Решение № 11886 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2015 г.

ВАСIV отделение10.11.2015 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 25.02.2015 г. на Административен съд Велико Търново - Трети състав, постановено по адм. дело № 733/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 11886 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2015 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Иво Иванов Янев със съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Хр. Самсаров" № 5, срещу решение постановено по адм. дело № 733/2014 г. на АСВТ (Административен съд Велико Търново), с което е отхвърлено оспорването на Уведомително писмо, с което му е отказано плащане по подадено заявление. Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. На първо място твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в производството пред съда. Заявява, че не му е известно да е извършвана физическа проверка на имотите, поради което намира за недоказан извода за липса на стопанисване на същите. Според него в представената пред съда административна преписка липсва анализ относно неизпълнение на стандарта за добро земеделско състояние на заявените през 2013 г. имоти, поради което счита, че отказът е постановен без мотиви. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено, както и оспорения от него административен акт. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, като при произнасянето си се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Обжалваният съдебен акт не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от същия кодекс следва да остане в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 23.03.15., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 25.03.2015 г. касационна жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 9.03.2015 г., и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 16 от 25.02.2015 г. по адм. дело № 733/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд Велико Търново - Трети състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иво Иванов Янев, с постоянен адрес с. Горни край, общ. Елена, и посочен адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. "Хр. Самаров" № 5, ап. 5, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-030-6500/1242 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Иво Иванов Янев да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София разноски по делото в размер на 350.00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Обжалваното уведомление е издадено в писмена форма и в него, обратно на соченото от жалбоподателя, са изложени фактите, мотивирали автора му да постанови отказа на финансова помощ и налагането на санкции за бъдещи периоди, както и правните норми, към които същите са подведени. Затова не са налице нарушения на формата, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е установил, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и актът не е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона - към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на обжалваното уведомително писмо, преобладаваща част от заявените от жалбоподателя площи не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и по-конкретно от заявените общо 6,55 ха пасища, допустимите за подпомагане площи са 1,13 ха, а разликата между декларираната и установената като допустима за подпомагане /т.н. "наддекларирана площ"/ е 5,42 ха, тоест процентното съотношение надхвърля 50%. А след като разликата е по-голяма от 50%, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, земеделският производител бива изключен от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57, § 3 от същия регламент, като съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията /определените с уведомителното писмо "санкции за бъдещи периоди"/. На последно място съдът е констатирал и че не е налице соченото в жалбата отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК (погрешно посочено ЗПЗП), доколкото не се установява с оспореното уведомително писмо да се преследват цели, различни от посочените в чл. 2 от ЗПЗП. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Пред Административен съд - Велико Търново е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2013 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие", гр. София, което не е посочено в жалбата, но е с изх. № 02-030-6500/1242 от 12.08.2014 г. С това писмо адресатът Иво Иванов Янев от гр. Варна, ул. "Христо Самсаров" № 5, вх. А, ет. 3, ап. 5, УРН: 568860 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 03/310513/59514 за кампания 2013, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева, тоест, въпреки че е поискана сума от 2029.31 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, тоест, въпреки че е поискана сума от 1665.36 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. Според уведомителното писмо, на заявителя са наложени санкции за бъдещ период, както следва: по СЕПП - 1679.22 лв. в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и по НР1 - 1378.06 лв. в съответствие с чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че уведомителните писма са мотивирани, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както счита жалбоподателя. На това място следва за прецизност да се отбележи, че според подаденото от Иво Иванов Янев Заявление за подпомагане 2013 - Форма за физически лица, лицето е кандидатствало за финансово подпомагане още и за Агроекологични плащания (АЕП), но в процесното уведомително писмо няма произнасяне по тази мярка и затова тя не е предмет на обсъждане в това производство. Всъщност по адм. дело № 733/2014 г. има данни, че по мярката 214 "Агроекологични плащания" е издадено друго Уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-030-6500/3079 от 24.09.2014 г., като то е предмет на разглеждане по друго образувано пред Административен съд - Велико Търново адм. дело № 783/2014 г. Необходимо е да се посочи и за пълнота, че финансовото подпомагане в Република България започва от 2007 г., тоест 2007 г. е първата година, за която земеделските стопани имат правото на директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, като подаването на заявления продължава и за кампания 2013 г. Целта е да се подпомагат земеделските производители при провеждане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСПЕС), за която вече има нов програмен период "2014 - 2020 г." Предвидени са нови мерки, нови условия и ред за подпомагане. За процесния период от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) "2007 - 2013 г." като нормативна база е приложимо както националното законодателство - Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и множество наредби, така и различни Регламенти (ЕО или ЕС) относими за конкретния период. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция за прилагане на ОСПЕС се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена и специална Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба (преди изменението в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.), системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, а електронната база данни за годните за подпомагане площи е част от СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели) - последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП (преди изменението в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.) и чл. 24 от Наредбата (преди изм. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.). Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се правят не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Цялата тази описана процедура се развиваше при действащата към датата на издаване на процесното уведомително писмо нормативна регламентация преди изменението на ЗПЗП и Наредбата през 2015 г. През 2012 г. в СИЗП се създава специализирани слой "Площи, допустими за подпомагане", който се обновява и актуализира за всяка кампания. Този специализиран "слой" представлява дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане на територията на страната за съответната година. За кампания 2013 г. със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД-09-840/2.12.2013 г., на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", а със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-114/27.02.2014 г., на основание чл. 16г, ал. 2 от същата Наредба № 105/2006 г., е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като на ДФ "Земеделие" са предадени цифрови географски данни от СИЗП. В конкретния случай на заявените от жалбоподателя Иво Иванов Янев площи не са извършвани проверки на място, а са извършвани само административни проверки. Физическата проверка на място не е задължителна, а както се каза вече по-горе, тя се извършва само на 5% от подадените заявления на случаен принцип, в която извадка не е попаднало заявлението на жалбоподателя. Няма данни кандидатът за подпомагане да е подал предложение или възражение срещу одобрения обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", нито отделна жалба срещу одобрения окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", нито е налице оспорване на констатациите в образуваното първоинстанционно съдебно-административно производство. Разпоредбата на чл. 16в от Наредба № 105/2006 г. дава възможност на земеделските стопани да се запознаят с включването в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", на физическите блокове или частите от тях, в които стопанисват земеделски площи, като запознаването се извършва в общинската служба по земеделие по местонахождението на площите, като се използва сайтът на ДФЗ, секция "Система за индивидуална справка по Директни плащания", чрез преглед на съответните физически блокове или части от тях върху ЦОФК и констатиране дали попадат в специализирания слой. При регламентираната сложна и продължителна административна процедура по издаване на уведомителното писмо, което се предшества от извършване на редица действия - технически и правни, и то от различни административни органи - Общински служби по земеделие (ОСЗ), Областни дирекции към ДФ "Земеделие" (ОД на ДФЗ), Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. А при предвидените специални правила в националното законодателство и в регламентите за субсидиране по схемите и мерките за директни плащания, разпоредбите на общия АПК не намират приложение. След като по-голямата част от заявените за подпомагане площи попадат извън одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", то е налице основание за намаляване или отказ за плащане. На това място за яснота е необходимо да се направи разграничение между двата вида заповеди на министъра на земеделието и храните - едната е за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16б от Наредба № 105/2006 г., а другата е за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Само за прецизност проследявайки законодателството следва да се посочи още, че след изменението на наредбата в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., окончателният специализиран слой вече е наречен "Площи, допустими за подпомагане", както всъщност е бил наречен в една предходна редакция на наредбата в ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г. За конкретния случай е приложима редакцията, в която специализираният слой е наречен "Площи в добро земеделско състояние". Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като се е съобразил не само с разпоредбите на чл. 170 от АПК, но е приложил и т.н. "служебно начало", регламентирано в чл. 9, ал. 3 АПК, чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК. Освен това, напълно в случая намира приложение и общият принцип в гражданското производство по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. На жалбоподателя са изпратени преписи от приложените от ответника доказателства за да изрази становище, както и му е указано да ангажира доказателства относими за спора, но същия не се е явил и в двете проведени открити съдебни заседания нито лично, нито чрез пълномощник. Погрешно е становището на жалбоподателя, че му е отказано финансово подпомагане поради това, че не стопанисва имотите, защото отказът е за това, че кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и затова извършването на проверка за състоянието на заявените имоти през 2013 г. е ирелевантно. Това е ново основание за намаляване размера на плащането или отказване на плащане, въведено с изменение на ЗПЗП в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е приложимо към датата на издаване на обжалваното Уведомително писмо. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски предвид този изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1