Решение № 31 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2956/2017 г.

Решение № 31 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2956/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от К. П. С. иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.03.2013 г. /с погрешно посочена в молбата дата 28.10.2013 г./ по арб. дело № 1391/2013 г. на Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум", [населено място]. С решението К. П. С. и Е. В. Д. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 7 364,50 лева, ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 629,58 лева разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ К. П., рег. № 824, с район на действие П. окръжен съд, по което му е била връчена покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Позовава се и на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, която предвижда, че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от К. П. С. иск за отмяна на арбитражното решение от 28.03.2013 г. по арб. дело № 1391/2013 г. на Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум", [населено място], е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая в приложеното арбитражно дело липсват доказателства решението да е било изпратено от арбитражния съд на ответника по арб. дело К. С.. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ К. П., с район на действие П. окръжен съд, по изп. дело № 20148240400795, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение. Поканата е връчена на К. С. на 16.10.2017 г. С оглед на това изпращането на исковата молба по пощата на 17.10.2017 г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА е следващия стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т. 3 на решение № 9/24.10.02 г. по к. д. № 15/2002 г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал. 2 - в чл. 47 ЗМТА - непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът К. П. С. е потребител по смисъла на определението в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т. е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 321,76 лева. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на К. П. С. адвокат Е. И. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 698,20 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение