовоустановената форма. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Посочено е, че по делото няма спор за факти, а единствено по тълкуване и прилагане на закона. 2. В тази връзка е дадено тълкуване на разпоредбите на чл.19, ал.1 ДОПК, с които е установена лична имуществена отговорност на определена категория лица и са посочени елементите на фактическия състав на същата. 3. Прието е, че от доказателствата по делото се установява, че към ревизираните периоди именно Л. Босилков е управител и едноличен собственик на капитала на Тера Фарм Експорт ЕООД, а последното има непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила РА Р- 22221017008248-091-001 от 20.07.2018 г. 4. Приета е за установена и втората предпоставка от разпоредбата, а именно поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В тази връзка съдът е посочил, че в периода през който управител на Тера Фарм Експорт ЕООД е Босилков са подавани от упълномощен представител на дружеството Н. Братоевски СД по ЗДДС с невярно съдържание, както и че в дневниците за продажби на дружеството за периода са отразени ДКИ, с които размерът на начисления данък добавена стойност за същите периоди е намален със сума в размер на 239 212, 30 лв., както и че са декларирани фиктивни доставки на лекарства, като по този начин дружеството също е намалило задълженията си за ДДС. Отделно от това е установено, че всички постъпления по банковата сметка на Тера Фарм Експорт ЕООД са изтеглени или преведени към трето лице Югопром Трейдинг ЕООД, от което Тера Фарм Експорт ЕООД няма получени доставки. 5. За неоснователен е приет довода на жалбоподателя, че не той, а упълномощено от него лице е укривало фактите от органа по приходите, като са изложени мотиви, че след като информацията по ЗДДС за периода е подавана в НАП от името на жалбоподателя, то същият е имал достъп до документите на дружеството и правилно органа по приходите е заключил, че наличието на генерално пълномощно и предоставянето на електронен подпис на трето лице не отменят отговорността на титуляра да представлява дружеството, да упражнява контрол върху дейността му, както и да проверява съдържанието на документите, подписвани и изпращани чрез КЕП, чиито автор съгласно удостоверението е управителя Босилков. 6. За безспорно установени са приети и останалите предпоставки - невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски, както и наличието на причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. В тази насока съдът е приел, че с неподаването на коректно попълнени СД и издаване на КИ, без основание, умишлено и недобросъвестно са намалени задълженията по ЗДДС на Тера Фарм Експорт ЕООД, което е единствената причина приходната администрация да не предяви претенциите си в момент когато дружеството е разполагало с парични средства за погасяване на публичните задължения и това е единствената причина публичните задължения да останат несъбрани. Недобросъвестното поведение на РЛ се доказвало и с извършената от него продажба на дружеството за сумата от 2 лв., като при продажбата РЛ не са съставени счетоводни документи за касова наличност, а банковите наличности са били изтеглени. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора по същество са за допуснато нарушение на материалния закон, като според него в хода на ревизията не е доказано наличието на материалните предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на задълженото лице в качеството на управител на въпросното дружество и приемайки друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Л. Босилков е управител и едноличен собственик на капитала на Тера Фарм Експорт ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за ДДС и конкретно в периоди м.07. и м.08. 2017г. Задълженията на дружеството за плащане на ДДС за м.07. и м.08. 2017г. в размера на 291 092,99 лв. и лихви в размер на 140 591,51 лева, са установени с влязъл в сила ревизионен акт Р- 22221017008248-091-001 от 20.07.2018 г. Отделно от това дружеството е подавало справки-декларации за задължения за ДДС с невярно съдържание за получени доставки на лекарства от Голдън Фарм Експорт ЕООД, съставяло е КИ, без основание, с които размерът на начисления данък добавена стойност за същите периоди е намален със сума в размер на 239 212, 30 лв., и е декларирани фиктивни доставки на лекарства. Правилно органа по приходите и съдът приемат, че с тези действия е осъществена втората предпоставка на чл.19, ал.1 ДОПК, а именно извършени действия, чрез които се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Безспорно е установено, че вземанията за ДДС спрямо Тера Фарм Експорт ЕООД не са били събрани и са останали несъбрани към момента на издаване на процесния РА. В тази връзка по делото са приети достатъчно неоспорени доказателства за образувано изпълнително производство и наложени с постановления за налагане на обезпечителни мерки запори на всички банкови сметки на дружеството, но е установена липса на активи за обезпечаване и за събиране на задълженията. Установена е и причинно - следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения за данъци. Правилно съдът е приел, че с подаването на СД с невярно съдържание е възпрепятствана приходната администрация да събере публичните задължения, в период, в който дружеството е разполагало с активи. От представените оборотни ведомости към 30.11.2017г. дружеството е разполагало с парични средства в брой в размер на 1 392 363,68 лв., с които е можело да погаси задълженията си. В същото време, задълженията не само че не са погасени, а всички средства на дружеството по банкови сметки или на каса са изтеглени и на 26.09.2017 г. дружествените дялове на РЛ са продадени на Гама Бизнес Проект ЕООД с управител сръбски гражданин З. Милосавлевич за сумата от 2 лв., като при продажбата не са съставени документи за предадени счетоводни документи и налични парични средства. Неоснователни са доводите на касатора, че всички действия са извършени от упълномощено лице, за което управителя и едноличен собственик на капитала не следва да носи отговорност. Именно управителя Босилков е упълномощил Н. Братоевски да подава от негово име и с неговия електронен подпис отчетните регистри по ЗДДС, да борави с банковите сметки и налични парични средства, поради което правилно е ангажирана отговорността на управителя и едноличен собственик на капитала Л. Босилков за задължения на Тера Фарм Експорт ЕООД за данък добавена стойност за данъчни периоди м.07. и м.08.2017г., в общ размер на 291 092,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 140 591,51 лева. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна - Национална агенция по приходите, следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 21 917 лв. По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.7 от ДОПК, вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение