Решение № 6861 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Т. от [населено място], община Тунджа против Решение 87 от 20.06.2023 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело 58/2023 година. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение и се релевират съображения за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за разрешаване на спора по същество, като се отмени решението на директора на Териториалното поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, а преписката да бъде върната за ново произнасяне. Ответникът директорът на ТП на НОИ Ямбол, в писмено становище и писмена защита, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. П. Т., против Решение 2153-28-14 от 22.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с която е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане 2113-28-1158#1 от 23.12.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-28-1158 от 25.11.2022 г. Р. П. Т. е поискала от компетентния орган отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е приложила документи за доказване на правото, което претендира. С Разпореждане 2113-28-1158#1 от 23.12.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол е отказано отпускането на исканата пенсия като е прието от органа, че лицето има навършената изискуема възраст за 2022 г. - [възраст], но не отговаря на условието за 15 години действителен осигурителен стаж, поради което няма право на лична пенсия по чл. 68, ал.3 КСО. Посочено е още, че зачетеният осигурителен стаж от II категория труд е 10 години 3 месеца и 21 дни, а от III категория - 4 години 9 месеца и 18 дни. Превърнат към трета категория трудовият стаж възлиза общо на 17 години 8 месеца и 7 дни, от които действителният е 14 години 6 месеца и 21 дни, като в него е включен и периодът на майчинство - 1 година 2 месеца и 00 дни. За периодите 18.06.1987 г. - 30.06.1990 г. и 01.07.1991 - 14.04.1993 г., осигурителният стаж е зачетен на шестдневна работна седмица, съгласно Удостоверения обр. УП - 13 5507-28-116 и 5507-28-117, и двете от 30.03.2021 г. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ямбол, който в производството по осъществения административен контрол по реда на чл. 117 КСО е оставил без уважение жалбата на Р. Т., като е постановил оспореното пред съда Решение 2153-28-14 от 22.02.2023 г. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателката за неправилно разпределение на доказателствената тежест при приложение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК относно това дали е работила на шестдневна работна седмица във Фуражен цех Дражево. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ето защо върху нея лежи доказателствена тежест за установяването на това обстоятелство, което е останало недоказано. От представените по делото доказателства е видно, че общият осигурителен стаж на жалбоподателката е на 15 години, 1 месец и 9 дни, от които 4 години, 9 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория труд и 10 години 3 месеца и 21 дни осигурителен стаж от втора категория. Превърнат към трета категория, общият осигурителен стаж възлиза на 17 години, 8 месеца и 7 дни. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго трудово правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на набор на или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Обосновано административният съд е достигнал до извод, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката е 14 години, 6 месеца и 12 дни, и не е достатъчен за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, като е кредитирал представените две удостоверения съответно 5507-28-117 от 30.03.2021 г. и 5507-28-116 от 30.03.2021 г., видно от които няма данни жалбоподателката да е работила на петдневна работна седмица. В този смисъл, документите, от които е извлечена информация за трудовия стаж на Р. Т. разчетно- платежни ведомости, съдът правилно констатира, че не отчитат режима на работа при петдневна работна седмица. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. С оглед изход на делото, основателна се явява акцесорната претенция на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателката следва да заплати на ТП на НОИ - Ямбол сумата в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,