Решение № 13490 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 974/2015 г.

Решение № 13490 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 974/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Областния управител на Област София срещу решение № 6957 от 18.11.2014 г. по адм. дело № 6947/2014 г., постановено от Административен съд София - град, Първо административно отделение, 1-ви състав, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-15-120 от 11.06.2014 г., с която е отказано да се уважи искането на наследниците на Никола Донев Денев за изплащане на обезщетение за отчуждена част от недвижим имот при условията на чл. 39а от ЗДС. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва решението на основание чл. 209, т. 3 (погрешно е посочена ал. 3) и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК като твърди, че същото е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ЗДС. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено и отхвърлена първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника - Станка Тодорова Иванова, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпило писмено Становище, в което се заявява, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно, законосъобразно и основателно, постановено съобразно представените по делото доказателства. В открито съдебно заседание пред ВАС Станка Иванова се явява лично, поддържа казаното от адвокатката си и моли жалбата да бъде отхвърлена. Останалите ответници - Захари Тодоров Вълчанов, Райчо Николов Донев, Мария Добриянова Кашукеева и Калина Добриянова Цекова, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Решението на първоинстанционния съд е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. Същото е обосновано въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Решаващият съд правилно и обосновано е приел, че по отношение на жалбоподателите са били налице предвидените в чл. 39а от ЗДС предпоставки за изплащане на парично обезщетение за отчуждената за държавни нужди част от имота им. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Областния управител на Област София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6957 от 18.11.2014 г. по адм. дело № 6947/2014 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Административен съд - София-град, Първо отделение, 1 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД-15-120/11.06.2014 г. на Областния управител на област София, с която е отказано да се уважи искането на наследници на Никола Донев Денев за изплащане на обезщетение за отчуждена част от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 87401.7501.997 (имот № 10430, кад. лист Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), находящ се в с. Яна, район "Кремиковци" - СО и с втори диспозитив съдът ВРЪЩА административната преписка на Областния управител на област София за произнасяне в 7-дневен срок с нова заповед по чл. 39 (39а е вярното), ал. 2 от ЗДС, по искане с вх. № 92/18 от 21.03.2012 г. на наследниците на Никола Донев Денев, съобразно мотивите на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред него жалба е основателна. Констатирал е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от чл. 59 АПК форма и съдържание. Счел е, че към датата на издаване на оспорения административен акт не са били налице предпоставки за отказ, тъй като от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е собственост на наследниците на Никола Донев Денев, като те надлежно са удостоверили правото си на собственост върху имот с площ 1,917 дка въз основа на решение № 2289-1 на ОСЗ район "Кремиковци", издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 4 от 25.01.1999 г. по чл. 18г, № 5 от 25.01.1999 г. по чл. 18д и № 6 от 25.01.1999 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ. Освен това е приел от представеното по делото решение № 2289/23.11.1994 г. на Поземлена комисия община Кремиковци, че дори в доста по-ранен етап от влизането в сила на решение № 777 от 30.11.2007 г. на МС по чл. 34а от ЗДС за отчуждаването на 539 кв. м, правото на собственост върху процесния имот е било възстановено на жалбоподателите. Съдът е приел за основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателката Станка Тодорова Иванова, че имотите, внесени в ТКЗС никога не са променяли собствеността си, като се е позовал на Решение на Конституционния съд № 12 от 8 юли 1993 г. по конст. дело № 12/1993 г., както и на Решение на Конституционния съд № 7 от 19 юни 1995 г. по конст. дело № 9/1995 г. Въз основа на цитати от тези конституционни решения е направил извод, че дори решение № 2289/23.11.1994 г. да не е било представено пред областния управител с искането с вх. № 92/18/21.03.2012 г., то не може да се приемат мотивите на ответника, че към датата на влизане в сила на решение № 777/30.11.2007 г. на МС за отчуждаване, лицата не са били собственици на имота. В тази връзка съдът е посочил, че забавянето в реституционния процес в никакъв случай не означава, че имота е бил без собственици, тъй като по силата на специалния ЗСПЗЗ, собственици са наследниците на Никола Донев Денев. Съдебното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба пороци. При изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Пред Административен съд София - град е обжалвана заповед № РД-15-120 от 11.06.2014 г. на Областния управител на Област София. С тази заповед е отказано да се уважи искането на наследници на Никола Донев Денев за изплащане на обезщетение за отчуждена част от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 87401.7501.997 (имот № 10430, кад. лист Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), находящ се в с. Яна, район "Кремиковци" - СО. От изложените в заповедта обстойни мотиви се установява, че искането не е уважено поради една единствена причина, а именно, че лицата, претендиращи право на обезщетение не са били собственици на имота към момента на влизане в сила на решението на Министерски съвет за принудително отчуждаване по реда на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС. На това място веднага следва да се отбележи, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство нито от административен орган, нито от съда в административен процес. Наличие или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково гражданско производство. В конкретния случай обаче не се касае за обсъждане на право на собственост, а за установяване на собственост по представени документи. Не е спорно по делото, че в приложението към т. 1 на Решение на Министерския съвет № 777/30.11.2007 г. за отчуждаване на имоти, в графата "собственик на имота" е било записано "липсват данни". Затова в случая не е налице спор за собственост, защото няма две или повече лица, които да претендират да са собственици върху един и същ имот. След 1991 г. в законодателството на Република България са приети няколко реституционни закона като: Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ - обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.); Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.); Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ЗВСНМРСА - обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г.); Закон за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.); Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 12.03.1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България (обн. ДВ, бр. 104 от 24.12.1992 г.); Закон за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ - обн. ДВ, бр. 1 от 4.01.1991 г.); Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ - обн. ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г.); Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ - обн. ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г.); както и Постановление № 192 на Министерския съвет от 1.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. (отменено с Постановление № 162 на МС от 2.08.2000 г. за приемане на Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г., прието на основание § 1, ал. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите). В изпълнение на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ е издаден и Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ - обн. в ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.). Измежду изброените нормативни актове най-близо до настоящия проблем с оглед фактическата страна на спора е Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - обн. в ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г., с многобройни изменения, вкл. и в заглавието в ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. - Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Приет е и Правилник за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Целта на земеделската реституция е да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени (внесени в първоначалната редакция на закона) в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, дори и върху такива, които са включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, при изключението ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. А ако земеделските земи, които се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, тогава собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове - чл. 10б от ЗСПЗЗ. По ЗСПЗЗ, за разлика от ЗВСОНИ, собствеността не се възстановява ex lege, а се подава заявление до органа по поземлената собственост и се развива различна процедура според това дали правото на собственост върху претендираните от бившите собственици или техните наследници имоти може да бъде възстановено в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ; дали възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; дали имотите попадат в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, при които случаи се издава решение на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и се изработва план на новообразуваните имоти на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ; дали имотите се намират в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии), при които се развива процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В конкретни посочени от законодателя случаи се издава решение за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Следва на това място да се отбележи за яснота, че отказ да се признае правото на собственост, отказ да се възстанови правото на собственост, признаването правото на собственост и възстановяването правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, са различни по своя характер и последици. Освен това правото на собственост може да е признато, но да е отказано възстановяване по причина, че имотът се намира в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии) или е извън тях, но е застроен или върху него са проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността, в които случаи е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и / или с поименни компенсационни бонове. В такива случаи скица за имота не се издава от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован пред годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие. По принцип скици на имоти се издават въз основа на някакъв план - кадастрален, помощен, план за земеразделяне, план на новообразувани имоти, КВС. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, идентична с тази на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, която, ако се касае за имоти в границите на урбанизираните територии - се издава от техническата служба на общината, а в останалите случаи - от общинската служба по земеделие. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. След тези общи принципни положения, за конкретния случай следва да се посочи, че е била налице хипотезата, при която процесния имот се е намирал в строителните граници на населеното място (в границите на урбанизирана територия). Именно затова се е развила процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - издадена е заповед на кмета на Район "Кремиковци" № РД-64-019/03.02.2010 г., с която е одобрено решението на техническата служба за определяне на застроената, респективно свободната част от имот № 10430 от помощния кадастрален план на с. Яна - разширение, м. "Моравата", кв. 69, на базата на която заповед са издадени удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, въз основа на които пък Общинска служба по земеделие "Кремиковци" е постановила решение № 2289-1 от 10.03.2010 г., с което е възстановила правото на собственост на наследниците на Никола Донев Денев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,917 дка, 4-та категория, находящ се в строителните граници на село Яна, местността "Моравата", имот № 10430, кад. лист Б-4-12-Б от помощния плана по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, заявен с пореден № 2 от заявлението. Няма спор, че заявлението от наследниците на Никола Донев Денев за възстановяване на правото на собственост е с вх. № 2289 от 20.02.1992 г. в Поземлена комисия - Кремиковци. Първото решение на органа по поземлената собственост - № 2289 от 23.11.1994 г. независимо, че в него са посочени съседи, на практика само признава, а не възстановява реално правото на собственост. След като процесният имот се е намирал в строителните граници на населеното място, за този имот не е можело да се издаде скица, а редът за възстановяване на такива имоти е посочен в чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Меродавно за възстановяване правото на собственост на наследниците на Никола Донев Денев е решението на Общинска служба по земеделие - Кремиковци с № 2289-1 от 10.03.2010 г. Действително това решение е представено след влизане в сила на решението на Министерския съвет № 777 от 30.11.2007 г. за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", но не може да се приеме, че те не са били собственици на имота към този момент. Съгласно приложимата към датата на отчуждаването редакция на чл. 39а от Закона за държавната собственост, когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, като в тези случаи, бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Вижда се, че законът дава възможност на правоимащите да докажат правото си да получат обезщетението, като не предвижда ограничение това право да е съществувало към датата на влизане в сила на отчуждаването. Освен това, правото за възстановяване на собствеността е започнало с подаването на заявление още през 1992 г., но сложната административна процедура, развивала се цели 18 години, безспорно е забавила земеделската реституция. Този факт не може да има негативен ефект върху бившите собственици и да се възприема в ущърб на правоимащите лица. С оглед така изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде оставено в сила. Разноски не се дължат на никоя от страните. Касационният жалбоподател е поискал юрисконсултско възнаграждение, но такова не следва да му се присъжда при този изход на спора. Ответната страна Станка Тодорова Иванова в писменото становище от адв. Вичишта е поискала присъждане на разноски, но такива не са направени в касационното производство. Затова съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,