Решение № 16497 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2018 г.

Решение № 16497 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София срещу решение № 446 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 574/2017 г. по описа на Административен съд – Враца в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Б. Славчев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място], сумата от 1600 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста при Областна служба "Изпълнение на наказанията"- гр. Видин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Славчев като неоснователна. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част - над присъдената сума от 1 600 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. - е предявена и касационна жалба от Б. Славчев. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Славчев в пълния й предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГД "Изпълнение на наказанията –София се представлява от юриск. Николова, която поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, оспорва касационната жалба на Славчев, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт в осъдителната му част, съответно – правилност на същия в отхвърлителната му част. Касационният жалбоподател Б. Славчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Б. Славчев и частична основателност на касационната жалба на ГД"ИН". Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Б. Славчев е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Б. Славчев срещу ГДИН - София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от ответника и изразяващи се в нарушаване на защитените в чл. 3 от ЗИНЗС права в следствения арест в гр. Видин, където е бил задържан в периода 20.11.2012 г. – 04.02.2013 г., периода 12.05.2015 г. – 31.07.2015 г. и периода 28.03.2016 г. – 13.07.2016 г., където не са му осигурени изискуемите по закон битови условия: не е имало необходимата слънчева светлина, достъп до чист и свеж въздух, до течаща вода, липсвал е и санитарен възел в килията. Изложени са твърдения, че незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица от следствения арест в гр. Видин, са оказали силно негативно влияние върху психиката на задържания, изразяващо се в чувство на унижение, безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безсъние, главоболие, безпомощност, незащитеност, липса на желание за живот. С обжалваното решение АС-Враца е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Б. Славчев обезщетение в размер на 1 600 лв. за претърпени от него неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на мярката "задържане под стража" в Следствения арест –Видин, а именно: неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на медицинска помощ, на чист въздух и наличие на постоянна изкуствена светлина за периода: 20.11.2012 г. – 04.02.2013 г., 12.05.2015 г. – 31.07.2015 г. и периода 28.03.2016 г. – 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение исковата претенция на Б. Славчев срещу ГДИН за сумата над 1 600 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Враца, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция на задържания Б. Славчев срещу ГДИН за посочените в исковата молба периоди, а именно 20.11.2012 г. – 04.02.2013 г., 12.05.2015 г. – 31.07.2015 г. и периода 28.03.2016 г. – 13.07.2016 г. е основателна, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на разпитаните двама свидетели е приел, че в исковите периоди ищецът е пребивавал в Следствения арест – Видин в изпълнение на мярка за неотклонение "задържане под стража". АС-Враца е приел за доказано по делото, че в помещенията, в които е бил настанен ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, не е имало пряк достъп до естествена светлина и подходящо проветрение, доколкото т. н. прозорчета на помещенията са гледали към коридора, а не навън. В тази връзка съдът е направил извод, че администрацията на Следствения арест – гр. Видин, не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лишените от свобода лица, включително и ищецът, като е приел, че хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради използването на шишета за физиологични нужди, краткия достъп до течаща вода, липсата на достъп до дневна светлина и чист въздух, нередовното ползване на баня. Според съда, като е допуснала престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на Следствения арест – гр. Видин е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, както и тази на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. По горните съображения АС-Враца е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на Славчев за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на администрацията на Следствения арест – гр. Видин. Съдът е заключил, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Славчев е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в периодите на задържане в Следствения арест - гр. Видин, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, съответно администрацията на ГДИН е допуснала нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил размер на обезщетението от 1 600 лв. за претендираните периоди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция на Славчев над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователна. Съдебното решение е частично неправилно. Предявената от касатора Б. Славчев касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е изцяло неоснователна. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, развити в съдебния акт и обосноваващи отхвърлителния му диспозитив, ВАС не намира за необходимо да приповтаря същите в касационното си съдебно решение. Частично основателна, и то само по отношение размера на присъденото в полза на Славчев обезщетение за неимуществени вреди, е касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София. Определеният от административния съд размер на дължимото обезщетение от 1 600 лева е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение в осъдителната му част за сумата над 600 лв. до пълния присъден размер от 1 600 лв. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на Б. Славчев срещу ГДИН за сумата над 600 лв. до 1 600 лв. като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение