Решение № 2895 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2014 г.

Решение № 2895 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/. Образувано е по касационна жалба от Ганчо Николов Тодоров от гр. Пловдив против решение № 1639 от 15.07.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 453/2014 г. С него се отхвърля жалбата му против заповед № ОПС-06-2880/22.11.2013 г. на директора на ДСП - Пловдив, потвърдена с решение № РД01/017 от 17.01.2014 г. на ИД директор на дирекция "Социално подпомагане". Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извежда касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на дирекция "Социално подпомагане" Пловдив не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ганчо Николов Тодоров срещу заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" издадена на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП във връзка с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата/. С нея се отказва отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013-2014 г. Мотивите на заповедта са, че дохода е над диференцирания за семейството минимум за отопление - средномесечният доход на семейството от предходните шест месеца е 596.36 лева и е по висок от ДМДО - 470.89 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, потвърдена при обжалване по административен ред, поради нарушения на административно производствените правила - не била проведена социална анкета, не са били взети предвид обстоятелства свързани с формиране на дохода, което ще прави невъзможно покриването на разходите за отопление на семейството на Тодоров. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че сумите които е получило семейството на Тодоров за предходните шест месеца надвишават диференцирания минимален доход за отопление който съгласно чл. 2, ал. 4, т. 16, т. 15 и т. 6 от Наредбата е определен на 470.89 лева. При съображения, че са взети предвид всички предпоставки предвидени в Наредбата за отпускане на целевата помощ такава не може дабъде отпусната независимо че не била извършена социална анкета която в случая не се отразява на законосъобразността на издадената заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление правото на целева помощ възниква за лицата и семействата, чиито средномесечен доход за предходните 6месеца преди подаване на молбата декларация е по нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Допълнителните разпоредби на § 3 от Наредбата дефинира понятието"диференциран минимален доход за отопление" като индивидуална граница за достъп до целева помощ за всяко лице съобразно възрастта, семейно положение и здравословно състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4, точки 1-16. Наредбата категоризира лицата по определени признаци: лице живеещо само, дете сирак, бременни жени и др. като при наличе на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по висок размер. В разглеждания случай са взети предвид всички предпоставки за определяне на правото на целева помощ включително всички парични суми като доходи на семейството независимо от основанието за получаването им които следва да се включат в дохода от който се определя диференцирания минимален доход за отопление. Няма законово основание за изключване на някои от получените суми с оглед техния характер на обезщетения както неоснователно се поддържа в касационната жалба. Неоснователни са и доводите, че допуснатите нарушение на админисративно производствените правила изразяващо се в неизвършването на социална анкета води до незаконосъобразност на акта. Съдът е обсъдил този довод в мотивите на обжалваното решение и правилно е приел, че дори и да беше извършена такава в настоящият случай това няма да доведе до други фактически констатации и правни изводи от тези, приети от административния орган в обжалваната заповед поради което не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК на административния акт. При озложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд шесто отделение