Решение № 15786 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2013 г.

Решение № 15786 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Силвия Тодорова Канева, от гр. Ямбол, срещу решение № 36 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 286/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директор на РУ "Социално осигуряване", гр. Сливен, не е взел отношение по спора пред тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 36 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 286/2012 г., Административен съд - гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Силвия Тодорова Канева, от гр. Ямбол, срещу Решение № РЖ-КПК-11 от 07.11.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Сливен и потвърденото с него Разпореждане № О-19-000-00-00514015 от 06.06.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване", гр. Сливен, с което й е отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Б 20110434783. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № ОСПД-1503 от 01.03.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните Силвия Канева е преназначена от длъжност "главен инспектор" в отдел ДВСК при РВМС, гр. Ямбол, на длъжност "главен експерт" в отдел "Лабораторни дейности" в ОДБХ, гр. Сливен. На 14.05.2012 г. служителката се е явила в ОДБХ, гр. Ямбол, където е престояла през целия работен ден, но не е допусната до работа, тъй като в цитираната дирекция не е имало щатна бройка за назначаването й. За този ден нито в ОДБХ, гр. Ямбол, нито в ОДБХ, гр. Сливен, на лицето е начислено трудово възнаграждение, а при осигурителя ОДБХ гр. Сливен е отразена самоотлъчка. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е извършила проверки и справки в разчетно-платежните ведомости за м. 05.2012 г. на осигурителя ОДБХ, гр. Сливен, в разчетно-платежните ведомости на осигурителя ОДБХ, гр. Ямбол, каква информация е подал в НАП осигурителят ОДБХ, гр. Сливен, за м. 05.2012 г., както и какви осигурителни вноски са внесени за Канева през м. 05.2012 г. Назначавайки тази експертиза, съдът е изследвал фактическите основания за издаване решение № РЖ-КПК-11 от 07.11.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Сливен. В този смисъл експертизата не е била в противоречие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. Безспорно е в случая, че трудовата дейност, която по принцип е осъществявана от Силвия Канева е такава, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. На 14.05.2012 г. лицето не се е явило на работното си място в ОДБХ, гр. Сливен. Предвид заповедта за преназначаването й, която с решение № 12586 от 11.10.2012 г. по адм. д. № 7651/2012 г. по описа на ВАС, пето отделение, е потвърдена (жалбата е отхвърлена), работното място на служителката е било в ОДБХ, гр. Сливен. По делото няма данни за тази дата на Канева да е бил разрешен платен или неплатен отпуск. На 15.05.2012 г. Канева е депозирала процесния болничен лист, който е издаден на същата дата. Следователно, на лице е безпричинно отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност и за този ден не е изпълнено условието лицето да извършва трудова дейност и осигурителните вноски да са дължими. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно последната "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност по чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 -3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО изисква, като предпоставка за възникване на правото на обезщетение за временна нетрудоспособност, лицата да са осигурени към момента на настъпване на осигурителното събитие. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като има прекъсване на осигуряването в деня, предшестващ болничния лист. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,