Решение № 6067 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез главен юрисконсулт Караславов, обжалва решение 440/26.07.2021 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 294/2021 г., с което, по жалбата на Евротекс ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от Я. Пандов, е отменено Решение към MRN 20BG002002040088R0/18.11.2020 г., издадено от директора на ТД Северна Морска, сега ТД Митница Варна, с което са установени за довнасяне държавни вземания мито /А00/ в размер на 1097,29лв. и ДДС в размер на 4360,19лв., заедно с лихва за забава на основание чл. 114, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. В касационната жалба е наведено касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Подателят й поддържа, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава митническият орган се е съобразил с решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15. Обосновава приложението на способа за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 3 от МКС след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 анализ. Искането е за отмяна на решението и по изложени в писмено становищ съображения. Претендират се разноски.. Ответникът по касационната жалба - "Eвротекс ЕООД, чрез адв. Желязкова, в писмен отговор оспорва нейната основателност. Претендира разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково е било решение Решение рег. 32-64139/24.02.2021 г. към MRN 20BG002002040088R0/18.11.2020 г., издадено от директора на ТД Северна Морска, сега ТД Митница Варна, с което са установени за довнасяне държавни вземания мито /А00/ в размер на 1097,29лв. и ДДС в размер на 4360,19лв., заедно с лихва за забава на основание чл. 114, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд административният акт е издаден след повторна проверка на цитираната митническа декларация за режим допускане за свободно обращение на 1бр. стоки, 13300кг. бруто тегло, държава на износ Пакистан с получател Евротекс ЕООД с фактурна стойност 19352,95 щатски долара, описани като употребявани дрехи-532 пакета с тарифен код 6309000000. Сред съпровождащите митническата декларация документи са търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент, сертификат за фумигация, две фактури за разходи по доставката и документация на контейнер, нареждане за експедиция, фактура за съставяне на митнически документи. Митническите органи констатирали разминаване в идентификацията и стойността на фактурата, приложена към представената застрахователна полица. Представено било и извлечение с дата 26.09.2020 г. за валутен превод от Райфайзенбанк за сумата 19 352,95щатски долара към търговската фактура. Митническите органи приемат, че представените документи са недостатъчни и не установяват цената на стоката в пратката, сроковете и начините на плащането й, поради което остават съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност. Справедливата цена на ЕС за декларирания вид стока била в размер на 7,75лв./кг. Данните в митническата информационна система сочели, че за периода юни 2019 г. февруари 2020 г. Евротекс ЕООД регулярно внася употребявани дрехи от Пакистан в приблизително същото количество при декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Средностатистическата стойност на стоки с код по КН 6309 00 00 с произход Пакистан във всички държави-членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г. била 8,68 лв./кг. за 2017 г., 8,90 лв./кг. за 2018 г. и 8,61 лв./кг. за 2019 г. Данните са от сайта на Европейската комисия, като посочените в колона EUR/kg стойности представлявали митническата стойност на стоката в евро, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. С тази аргументация е формиран извод, че декларираната митническа стойност на стоката употребявани дрехи от 2,42лв./кг. е по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС, която е 7,75лв./кг. В съобразителната част на административния акт се сочи, че когато истинността на договорената стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. За приблизително същия период не се установили декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за идентични стоки. Открити са стоки употребявани дрехи от същия износител, но не можело да се определи категорично, че се касаело за идентични стоки, които били еднакви във всяко едно отношение. След разглеждане на единичните цени, по които били закупувани разглежданите стоки, митническата стойност следва да се определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки член 74, пар. 2, буква б от Регламент 952/2013. При изследване на метода по член 74, пар. 2, б. б е направен анализ в митническата база данни МIS3А за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително момент на сходни стоки, не били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които не били необичайно ниски. Неприложим според митническия орган бил и третият вторичен метод по член 74, пар. 2, б. в от Регламента поради липсата на статистическа или друга база данни, съдържаща информация за единичната цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Разпоредбите на член 74, пар. 2, б. г от Регламента също не могат да се приложат. Въз основа на изложеното и поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока е прието, че разпоредбите на член 74, пар. 2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на стоката. Ето защо по метода на член 74, пар. 3 е определена митническа стойност от 3,99лв./кг. при използване на MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което платената от дружеството цена на внесените стоки е 19353,95 щатски долара. Според заключението стоките по процесната митническа декларация и по декларацията, използвана като база за определяне на нова митническа стойност -MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г. се различават като артикули и по своите основни показатели и характеристики. При тези фактически установявания съдът е приел, че не са налице предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., вместо на базата на договорената им стойност, поради което е отменил обжалваното митническо решени като незаконосъобразно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации - употребявани дрехи, внос от Пакистан с продуктов код 6309000000. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Правилен е изводът на съда, че митническият орган е приел за средностатистическата цена за сходни стоки, без да извърши анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки - употребявани дрехи, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството стока, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата "THESEUS" без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от "Евротекс" ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Пакистан. Правилно се отбелязва в съдебното решение, че системата "THESEUS" е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система "THESEUS" води до изкривяване на информацията и не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките. Неоснователно е позоваването на решение по дело С-291/15 на СЕС, наистина в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в разглеждания случай информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от "Евротекс" ЕООД, както е прието и в обжалваното решение. По аналогични спорове между същите страни вече е формирана и трайна съдебна практика на ВАС. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като на основание чл.221, ал.2, изр. Последно АПК се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изхода на делото и направеното искане, на "Евротекс" ЕООД следва да се присъди сумата от 720 лв., разноски за касационната инстанция, която не се възприема от съда като прекомерна с оглед обема и качеството на осъществената от адв. Желязкова процесуална защита. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,