Решение № 4111 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2018 г.

Решение № 4111 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Дашкова Спасова чрез процесуален представител срещу решение № 2125 от 29.03.2018 г. по административно дело № 9141/2017 г. от Административен съд - София град (АССг). С него с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-30-1-34/17.07.2017 г. на Главния секретар на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Претендира заплащане на деловодни разноски, включително определяне на възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба - Главният секретар на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВЗ), чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба от активнолегитимирана страна против индивидуален административен акт. След извършена пълна проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. При разглеждане на делото в АССг не се допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е изяснил спора, като е събрал относимите и необходими доказателства за установяване на релевантните за спора факти. Приетата за установена фактическа обстановка е базирана изцяло върху тях, а на страните е осигурена възможност да представят доказателства за установяване на твърденията им. Решението е обосновано - в мотивите е извършен обстоен анализ на доказателствата, а правните изводи са подробно аргументирани. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. Страните не спорят относно факта, че съгласно Устройствения правилник (УП) на ДАДРВЗ, в сила до 05.07.2017 г., Териториална дирекция (ТД) - Враца е съществувала като териториално звено на Главна дирекция "Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси". С изменението на УП, прието с ПМС № 131 от 30.06.2017 г., в сила от 05.07.2017 г.), със заповед на председателя на Държавната агенция ТД - Враца е закрита, а целият отдел "Финансови дейности, административно и правно обслужване", в който е била заеманата от жалбоподателката длъжност "старши юрисконсулт" е съкратен заедно с двете щатни бройки за тази длъжност. При тези факти правилно административният съд приема, че в случая е налице реално съкращение на длъжността, заемана от жалбодателката, което е следствие на направените структурни промени - закриване на част от специализираната администрация, а не на цялата администрация, е налице хипотеза по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Обстоятелството, че част от служителите са назначени в ТД Плевен не опровергава този извод, а и от представените в касационното производство писмени доказателства се установява, че една от тези служителки е назначена след проведен конкурс. Обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че в случая е приложим ЗДСл, който не предвижда изискване за извършване на подбор, а при липса на решение на органа и определени от него правила за извършване на такъв наведеният довод в касационната жалба е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на ДАДРВЗ деловодни разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение