Решение № 1533 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2010 г.

Решение № 1533 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на "ДИС-ЕЙ-02" ЕООД, със седалище и адрес на управление адрес на управление гр. Перник, ул. "Дъбрава" № 5,представлявано от управителя Петър Илиев Димов срещу Решение № 124/14.07.2010 г. по адм. дело № 253/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № 930 от 27.04.2010 г. на кмета на община Перник. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които се иска отмяната му. Ответната страна - кмет на Община град Перник не ангажира становище по жалбата. Представителят на прокуратурата в мотивирано заключение намира жалбата за допустима, но по същество - неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като съобрази допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДИС-ЕЙ-02" ЕООД, със седалище и адрес на управление адрес на управление гр. Перник, ул. "Дъбрава" № 5,представлявано от управителя Петър Илиев Димов против Заповед № 930 от 27.04.2010 г. на кмета на община Перник, с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е наредено изземването от дружеството - жалбоподател по административен ред на общински имот, представляващ терен от 8 кв. м., находящ се в гр. Перник, ул. "Кракра" на тротоара пред № 14, ползван за извършване на търговска дейност-продажба на плодове и зеленчуци. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. В тази връзка е обосновано е приел, че процесният имот е общинска собственост и че същият се държи от жалбоподателя без правно основание, поради което оспореният пред него административен акт е правилен и законосъобразен, а също така, че са спазени процесуалните изисквания по издаването му, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Решението е правилно, като същото е постановено от компетентен съд, в рамките на допустимо съдебно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се държи без основание се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото не се спори, че процесният имот - 8 кв. м от тротоар пред къща на ул. "Кракра" № 14 в гр. Перник е частна общинска собственост. Безспорно е също така, че процесният имот е бил предоставен на касатора за възмездно ползване на основание чл. 12, ал. 5 от ЗОС и чл. 56 от ЗУТ от 01.07.2007 г. до 31.12.2007 г. с разрешение за извършване на търговска дейност на открито № 16 -07 от 27.07.2007 г. С оспорената в настоящото производство заповед кмета на Община Перник предвид изтеклия срок на разрешението за ползване е приел, че общинският имот се държи без правно основание, поради което и на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредил изземването му. При тази фактически данни, е осъществен хипотезиса на чл. 65 от ЗОС, поради което е правилен извода, че оспорената заповед е законосъобразна. В случая по делото, в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да държи процесния имот, но доказателства в тази насока не са представени, а представените не обосновават извод в противното, поради което изложените твърдения в касационната жалба не намират подкрепа в доказателствата по делото. Доводите относно касационните основания на жалбоподателя представляват по съществото си възраженията направени пред първата инстанция. Тези възражения са били предмет на обстоятелствено обсъждане и имат предвид единствено въпроси, касаещи срока на изтичане на цитирания договор като в тази връзка съдът в съответствие с доказателствата по делото и приложимото право е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат обсъждани повторно в същия смисъл, поради което и касационната жалба се явява неоснователна. Оспореното решение не е постановено при поддържаните в касационната жалба доводи по чл. 209 АПК и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,