Решение № 595 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1845/2013 г.

Решение № 595 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1845/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 186/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия и отмяна на постановената по него присъда в частта, с която е определено общо наказание на подсъдимия Н. Д. Д. по правилата на чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от НК. В искането се сочи, че атакуваният сегмент от съдебния акт е незаконосъобразен, тъй като наложените на Н. Д. наказания са групирани по неясен и противоречив начин в нарушение на разпоредбите на чл. 23, чл. 25 и чл. 68, ал. 1 от НК. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира за уважаване на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното: Районният съд в гр. Провадия съд с присъда № 59 от 04.06.2013 г. по нохд № 186/2012 г., на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията, наложени на Н. Д. по разглеждането дело / неясно защо съдът приложил чл. 69, ал. 1 от НК за тази санкция преди да определи общото наказание /и по още две дела - нохд № 150/2012 г. по описа на същия съд и по нохд № 687/2012 г. по описа на Районния съд в гр. Несебър, като постановил осъденият да изтърпи най-тежкото от тях - една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, а самостоятелно, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, и наказанието по нохд № 150/2012 г. с приспадане на изтърпяната част от наложените наказания. Присъдата влязла в сила на 20.06.2013 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането на Главния прокурор за нейната частична ревизия е процесуално допустимо и основателно. В нарушение на чл. 68, ал. 1 от НК и чл. 23, ал. 1 от НК съдът допуснал санкцията по нохд № 150/2012 г. едновременно да бъде "погълната" от общото наказание и да бъде самостоятелно изтърпяна. От справката за съдимост, приложена по делото, е видно, че деянието по нохд № 687/2012 г. е извършено на 10.08.2012 г., а присъдата по нохд № 150/2012 г. влязла в сила на 22.05.2012 г. Престъплението по нохд № 186/2012 г. е извършено в периода м. декември 2010 г. - м. 17.10.2011 г. т. е преди да има влязла в сила присъда за престъпленията по останалите две дела, но те помежду си са в отношение на рецидив и не могат да попаднат в обща съвкупност при определяне на наказание по реда на чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от НК. Не са били налице материалноправните предпоставки за кумулиране на трите наказания по описания в присъдата начин. Приемайки противното съдът е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предпоставящо отмяна по пътя на възобновяването на разглежданата част от присъдата и извършване на нова преценка за възможните конфигурации от наказания, осигуряващи най-благоприятен за осъдения статус. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение