Решение № 6 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2017 г.

Решение № 6 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/. Образувано е по жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Младост, София град срещу решение № 6132/30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5432/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № ЗСП/D-C-M/77/28.04.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Младост, София град, потвърдена с решение № 22-РД06-0092/25.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. Делото като преписка е изпратено на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Младост за ново произнасяне по молбата на И. Петкова Д. от 05.04.2016 г. при спазване, на дадените в мотивите на съдебното решение, указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - И. Петкова Д., в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед № ЗСП/D-C-M/77/28.04.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Младост, София град, потвърдена с решение № 22-РД06-0092/25.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град, с която на И. Петкова Д. е отпусната еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150, 00 лева. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд намира, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на мотиви. Решаващият съд обосновава извод, съобразно който в заповедта, както и в социалния доклад не са изложени никакви фактически основания за отпускане на социалната помощ по чл. 16 от ППЗСП, в определения размер. В социалния доклад се посочва, че размерът на разходите за лекарства е около 215, 00 лева. Представените разходооправдателни документи са за изразходвани средства на стойност 243, 02 лева. Първоинстанционният съд извежда, че в конкретния случай не е посочено въз основа на какви данни е направено заключение, че сумата от 85, 00 лева месечно се заплаща за поддържащо лечение. Не са анализирани поотделно представените разходооправдателни документи, за да се посочи разходите по кои от тях се приемат за относими към инцидентно възникналата нужда и кои се приемат като неотносими, и по каква причина. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че оперативната самостоятелност на административния орган при определяне размера на отпусканата социална помощ по чл. 16 от ППЗСП не го освобождава от задължението да мотивира издадения административен акт. Последното изискване е въведено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на общо основание е приложимо и в административното производство по ППЗСП. Обоснован е извод относно липсата на фактически основания за издаването на оспорената заповед при условията на оперативна самостоятелност, което се явява абсолютно основание за нейната отмяна. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В случая, страните в процеса не спорят относно необходимостта за отпускането на вида социална помощ - при инцидентни нужди. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата Д. е на 82 г., разведена и живее съвместно с дъщеря си в жилище, което е собственост на дъщеря й. Заявителката е лице с увреждане – 91, 4 %, без чужда помощ, пожизнено, съгласно ЕР на ТЕЛК № 3632/17.07.2002 г. Дъщеря й е неомъжена, без деца, безработна и няма възможност да я подпомага финансово. Д. получава пенсия в размер на 217, 06 лв. Ответницата е в затруднено материално положение и с влошено здравословно състояние, в резултат от претърпяно на 23.02.2016 г. пътно транспортно произшествие, поради което нейните финансови средства са недостатъчни да покрият заплащането на лечението. Спорен от правна страна е въпроса относно размера на отпусната социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. В тази връзка е установено, че ответницата по касация е направила разходи за медицински изследвания и лекарства, но в социалния доклад не е посочено въз основа на какви данни е обосновано заключение, че сумата от 85, 00 лева месечно се заплаща за поддържащо лечение, както и не са анализирани поотделно представените разходооправдателни документи, за да се посочи разходите по кои от тях се приемат за направени във връзка с лечението на травмата, предизвикана от ПТП. Изискването за мотивиране на акта предпоставя той да съдържа съвсем конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Когато актът се издава по искане на адресата, мотивите трябва да кореспондират с искането, от които трябва да личи ясно становището на административния орган по неговата основателност от фактическа и правна страна. Неизлагането на мотиви, дори и когато административният орган е овластен да реши въпроса в условията на оперативна самостоятелност, е основание за отмяната на индивидуалния административен акт. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Предвид изложеното, пълната липса на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,